Решение № 260011 от 15.01.2021, Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

15.01.2021г.

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен съд състав

На

12.11.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана

Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия

Гунчева

Гр.д. дело номер

307 по описа за

2020 година.

Предявена е искова молба от Н.Г. ***, в която сочи, че по силата на трудов договор работила като „Изпълнителен директор“ при ответника „Метеор 61“ ООД гр.Кърджали до 05.03.2019г..

Със заповед №

6/05.03.2019г. на управителя на „Метеор 61“ ООД гр.Кърджали и на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ трудовото й правоотношение било прекратено , считано от 05.03.2019г. по взаимно съгласие на страните. На 04.03.2020г. била заличена в търговския регистър като управител на ответното дружество.

Въпреки, че изпълнявала точно и добросъвестно трудовите си задължения, ответникът не й заплатил следните суми:

- 6

610.36 лева – сборът от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м.12.2018г. до м.03.2019г. , както следва: 980.41 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.12.2018г., 1 323.88 лева – неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2019г., 1 211.15 лева – за м.02.2019г. и 3 094.92 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019г.;

- 730.53 лева – общ размер на изтекла мораторна лихва за забава , както следва: 124.46 лева – мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.

12.2018г. в размер на 980.41 лева за периода от 01.01.2019г. до датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2020г.; 156,66 лева – мораторна лихва върху трудовото възнагражсдение за м. 01.2019г. в размер на 1 323.88 лева за периода от 01.02.2019г. до 01.04.2020г., 133.90 лева – мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м. 02.2019г. в размер на 1 211.15 лева за периода от 01.03.2019г. до 01.04.2020г., 315.51 лева – мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.03.2019г. в размер на 3 094.92 лева за периода от 01.04.2019г. до 01.04.2020г..

- 1

300 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за неизполвани 43 дни платен годишен отпуск за периода от 2017г., 2018г. и 2019г..

- 9

425.28 лева - обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, тъй като ищцата е работила при ответника през последните 10 години и е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Претендират се законна лихва върху главниците и разноските по делото. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа исковата молба.

Ответникът

„Метеор 61“ ООД гр.Кърджали оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. При условията на евентуалност и при уважаване на исковете прави възражение за прихващане на сумата от 2 126.23 лева, дължимата от ищцата на „Метеор 61“ ООД на основание чл. 59 от ЗЗД, с която сума се е обогатила неоснователно за сметка на ответника, доколкото ответникът й е заплатил дължими от ищцата като самоосигуряващо се лице – управител на „Метеор 61“ ООД осигурителни вноски за периода от м. март 2019г. – м.април 2019г. в общ размер на 2 126.23 лева, а ищцата не е възстановила така заплатените суми на дружеството, като двете насрещни вземания бъдат погасени до размера на по-малкото. Претендират се разноски.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

По делото не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „изпълнителен директор“, както и че със заповед №6/05.03.2019г. на управителя на „Метеор 61“ ООД гр.Кърджали трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 05.03.2019г. на основание

325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

От неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след завеждане на исковата молба изплатените на ищцата по банков път нетни трудови възнаграждения, са както следва: сумата ат 980.41 лева – нетно трудово възнаграждение за м.12.2018г. , изплатено на 31.03.2020г.; 1 323.88 лева – нетно трудово възнаграждение за м.01.2019г., изплатено на 28.04.2020г.;

1 211.15 лева – нетно трудово възнаграждение за м.02.2019г., изплатено на 30.05.2020г.; 78.40 лева – брутно трудово възнаграждение , което е изплатено на 30.06.2020г., като нетното такова възлиза на 60.84 лева , тоест надплатена е сума от 17.56 лева. Общият размер на дължимите и изплатени на ищцата нетни трудови възнаграждения за претендирания период възлиза на 3 576.28 лева.

Съгласно заключението на вещото лице ищцата Н.Т. е самоосигуряващо се лице и според чл.

5, ал.2 от КСО тя се явява задължено лице за сумата от 2 126.23 лева за осигурителни вноски. Месечните вноски в общ размер на 2 126.23 лева са изплащани ежемесечно от банковата сметка на „Метеор – 61“ ООД , като сумата от 2 126.23 лева не е възстановена от ищцата.

От експертизата се установява също така , че обезщетението по чл. 224 от КТ за 43 дни неползван платен годишен отпуск е в брутен размер на 3 371.20 лева, от който: 1 568.00 лева – неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2017г., 1 568.00 лева –неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2018г. и 235.20 лева – неизползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2019г..

Обезщетението по чл. 224 от КТ за 43 дни неползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 3 371.20 лева не е изплатено на ищцата.

От експертизата се установява също така , че мораторната лихва за забава върху претендираните трудови възнаграждения от 1-во число на месеца, следващ този , за който са дължими до 31.03.2020г. вкл. е в общ размер на 420.23 лева.

От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установи , че към момента на прекратяване на трудовия договор ищцата няма изискуемите се години за пенсиониране, тъй като при прекратяване на договора ищцата не е била навършила

61 г. и 4 месеца.

По искане на ищеца и на основание чл. 214 от ГПК съдът допусна изменение в размера на претендираните суми на исковете по 224 от КТ за присъждане на обезщетение за неплатен неползван годишен отпуск за общо 43 дни за периода от 2017г. до 2019г.

, като го увеличи от 1 300 лева на 3 371.20 лева; Съдът допусна изменение на иска по чл. 222, ал.3 от КТ за претендираното обезщетение по чл.

222, ал.3 от КТ като го намали от

9 425.28 лева на 9 408.00 лева;

Съдът допусна изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД за изтекла мораторна лихва върху неизплатените трудовите възнаграждения за периода от 1-во число на месеца , следващ месеца , за който се дължи до датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2020г., като го намали от 730.53 лева на 420.23 лева.

Разпечатката съдържа 60 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3d3c370-6f5c-41a5-a268-6344bce6c44e