Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4065 от 26.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13207/2024
Вид
Решение № 4065
Подписан
26.06.2025
В сила
26.06.2025
Състав
Невена Чеуз, Добромир Стефанов Стефанов, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4065 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100513207 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 310461 от 03.10.2024 г. от „Хирон-55“ ЕООД, чрез управителя си В.В., за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК на постановеното неприсъствено решение № 12409 от 24.06.2024 г. по гр. дело № 9194/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 63-ти състав, с което „Хирон55“ ЕООД, ЕИК 121178039, и „Инженеринг-Комплект I“ ЕООД, ЕИК 121007180, са осъдени да заплатят при условията на солидарност на „Диастема“ ООД, ЕИК 204115831, сумата от 5000 лева, представляваща платен от ищеца „Диастема“ ООД на ответниците „Хирон-55“ ЕООД и „Инженеринг-Комплект I“ ЕООД аванс, като сумата е получена на отпаднало основание, доколкото е платена по развален по вина на ответниците договор за посредническа услуга от 04.01.2022 г., и сумата от 423 лева, представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 04.01.2022 г. до 04.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, 21.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

В молбата са изложени съображения, че дружеството не било редовно призовано за съдебното производство по гр. дело № 9194/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 63-ти състав. Писмото от 29.04.2023 г. от Кметство Пожарево установявало, че в селото не съществува адрес ул. „Първа“ № 89А.

Неправилно СРС бил приел, че е изпълнена процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, 1 тъй като било невъзможно да се залепи съобщение на несъществуваш адрес.

Съдът следвало да уведоми молителя за делото на известния по делото адрес в гр. София, ж. к. „Изгрев“, ул. „Е*********“ № *********., който бил посочен в списъка за известени лица. Искането към СГС е неприсъственото решение да бъде отменено.

Ищецът по иска, „Диастема“ ООД, е подало отговор срещу молбата за отмяна на решението, в която са изложени доводи за нейната неоснователност.

От фактическа страна, СГС намери следното:

Производството по гр. дело № 9194/2023 г. по описа на СРС, 63-ти състав, е образувано по искова молба от „Диастема“ ООД срещу „Хирон-55“ ЕООД и „Инженеринг-Комплект I“ ЕООД.

С разпореждане № 37624 от 23.03.2023 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба, приложенията към нея и разпореждането да се връчат на ответниците.

Съобщението до „Хирон-55“ ЕООД е изпратено от съда на 24.03.2023 г. на посочения в исковата молба адрес – с. Пожарево, ул. „Първа“ № 89А, община Божурище, област София.

Връчването на това съобщение е администрирано от Кметство Пожарево на основание чл. 42, ал. 1, изр. второ, ГПК, тъй като в това населено място няма съдебно учреждение.

С писмо изх. № П-21-007 от 11.04.2023 г. кметският наместник на с.

Пожарево е уведомил съда, че на територията на селото не пребивава такава фирма и не съществува такъв адрес. Съобщението е върнато в цялост.

С разпореждане № 50971 от 25.04.2023 г. СРС е разпоредил да се изиска справка от община Божурище за точното местоположение и координати на адреса с. Пожарево, ул. „Първа“ № 89А. По делото е направена справка от търговския регистър към АВ, от която се установява, че вписаният адрес на управление на „Хирон-55“ ЕООД е именно с. Пожарево, ул. „Първа“ № 89А, община Божурище, област София.

С писмо изх. № П-13-620-(1) от 11.05.2023 г. зам. кметът на Община Божурище е уведомил съда, че в с. Пожарево няма улица с наименование „Първа“ като към писмото е приложен списък с именуваните улици в селото.

С определение № 11707 от 18.03.2024 г. съдът е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 04.06.2024 г. В определението е прието, че препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, но при спазване и на изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК, като не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Съобщението за насрочване на делото, с приложен препис от определението, е изпратено на „Хирон-55“ ЕООД на 18.03.2024 г.

С писмо изх. № П-21-006 от 27.03.2024 г. кметът на с. Пожарево е уведомил съда, че в селото няма такава фирма и не съществува такъв адрес.

Съобщението е върнато в цялост.

2

С разпореждане № 57724 от 18.04.2024 г. съдът е разпоредил да се изготви ново съобщение като е дал указания на връчителя да посети адреса най-малко три пъти в рамките на месец с поне едно посещение в неприсъствен ден, като при последното посещение да залепи съобщение по чл. 47, ал. 1 ГПК, като отрази в съобщението дали на адреса има табели или други знаци за дружеството.

С писмо изх. № П-21-010 от 29.04.2024 г. кметът на с. Пожарево отново е уведомил съда, че в селото няма такъв адрес. Съобщението е върнато в цялост.

В съдебно заседание на 04.06.2024 г. съдът е определил, че ответникът „Хирон-55“ ЕООД е редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото на адреса не са установени фирмени знаци на дружеството, но и по реда на чл.

4, доколкото независимо от липсата на обозначение на дружеството по адреса, на същия адрес е залепено и уведомление.

Мотивиран от горното, съдът е намерил, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, което е постановил на 24.06.2024 г.

На 25.06.2024 г. препис от решението е изпратено за връчване чрез Община Божурище.

С писмо изх. № П-11-012 от 05.07.2024 г. кметът на с. Пожарево е уведомил съда, че на територията на селото няма такава фирма и няма такъв адрес. Съобщението е върнато в цялост.

С разпореждане от 22.07.2024 г. съдът е разпоредил на адреса да се залепи уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

С писмо изх. № П-11-015 от 31.07.2024 г. кметът на с. Пожарево за шести път е уведомил съда, че в селото няма такава фирма и адрес. В писмото е отбелязано, че е направена справка в „НБД“, от която се установява, че В.Н.В., управител на „Хирон-55“ ЕООД, има постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. „Е*********“ № *********. Кметът е помолил съда да изпрати преписката на този адрес като е върнал съобщението в цялост.

С разпореждане от 09.08.2024 г. съдът е разпоредил съобщението да се изпрати на посочения адрес, където на 12.09.2024 г. то е получено лично от управител на „Хирон-55“ ЕООД, В.В..

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените в молбата по чл.

240, ал. 1 ГПК възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество молбата е неоснователна.

Нормата на чл. 240, ал. 1 ГПК предвижда специален процесуален ред, по който лишената от участие по делото страна може да се защити от постановеното срещу нея неприсъствено решение като поиска неговата отмяна. В случая, в молбата на „Хирон-55“ ЕООД са изложени твърдения за ненадлежно връчване на съобщенията по делото, което обстоятелство представлява основание за отмяна на решението съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 3

ГПК.

Молителят не спори, и се установява от публичния търговски регистър към Агенцията по вписванията, че последният вписан адрес на управление на „Хирон-55“ ЕООД е с. Пожарево, ул. „Първа“ № 89А, община Божурище, област София.

Писмата от 11.04.2023 г., 11.05.2023 г., 27.03.2024 г., 29.04.2024 г., 05.07.2024 г. и 31.07.2024 г., с които съдът е уведомен от компетентни общински органи, че в с. Пожарево няма такъв адрес, са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Те имат обвързваща съда доказателствена сила. В настоящото производство молителят не ги оспори, а напротив, както в молбата за отмяна, така и в съдебното заседание от 17.06.2025 г., потвърждава, че този адрес не съществува. Ето защо, следва да се направи изводът, че по делото безспорно се установява, че посоченият в търговския регистър адрес на молителя не е валиден.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК предвижда, че когато търговецът е напуснал адреса и в регистъра не е вписан новият адрес (включително и когато търговецът никога не е бил на адреса), всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. При положение, че посоченият от молителя адрес в търговския регистър не съществува, то са налице предпоставките за прилагане на това фингирано връчване.

По дефиниция търговците са длъжни да сочат в учредителните си документи и съответно да обявяват в търговския регистър действителен адрес на управление. Да се приеме противна теза, означава да се толерира неизпълнение на законово задължение от търговеца (чл. 12 ТЗ и чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ), което противоречи на правния ред. В случая, молителят се домогва да постигне благоприятен правен резултат на основание собственото си противоправно поведение, което е недопустимо.

Ето защо, СГС намери, че на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, молителят е получил надлежно препис от исковата молба с прилагане по делото на съобщението, изпратено от съда на 24.03.2023 г., и е бил редовно уведомен за проведеното на 04.06.2024 г. първо съдебно заседание, с прилагане по делото на изпратеното на 18.03.2024 г. съобщение.

СРС е приел в определението си от 18.03.2024 г., че ответникът „Хирон55“ ЕООД е бил редовно призован както по реда на чл. 50, ал. 2, така и при спазването на чл. 50, ал. 4 ГПК, но всъщност призоваването е извършено редовно само на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. Разпореждането на СРС от 18.04.2024 г., с което е указано на връчителя да залепи на адреса уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, логично не е изпълнено, тъй като е невъзможно да се залепи такова на несъществуващ адрес. В заседанието от 04.06.2024 г. съдът неправилно е констатирал, че търговецът е бил уведомен по реда на чл. 50, ал.

4 ГПК, тъй като по делото няма данни за залепване на уведомление по чл. 47, 4 ал. 1 ГПК.

Доводите в молбата, че съдът е трябвало да призове „Хирон-55“ ЕООД на адрес, посочен в представените от ищеца доказателства към исковата молба, са неоснователни. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК съдът има задължение да връчва съобщения на търговците единствено на адреса им, вписан в търговския регистър. Отразяването на адреса гр. София, ж. к. „Изгрев“, ул. „Е*********“ № ********* като адрес за призоваване на молителя (стр. 128 от делото, списък на известени лица) се е случило след посочването му от кмета на с.

Пожарево в писмото му от 31.07.2024 г. Фактът, че неприсъственото решение е връчено на личния адрес на управителя на дружеството, не означава, че съдът е следвало да процедира по този начин с връчването на предходните съобщения по делото.

В обобщение, съдът намери, че молителят не е бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като е получил редовно преписа от исковата молба и е бил редовно призован за съдебното заседание от 04.06.2024 г., а доводите му в противен смисъл са неоснователни.

По тези съображения, молбата за отмяна на неприсъственото решение по от „Хирон-55“ ЕООД следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 310461 от 03.10.2024 г. от „Хирон-55“ ЕООД, ЕИК 121178039, за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК на постановеното неприсъствено решение № 12409 от 24.06.2024 г. по гр. дело № 9194/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 63-ти състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________