Решение № 233 от 17.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Враца, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500317 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6926/13.05.2025 г. на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. А. И. срещу Решение № 269 от 28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3373/2024 г. по описа на Районен съд – Враца в частта, в която исковата претенция на С. П. С. за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е уважена за сумата от 10 000 лв.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

С обжалваното решение съдът уважил предявения иск, като приел за доказан механизма на твърдяното ПТП, основан единствено на двустранен констативен протокол за ПТП от 16.03.2023 г., подписан от участниците в инцидента. С отговора на исковата молба бил оспорен факта на настъпване на ПТП, така и неговият механизъм, като се поддържа, че представеният ДКПТП от 16.03.2023 г. представлявал частен документ, подписан от участниците, но без задължителна доказателствена сила спрямо застрахователя, който не бил страна по този документ.

В графа „Пострадали“ в протокола било записано „да“, но не се посочвали конкретни пострадали лица, нито вид или тежест на евентуални увреждания, което правело съдържанието му неясно, неубедително и несъответстващо на твърденията в исковата молба относно претърпени 1 телесни увреждания. Липсвала влязла в сила присъда или друг акт на наказателен орган, който да установява виновно поведение или причинен вредоносен резултат - телесна повреда. При наличие на пострадали лица в резултат на ПТП, водачите били длъжни да изпълнят задълженията си по чл.

123, ал. 2, б. „а“ от ЗДвП, включително да уведомят компетентните органи на МВР. В случая това не било сторено, което допълнително подкрепяло становището, че твърденията за телесни увреждания били изфабрикувани в последствие с цел получаване на обезщетение.

Съдът напълно пренебрегнал направеното възражение, че без доказан механизъм на ПТП не можел да се направи извод за противоправно поведение, а без установена противоправност не била приложима и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съдебно-автотехническата експертиза била приета без да е обсъдено какво е възприела като входни данни, в каква степен се е базирала на съдържанието на оспорвания ДКППТП и дали е разгледала алтернативни възможности за механизъм на ПТП. Липсвал критичен анализ от съда относно експертизата, като съдържанието й било възприето изцяло без съпоставка с останалия доказателствен материал и без оценка на нейната обоснованост в контекста на оспорените факти.

Съдът обезпечил правно необосновано преимущество на ищеца, като приел за установено вината на застрахования водач въз основа единствено на частния протокол, подписан при липса на участие от страна на МВР, без да са били ангажирани други обективни доказателства за механизма на ПТП.

Изготвената само върху този документ съдебно-автотехническа била изцяло опорочена и на практика преповтаряла документ, която не носи доказателствена сила срещу ответника по делото.

Решението било постановено при нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, доколкото съществените възражения на ответника по съществото на спора не били обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност с доказателствата. Съдът приел за безспорни обстоятелства, които всъщност били оспорени и не били доказани по съответния ред.

Съдът неправилно възприел, че ДКППТП сам по себе си установявал механизма на ПТП и вината, като напълно пренебрегнал факта, че този документ има задължителна доказателствена сила само между подписалите го лица. Освен това, с подписа си в ДКППТП, ищецът де факто декларирал, че при инцидента няма пострадали лица, тъй като в графата за пострадали няма нито негово име, нито посочено конкретно лице. Съответно, в този документ липсвал съдържателен елемент, който да поддържа по-късно заявените в исковата молба телесни увреждания.

Било допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, от първоинстанционния съд, състоящо се в недопустимото прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника, при положение че ищецът не бил установил безспорно наличието на пряка причинна връзка между твърдените увреждания и конкретното ПТП, за което се иска обезщетение.

2

Съдът легитимирал с решението си една напълно незаконосъобразна и обществено опасна практика, при която страните по ПТП избирали да не уведомяват органите на МВР, въпреки евентуални травми, а впоследствие една от тях (в случая - ищецът) се снабдявал с медицински документи от неясен контекст и време и търсел обезщетение въз основа на доказателства, които той сам си е осигурил.

Така се заобикаляли не само нормите на ЗДвП и подзаконовата нормативна уредба, но и принципът на обективно разследване и превенция на злоупотреби, с който законодателят предвидил задължително участие на полицейските органи при травматични ПТП.

По приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът допуснал съществено нарушение, като присъдил прекомерно високо обезщетение, което не отговаряло на реалната неимуществена вреда. Предвид описаните данни в представената медицинска документация и направеното заключение, вследствие на процесното ПТП, С. С. получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: мозъчно сътресение (без анамнестични и клинични данни за изпадане в безсъзнателно състояние, без видими и други белези от налична травма по главата), основаващо се на оплаквания от световъртеж и гадене без повръщане. Следвало да се обърне внимание, че бил съставен ДКППТП, тоест ПТП-то и травмите от него се базирали изцяло на анамнестични данни, тоест твърдения от ищеца, без конкретни обективни находки, с които да бъдат сравнени тези твърдения на заинтересования ищец. Посочената травма, ако въобще я е имало, а не била плод на субективизъм, била причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК), с обичаен оздравителен период около две до три седмици. Нямало представени данни за настъпили усложнения. Ако ищецът бил получил някаква травма от описаното ПТП, то явно тя била толкова незначителна, че участвал в съставянето на двустранен КППТП.

Обезщетението от 10 000 лв. било раздуто и прекомерно. С оглед на така предоставената медицинска документация с описаните данни и липсата на настъпили усложнения адекватната сума за обезщетение била около 1 000 лв. , ако искът се докажел по основание и без да се отчитало евентуално съпричиняване на вредата. Цитира се практика на ВКС.

Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, в която исковата претенция на С. П. С., за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от ПТП на 16.03.2023 г., е уважена за сумата от 10 000 лв., ведно с лихвата и разноските в обжалваната част, както и да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция изцяло или да се намали размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Претендират се разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят искания за събирането на такива.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от С. П. С. чрез адв. Н.

Н. Д..

3

С него се оспорва въззивната жалба в нейната цялост, тъй като се счита, че с оглед събраните и представени по делото доказателства решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, в съответствие с материалния закон.

Считат се за неоснователни твърденията, че двустранният протокол бил попълнен неправилно, което имало значение за изясняване механизма на ПТП, както и, че ищецът не е претърпял вредите, описани в исковата молба. Всички тези твърдения се опровергавали от заключенията на допуснатите експертизи пред първата инстанция, както и от разпитите на допуснатите свидетели.

По делото било безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установявало съществуването към датата на процесното ПТП на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на л.а.

„Дачия Докер“ с peг. № BP *** СС. В настоящия случай бил представен двустранен протокол за ПТП, съставен без участието на служител на МВР.

Този протокол бил един от трите предвидени в чл. 2 от Наредба №1341/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд способи за документиране факта и последиците от настъпило ПТП. Той бил приложим, когато при инцидента били причинени само материални щети, когато между участниците в събитието имало съгласие относно обстоятелствата при осъществяването му и когато нямало съмнение за това някои от тях да е употребил алкохол или да не притежава СУМПС /чл.

5, ал.1 от Наредбата/. При дадената законова регламентация не възниквало съмнение, че протоколът по чл. 5, ал.1 от Наредбата, съставен при условията на разпоредбата и по съгласието на участниците в ПТП, се ползвал със същата доказателствена и обвързваща застрахователя стойност, както и този, съставен от служител на МВР.

Несъстоятелни били възраженията на застрахователя, че в случая не следвало да се съставя такъв протокол. Съгласно разпоредбата на чл. 125, т.7 от ЗДвП. /изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г./ службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещавали задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Посочената разпоредба не намирала приложение, тъй като между участниците в ПТП нямало разногласия за обстоятелствата, свързани с него.

Съдът правилно приел, че представеният в случая протокол за ПТП, който разкривал изискванията на чл. 5 от Наредбата, притежавал обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от участниците в ПТП обстоятелства - фактът на настъпилото ПТП, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на тези факти. Насрещно доказване не било проведено от ответника, поради което данните следвало да се възприемат изцяло.

От съдебно-автотехническата експертиза, при обсъждане данните по 4 конкретното произшествие, от техническа гледна точка се стигало до извода, че причина за настъпването му са субективните действия на водача на л.а.

Дачия Докер“ с peг. № BP *** CC, който поради не осигуряване на достатъчна дистанция блъснал л.а. „Ауди А4“ с peг. № BP *** СК, управляван от С. С..

Вещото лице по съдебно - медицинската експертиза дало заключение, че уврежданията на ищеца, установени с приложената медицинска документация, е възможно да са получени при ПТП с твърдения от него механизъм.

Неоснователно било твърдението на ответника, че присъденото от районния съд обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно завишено.

Твърденията във въззивната жалба за това, че присъденото застрахователно обезщетение на ищеца било завишено, не кореспондирали с доказателствения материал по делото.

По делото не били установени при условията на пълно доказване твърденията на ответника за отсъствие на доказателства, че липсвали претърпени негативни емоции, претърпени болки и страдания по-дълбоки и по-интензивни от обичайните за подобни случаи, както и въобще каквито и да е било доказателства, че искът се явява прекомерен. Всички съображения на ответника за прекомерност се явявали напълно неоснователни. Неоснователен бил наведеният от въззивника довод, че с решението не били обсъдени събраните по делото доказателства и обстоятелства, които били от значение за определяне на справедлив размер на претендираното от ищеца обезщетение за вреди. Решаващите изводи на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение били формирани в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, като били взети предвид установените по делото правно релевантни факти, които в конкретния случай попълвали съдържанието на понятието „справедливост”, като били съобразени както общите критерии, указани в ППВС № 4/68 г., така и специфичните за спора факти като възраст на пострадалия, обстоятелствата, при които са получени телесните увреждания, интензитета и продължителността на търпените от ищеца в резултат на ПТП болки и страдания, отчетена била степента на преживяваните от него отрицателни емоции, проведените няколко операции и рехабилитация, а също така и дългият лечебен и възстановителен период, който продължавал и към настоящия момент.