Определение № 14070 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14070 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110109443 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба за установяване дължимостта на вземания по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20253630102731/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен.

За преценка допустимостта на иска съдът анализира приложените доказателства за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника Х. В. С..

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 20253630102731/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението е направено три посещения на 18.10.2025г., 30.10.2025г. и 25.11.2025г. като е посочено, че лицето не е открито на адреса.

1

В приложените по делото книжа за връчване (съобщение, уведомление и разписки) обаче липсват каквито и да е данни за спазване на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК. Връчителят не е търсил на адреса длъжника в рамките на 1 месец, доколкото между трите посещения не е налице изискуемия интервал от време.

Също така, връчителят не е събрал и удостоверил конкретни сведения, с посочване на техния източник (например от управителя на етажната собственост, съседи, кметство и др.), дали длъжникът живее или не на адреса. Връчителят не е отбелязал никакви обстоятелства, при които е залепено уведомлението.

Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини- чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

В настоящия случай не само, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка (данни, че не живее на адреса), но не се установява да е спазена и самата процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК относно трикратните посещения.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

Заради процесуалния характер на разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, същата се прилага заварените производства, поради което исковият съд прекратява производствата във всички случаи, в които по делото не е установено и не е удостоверено надлежно дали длъжникът не живее на адреса 2

, на който е извършено залепването, като исковият съд връща делото на заповедния съд за надлежно връчване на заповедта за изпълнение. (в този смисъл Определение № 379/06.01.2020г. по гр.д. № 20716/2019г. на РС-Варна, Определение № 304/22.03.2020г., по гр. д. №2464/2019г. на РС-Ловеч и др.).

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС , където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Козлодуй, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№ 5254/11.03.2026., подадена от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, против Х. В. С., с ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 9443 по описа за 2026 г. на Районен съд- София, 66- ти гр.с- в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

3

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, да се изпратят на ч.гр.д. № 20253630102731/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4