Определение № 2288 от 12.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2288 гр. Варна, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500946 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. А. В. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. Р. АК Варна срещу Решение № 1020 от 17.03.2026г., постановено по гр.д. № 8276/2025г., 14-ти състав по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София р-н Витоша жк Младост 4 Бизнес парк София № 1 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника суми, за които в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е издадена Заповед за изпълнение № 10774 от 25.11.2010 г. и издаден въз основа на същата Изпълнителен лист от 15.12.2010 г., по ч.гр.д. № 18494/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумите, както следва:

- 3 034.69 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 23.11.2010 г., до окончателното погасяване на задължението;

- 770.93 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

- 41.72 лв. наказателна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

- 383.45 лв., сторени по делото разноски, свързани с принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197110400344 на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711, район на действие Окръжен съд - Варна, поради погасeно по давност право на принудително изпълнение.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.

Счита се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел за доказани релевантни факти при липса на надлежни доказателства и без да извърши пълна и обективна преценка на доказателствения материал.

Сочи се, че съдът е допуснал нарушения на материалния закон, като 1 неправилно е приел, че процесното вземане не е погасено по давност. Твърди се, че вземането е установено със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 15.12.2010г. като е образувано изп.дело № 20117110400939, по което последното безспорно установено изпълнително действие е налагане на запор на трудово възнаграждение от дата 20.06.2013 г. След изтичане на повече от две години без искане за изпълнителни действия е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, а новото изп.дело № 20197110400344 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, per. № 711 в КЧСИ е образувано на 19.02.2019 г.

На следващо място се сочи, че съдът е определил неправилно последното изпълнително действие извършено по изп. дело № 20117110400939 – от дата 17.06.2014 г., без това да е доказано с надлежни доказателствени средства, тъй като делото е унищожено а изводите на съда се основават единствено на писмо от ЧСИ, което не представлява годно доказателство за извършването и съдържанието на конкретни изпълнителни действия. Сочи, че съгласно чл. 179 ГПК доказателствена сила имат единствено официалните документи, съставени по установения ред, като се позовава на Решение № 161/15.01.2019 г. по гр. д. № 2443/2018 г., IV г. о., ВКС.

Счита, че при наличните данни петгодишната давност е изтекла на 20.06.2018 г.

Оспорва се извода на съда, че давността не е текла до 26.06.2015 г., тъй като изпълнителното производство е било висящо. Този извод е неправилен, тъй като към този момент производството вече е било прекратено по силата на закона поради настъпила перемция. Позовава се на TP № 3/28.03.2023 г. пот.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес, като започва да тече от 26.06.2015 г., ако делото е висящо към този момент", като се изтъква, че делото е било вече перемирано.

Отделно се счита, че съдът неправилно е приел, че искането за извършване на опис прекъсва давността. Счита се, че този извод противоречи на задължителната съдебна практика, съгласно която давността се прекъсва с предприемането на същински изпълнителни действия, а не с формалното им искане. Изтъква се, че липсват доказателства опис да е извършен, както и не са представени доказателства взискателят да е предприел необходимите действия за реализиране на поисканото действие, включително заплащане на дължимите такси. При това положение неизвършването на описа се дължи на поведението на самия взискател, поради което не може да се приеме, че е налице действие, прекъсващо давността. Счита, че извода на първоинстанционния съд противоречи на приетото в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК. IV ГО. в което се приема, че извършените изпълнителни действия по перемирано дело прекъсват давност с ефект от поискването им, „освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря след направеното искане не е внесъл такси, разноски и не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане". В случая ЧСИ не бездейства, той е възпрепятстван да приложи изпълнителния способ поради неизпълнение на задължението на взискателя да заплати дължимите авансови такси за извършването на опис такса по т.20 от ЗЧСИ, транспортни разходи, разходи за вещо лице и др.

Оспорва се извода на първоинстанционният съд, че е налице прекъсване 2 на давността с последващи действия извършени през 2019 г., като дори да се приеме наличие на действия през 2019 г., същите са извършени след изтичане на погасителната давност и не могат да доведат до нейното прекъсване.

(Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV го.).

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с уважаване на заявените искове с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Счита се за неоснователно твърдението на въззивника досежно удостоверителния характер на депозирания по делото документ от ЧСИ Даниела Петкова - Янкова свидетелстващ за действията по делото, прекъсващи установения давностен срок, доколкото дори и при унищожено изпълнително дело, то съгласно чл. 5, ал. 5, т. 2 от Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители водените дневници за изпълнителни действия се съхраняват за срок от 25 години. Дневниците за извършените изпълнителни действия, водени от съдебния изпълнител (държавен или частен), имат официален удостоверителен характер, дори и когато самото изпълнително дело е унищожено. Последното валидно извършено действие по изпълнителното дело е налагането на запор от 17.06.2014 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ДЖОРДЖИ ГЕОРГИ МИЖЕВ" ЕООД, поради което към 26.06.2015 г. изпълнителното дело е било, т.е. погасителната давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече от тази дата, респ. изтича на 26.06.2020 г. С налагането на 03.05.2019 г. на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ЕТ „Емил Иванов - 99" изпълнително производство под номер 20197110400344 по описа на ЧСИ Даниела Петкова - Янкова, per. № 711, район на действие ОС - Варна, давността отново е прекъсната. Счита си, че същото е сторено и с всяка от молбите на взискателя от 27.05.2019 г. и от 14.06.2019 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и с молбата от 10.05.2021 г. за налагане на запор по сметките на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ" - клон София и с налагането на искания запор от съдебния изпълнител от 12.05.2021 г., като с всяко действие давността е прекъсвана и нов срок е започнал да тече.

Позовава се на Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което разгледано даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи че, съгласно т. 5 от TP.

3/2015 г. изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор.

Оспорват се доводите на въззивника, че изпълнителни действия по прекратено изпълнително производство не прекъсват давността. Съгласно чл.

3

116, б. „в", давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.).

Съгласно даденото разрешение с т.З от TP № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело No 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според което „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция" т.е. дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент, то същата е без правно значение за прекъсването на давността.

Сочи се, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на. Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му на 21 май 2020г.

Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностния срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни.

Сочи се, че по силата на чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес по иска за оспорване на вземането от длъжника и в процесния случай той е спрян с предявяване на исковата молба. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен (Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. №720/2020 г., ВКС ) .

Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Не са въведени твърдения за извършени от съда процесуални пропуски, както и въззивният съд не констатира такива, които да налагат изменение или допълване на доклада по делото.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на И. А. В. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. Р. АК Варна срещу Решение № 1020 от 17.03.2026г., постановено по гр.д. № 8276/2025г., 14-ти състав по описа на 4

ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София р-н Витоша жк Младост 4 Бизнес парк София № 1 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника суми, за които в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е издадена Заповед за изпълнение № 10774 от 25.11.2010 г. и издаден въз основа на същата Изпълнителен лист от 15.12.2010 г., по ч.гр.д. № 18494/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумите, както следва: