Решение № 32 от 16.02.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Габрово, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20234200500442 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 140 от 09.08.2023 г. по гр. д. № 322 по описа за 2023 г. на Районен съд – град С., е отхвърлил предявените от М. М. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 32, ет.

** срещу частен съдебен изпълнител ***, рег.№ *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Габрово, искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 4055 лева - претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д. № 94/2012 г. на ЧСИ ***, изразяващо се в публична продан на 1/2 от Поземлен имот с кад. идентификатор ***, сумата в размер на 342.42 лева - обезщетение за забава върху сумата от 4055,00 лв. за периода 24.05.2022 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 5 625,00 лева -претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д. № 94/2012 г. на ЧСИ ***, изразяващо се в публична продан на Урегулиран поземлен имот *** - чл.441 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ, сумата в размер на 231.25 лева -обезщетение за забава върху сумата от 5625,00 лв. за периода 27.10.2022 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Сумата в размер на 3 723,00 лева - претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д. № 94/2012 г. на ЧСИ ***, изразяващо се в публична продан на Урегулиран поземлен имот ***, сумата в размер на 153,22 лева - обезщетение за забава върху сумата от 3 727,00 лв. за периода 27.10.2022 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 1 настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата като неоснователни.

Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на страната на ответника – Застрахователна компания „Лев Ина“ АД.

Въззивна жалба против решението е постъпила от процесуалния представител на М.

М. А.. Не са доволни от постановеното решение и го обжалват в цялост. Молят да се отмени решението като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което да се уважат предявените искова като основателни и доказани. Считат решението за неправилно, тъй като към момента на извършване на процесите публични продани на 27.04.2022 г. и 20.09.2022 г. изпълнителното дело е било прекратено по отношение на М. А. преди повече от шест години. В периода от 14.06-2013 г.-14.09.2015 г. не са били предприемани изпълнителни действия срещу нея. При перимирано изпълнително дело, съдебния изпълнител е пристъпил към принудително удовлетворяване на паричното притезание по него, като е разпоредил да бъдат извършени опис и налагане на възбрани върху процесните недвижими имоти, а в последствие е извършена публична продан.

Сочи, че съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност, ако след перимиране на делото по силата на закона извърши принудителни действия за удовлетворяване на вземането на кредитора, поради което извършените действия от съдебния изпълнител са неправомерни. Сочи, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ. Твърди, че е настъпила вреда при упражняване на дейността на ЧСИ Николова, която се изразява в увреждане на имуществото на пострадалия и се равнява на сбора от платените от купувачите по публичните продани суми в размер на 13 407,00 лв., представляващи претърпяна загуба. Вредата е налице, тъй като вследствие на незаконосъобразно извършените публични продани процесните недвижими имоти са излезли от имуществената сфера на М. А.. Претендира разноски.

Писмен отговор по въззивната жалба от ЧСИ *** не е постъпил.

Постъпило е становище от третото-лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Ина“ АД, с което заявяват че оспорват изцяло въззивната жалба и считат същата за неоснователна. Моли същата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред Габровски районен съд е подадена искова молба от М. М. А. от гр. С., с която се излагат съображения за дължимо обезщетение от ответника – непосредствена последица от увреждането, а именно: неправомерни действия на ЧСИ, настъпили при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка. Сочи, че в продължение на повече от две години от 14.06.2013 г. до 14.09.2015 г. поизпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия по отношение на ищцата, поради което същото се е прекратило по отношение на нея по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Извършена е публична продан по перемирано дело, което е процесуално незаконосъобразно, в резултат на което от имуществената сфера на А. са излезли процесите имоти: ½ Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1085 кв.м., стар № *** ведно с построената в него сграда със застроена площ от 23,50 кв.м., брой етажи: 1, при съседи: имот с идентификатор 6*** – Х.Д.Б., имот с идентификатор *** – територии заети с улична мрежа, община С., имот с идентификатор *** – Н.П.К., имот с идентификатор *** И.Т.И.. Имотът е възложен на 2

Д.Й.Д.-А. за сумата от 4055,00 лв.; УПИ ***, с площ от 1380 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа, с площ от 80 кв.м., при граници: улица, ******. Имотът е възложен на И.Г.Р. за сумата от 5 625,00 лв.; УПИ ***, св. 50, с площ от 1760 кв.м., със съборени жилищна сграда и стопански сгради, при граници: улица, ***, УПИ ***, озеленяване. Имотът е възложен на И.Г.Р. за сумата от 3 737,00 лв.

Претендират се имуществените вреди, които А. е претърпяла в следствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ *** като сбора от платените от купувачите по публичните продани суми в общ размер на 13 407,00 лв., които представляват претърпяна загуба.

Претендира се да се осъди ответника да заплати следните суми: 4 055,00 лв. претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д. № 94/2012 г. на ЧСИ ***, изразяващо се в публична продан на 1/2 от Поземлен имот с кад. идентификатор ***- чл. 441 от ГПК във вр. чл. 74 от ЗЧСИ, както и сумата в размер на 342,42 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 4 055,00 лв. за периода 24.05.2022 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата;

5 625,00 лв. -претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д. № 94/2012 г. на ЧСИ ***, изразяващо се в публична продан на Урегулиран поземлен имот *** - чл.441 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ, както и сумата в размер на 231,25 лв. -обезщетение за забава върху сумата от 5625,00 лв. за периода 27.10.2022 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

3 723,00 лв. - претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д. № 94/2012 г. на ЧСИ ***, изразяващо се в публична продан на Урегулиран поземлен имот ***, както и сумата в размер на 153,22 лева - обезщетение за забава върху сумата от 3 727,00 лв. за периода 27.10.2022 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

В отговора си на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва настъпването на перемция по изпълнителното дело. Сочи, че изп.д. № 94/2013 г. е срещу няколко лица, измежду които и ищцата, осъдени да заплатят солидарно за погасяване на едно задължение на взискателя. Иска конституирането на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗК “Лев Инс“ АД, тъй като ответницата, в качеството си на частен съдебен изпълнител е сключил договор за професионална отговорност на частните съдебни изпълнители. Претендират се вреди, при и по повод професионалната дейност на ЧСИ ***.

С определение № 447 от 12.05.2023 г. е допуснат и конституиран по делото на страната на ответника ЗК “Лев Инс“ АД. Със становище от 01.06.2023 г., третото лице – помагач не оспорва наличието на валидни застрахователни правоотношения с ответника.

Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В решението си първоинстанционният съд е приел, че предмет на делото е вземане за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда на ищеца, като противоправността, като елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Двата правни института – на перемпцията и давността произтичат от едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не 3 го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Първоинстанционният съд е споделил застъпеното становище в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 133 от 10.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 562/2022 г., че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.

То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

Следователно дори ако след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдебният – изпълнител извърши изпълнителни действия по принудително изпълнение на вземането на взискателя, същите не са незаконосъобразни, респ. – неправомерни. Видно от представеното изпълнително дело *** на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ при ОС – Габрово с представената молба от 05.01.2021 г. взискателят е поискал извършване на нова публична продан на недвижимите имоти, собственост на ищцата, като дори и от датата на образуване на изпълнителното дело – до този момент на искането, да е настъпила перемпция, съобразно посоченото по-горе, съдебният изпълнител е бил длъжен и не е могъл да откаже респ. е следвало да приложи искания изпълнителен способ. Предвид горните съображения и независимо дали преди подаване на молбата от страна на взискателя за извършване на публична продан на имотите на М. А. е бил изтекъл предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок, РС- С. е приел, че действията на ЧСИ, в настоящия случай, не се явяват незаконосъобразни, поради което не е на лице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД. С оглед гореизложеното е отхвърлил предявеният главен иск като неоснователен. Отхвърлил е като неоснователен и предявения акцесорният иск по чл.