Решение № 22571 от 09.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52008/2023
- Вид
- Решение № 22571
- Подписан
- 09.12.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 22571 гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110152008 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 27.09.2023 г. и молба от 03.11.2023 г., подадена от „******“ АД срещу Л. С. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 284, ал.
2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с нотариално заверено пълномощно във ****** от 29.11.2018 г., с апостил № ******** г., изпълнителният директор на „******“ АД - ********* упълномощил Л. С. Т. и ********** с широки правомощия, включително с право да представляват дружеството пред юридически и физически лица, като сключват от името на дружеството договори, включително и с правото да получават парични суми, както и с право да получават и плащат средства от негови лични сметки. Твърди, че на 02.06.2021 г. „******" АД получило по собствената си банкова сметка от ************ шест парични превода от рентни плащания на обща стойност от 22 038.74 лв. На 07.06.2021г. Л. Т. превела от сметката на „******“ АД по собствената си банкова сметка с IBAN: *********** сумата в размер на 21 843 лв., със записано основание в платежното нареждане – „държавни такси по търговски дела“.
Същевременно, пред дружеството не били представени доказателства за платени държавни такси касателно дела, по които страна да е „******“ АД. Сочи, че на 12.10.2021 г. „******“ АД сключило с ******* договор за отдаване под наем на земеделски земи, съгласно който дружеството отдало под наем 32 броя недвижими имоти, представляващи обработваема земеделска земя с обща площ 547.261 кв.м., срещу заплащането на възнаграждение в размер на 19 154.13 лв. В чл. 13 от описания договор за наем било уговорено, че плащането на арендното възнаграждение следвало да бъде извършено по банковата сметка на адв. Л. С. Т., представляваща „******“ АД, в срок не по-късно от един ден преди подписване на настоящия договор. Плащането в размер на 19 154.13 лв. било извършено от ******* на 11.10.2021 г. по посочената 1 сметка на Л. С. Т., с основание - „договор земеделски земи 2021/2022“. Сумата в размер на 19 154.13 лв. не била отчетена на дружеството от страна на ответницата. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди ответницата да заплати на дружеството сумата в размер на 21 843 лв., като получена от нея без валидно правно основание, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата в размер на 19 153.13 лв. – получено от ответницата в качеството й на пълномощник на ищеца и неотчетено на дружеството плащане по договор за поръчка, ведно със законната лихва за забава от датата на получаване на сумата – 11.10.2021 г. до погасяване на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че исковете били предявени срещу ненадлежен ответник, тъй като ищецът сключил договор за управление с „********“ ЕООД, а не с нея в лично качество. Оспорва да е страна по сключен с ищеца договор за поръчка. Сочи, че са налице основания за получаването на процесните вземания по адвокатската й сметка, доколкото същите представляват разходи за съдебни такси и адвокатски хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото нотариално заверено пълномощно във ****** от нотариус ******** от 29.11.2018 г., с апостил № ******** г., се установява, че ********* е упълномощил адв. Л. С. Т. и **********, заедно и поотделно, да го представляват и подписват лично като собственик на акции и в качеството му на изпълнителен директор на „******“ АД, като им е предоставил множество пълномощия, свързани с действия на управление и на разпореждане.
В генералното пълномощно е посочено, че всеки от пълномощниците има право да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица, като сключва търговски, граждански и трудови договори от името и за сметка на дружеството.
Видно от представеното извлечение от сметка на „******“ АД, разкрита в „*******“ АД, с IBAN – ************, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в полза на дружеството са постъпили входящи парични преводи от **********, на обща стойност от 22 038,72 лв.
Като писмено доказателство е прието и преводно нареждане от 07.06.2021 г., съгласно което от името на „******“ АД, с IBAN – ************, е наредено плащане към Л. С. Т., с IBAN на получателя - ***********, на сумата от 11 144.39 евро, с посочено основание за плащане „държавни такси по търговски дела“.
По делото е приложен и договор за отдаване под наем на земеделски имот от 12.10.2021 г., сключен между „******“ АД, представлявано от **********, и *******, съгласно който дружеството – наемодател отдава под наем на наемателя за временно и възмездно ползване недвижими имоти, представляващи обработваема земеделска земя с обща площ от 547.261 дка, за цена от 19 154,13 лв. Според чл. 13, ал. 1 от договора, наемателят се задължава да заплати наема в размер на 19 154.13 лв., дължим за стопанската 2021/2022 година не по-късно от един ден преди подписването на 2 договора. Страните по договора са уговорили, че плащането следва да се извърши по банкова сметка на адв. Л. С. Т., представляваща „******“ АД, с IBAN: ***********.
От представено платежно нареждане от 11.10.2021 г. се установява, че ******** е наредил по сметка на Л. С. Т., с IBAN: ***********, сумата от 9 772.52 евро, с основание „договор земеделски земи 2021/2022“.
По делото е приложен и препис от договор за управление, сключен на 01.07.2021 г. между „******“ АД, представлявано от **********, и „********“ ЕООД, представлявано от С. ***** П.. Съгласно чл. 1 от договора, по възлагане на доверителя – ищец в настоящото производство, довереникът „******“ ЕООД е приел да управлява и представлява срещу възнаграждение „******“ АД, считано от месец март 2019 г. В чл. 8 от договора е посочено, че довереникът определя сам своето възнаграждение, което е в размер на 20 000 евро годишно, считано от месец март 2019 г., плюс хонорари по адвокатски дела в размер на 5 000 евро на едно дело на една инстанция.
Така определеното общо възнаграждение не включвало разходите на довереника до размера на плащането на разходи за пътни, дневни, квартирни пари, бензин и др., нито държавни, нотариални и съдебни такси по управление и др., които се дължат от доверителя по отделни плащания срещу фактури или съответен документ, издаден на името на доверителя.
От представеното по делото пълномощно от С. ***** П., в качеството му на управител на „********“ ЕООД, се установява, че същият е упълномощил Л. С. Т. и ********** да го представляват и подписват в качеството му на управител на „********“ ЕООД пред всички физически и юридически лица, общински и данъчни служби, съдебни, държавни и административни органи и т.н.
Приет като писмено доказателство по делото е и документ от 17.10.2022 г., съгласно който С. ***** П. е оттеглил представителната власт и права по пълномощно, заверено на 13.08.2025 г. от нотариус ******** с реф. № ******, издадено за ********** във връзка с дело 44/22 г. към АС на БТПП, като е посочено, че лицето има право единствено да действа в административната си функция на работещ по договор към ********“ ЕООД.
Като писмено доказателство е прието банково удостоверение, издадено от „******“ АД на 18.01.2024 г., съгласно което на името на Л. С. Т. има открита разплащателна сметка с IBAN: ***********, представляваща специална адвокатска сметка.
От приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 07.06.2021 г. по сметка на Л. С. Т., открита в банка „******“ АД, е получена сума в размер на 11 144.39 евро, съответстваща след превалутиране на сумата от 21 843 лв., а на 11.10.2021 г. сума в размер на 9 772.52 евро, съответстваща след превалутиране на сумата от 19 154.13 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на получаване на претендираната сума в размер на 19 154.13 лв. от 3 ответницата на 11.10.2021 г., в качеството й на пълномощник на дружеството със задължение да му я предаде, а в доказателствена тежест на ответницата – при установяване на посочените факти, да докаже, че е предала сумата на ищеца в качеството му на правоимащо лице или валидно правно основание да задържи плащането.
По силата на нотариално заверено пълномощно от 29.11.2018 г., с апостил № ******** г., се установява безспорно, че ********* е упълномощил адв. Л. С. Т. и **********, заедно и поотделно, да го представляват и подписват лично като собственик на акции и в качеството му на изпълнителен директор на „******“ АД. В полза на пълномощниците е учредена представителна власт за извършването на широк кръг от действия на разпореждане и управление, сред които – право да представляват дружеството пред всички юридически и физически лица, като сключват търговски, граждански и трудови договори от името и за сметка на дружеството, както и право да получават книжа, парични суми и вещи. В пълномощното е посочено и че всеки един от пълномощниците има право да подписва упълномощителя от негово име и за негова сметка всички документи, книжа, както и да заплаща нужните суми и такси.
Спорно в отношенията между страните е обстоятелството относно наличието на валидно облигационна правоотношение по сключен помежду им неформален договор за поръчка.
Съгласно чл. 280 ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Според чл. 284, ал. 1 ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а видно от ал. 2 е, че довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Според Решение № 239 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7200/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ********, договорът за поръчка по правило е неформален.
Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, а пълномощието представлява отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка.
Предвид факта, че договорът за поръчка е неформален и не е необходима писмена форма за действителност, достатъчно е страните да постигнат съгласие за съществените му елементи. С Решение № 338/11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/15 г. на ВКС, IV г. о., е разяснено, че договорното представителство поражда, както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице (при пряко представителство) или между представителя и третото лице (при косвено представителство). При цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е или да не е съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т. ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт.