Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 18.07.2016, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 679/2015
Вид
Решение № 121
Подписан
18.07.2016
В сила
16.12.2016
Състав
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ БЪЧВАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.182, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№

121 гр.Поморие,

18.07.2016г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 16 май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 679 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от ищеца И.Х. *** против Б.Н.Г. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала, в резултат на което са се родили децата им Л. и Р. Х.. Със съдебно решение по г.д. № 347/2006г. на КРС са решени споровете между родителите по въпросите относно местоживеенето на децата, издръжката и личните контакти с тях. Твърди се, че през 2013г. Г. завела срещу Х. дело за защита срещу домашно насилие – г.д. № 1152/2013г. на КРС. С декларацията си по чл.9 ал.3 ЗЗДН по това дело се твърди, че Г. съзнателно потвърдила пред съда неистина, а именно, че на 07.10.2012г., на 03.11.2012г. и на 17.11.2012г. Х. упражнил спрямо нея психическо и емоционално насилие.

Отправял и обвинения, че учи децата да крадат и лъжат, отправял и заплахи в тяхно присъствие. Спрямо децата упражнил домашно насилие, като свирил с клаксона на колата, обиждал ги, че крадат и лъжат, за което ги научела майка им. Въз основа на декларацията по делото била издадена заповед за незабавна защита, което се явило препятствие да осъществява контакти с децата си до приключване на производството. Делото е приключило с отхвърляне претенциите на Г..

Делото за домашно насилие породило у Х. неспокоен сън, нервно напрежение, за което се наложил прием на медикаменти. Х. се чувствал неудобно пред колеги и приятели, които научили за делото поради отсъствията му от работа. Притеснявал се от това, че под влияние на майка си децата му не желаели да го виждат. В резултат на притесненията се наложило да провежда психологически консултации в продължение на месеци. Повишило се кръвното му налягане. Било му назначено лечение от кардиолог. Наложило се да приема медикаменти за сън. С действията си Г. уронило престижа в обществото на Х.. Иска се осъждане на Г. да заплати на Х.

5 000лв., представляващи обезщетение за причинените с действията й неимуществени вреди . Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл.45 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.78 ал.1 ГПК.

Ответницата по първоначалния иск го оспорва с отговора представен в срока по чл.131 от ГПК, като по отношение на допустимостта му, така и по отношение на основателността му. Не оспорва прекратеното съжителство между страните, родените от него деца и установения по съдебен ред режим на упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка. Не оспорва твърденията за заведеното от нея срещу Х. дело за защита от домашно насилие и резултата по това дело. Оспорва останалите твърдения по първоначалната искова и правните доводи, направени въз основа на тях. Счита, че посоченото в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН е истина, но резултатите по делото са в резултат на това, че първоинстанционния и въззивния съд не са й дали възможност да представи поисканите от нея доказателства за това. Счита, че чрез завеждането на делото е упражнила свое законно право да се защити пред съд, т.е. действието и не е незаконно, за да може да доведе до отговорност по чл.45 ЗЗД. Счита за недоказани твърденията на Х., свързани с наличието на неимуществени вреди. Иска отхвърляне на претенцията. Представя доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ,ал.1 от ГПК е предявена и насрещна искова молба от Б.Г. срещу И.Х.. В обстоятелствената част на насрещната искова молба се сочи, че страните живели на семейни начала до м.май 2005г. след което се разделили, като по време на съжителството помежду им се родили децата Л. и Р. Х.. Твърди се, че по повод образуваното по искова молба на ищцата по насрещния иск гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, на 13.12.2012г. ищцата се запознала със съдържащите се в делото три жалби до РП Карнобат, жалба до Бургаска окръжна прокуратура, заявление до директора на ОУ Христо Смирненски гр.Карнобат, 3 жалби до ДСП Карнобат и жалба до ДСП Бургас, всички изброени подадени от ответника по насрещния иск.

Така се твърди, че на 09.10.2012г. Х. ***-94ИИ/0010, в която изложил твърдения, че ответницата не позволявала свиждания между него и децата извън определения режим на лични отношения, като забранявала на децата им да му се обаждат като ги срещне по улицата и те се страхували да разговарят с него, а също така децата били принуждавани да лъжат и крадат и по конкретно детето Р. откраднало пари от касичката на брат си Л., за което била поощрена от майка си, на която дала парите, като ответника изразил мнението си, че не е нормално и човешко ответницата да манипулира осемгодишно дете, че баща му не плаща издръжка и да го принуждава да краде. Сочи се, че твърденията изложени в цитираната жалба са клеветнически и позорящи личността на ищцата и резултат на жалбата социални работници от ДСП Карнобат провели срещи с ищцата, предложили й и да посещава психолог, изискали от ищцата да дава обяснения, което силно обезпокоило ищцата, било и създадено неудобство пред служителите на ДСП Карнобат, уронен бил авторитета й, създадено било безпокойство и така били причинени морални страдания на ищцата от тези твърдения. Иска се осъждане на И.Х. да заплати на ищцата по насрещния иск 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба вх. №ЗД-94ИИ/0010/09.10.2012г. подадена от И.Х. ***, представена като доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че в жалба вх.№ЗД-94ИИ/010/07.11.2012г. от ответника до ДСП Карнобат, той изложил твърдения, че ищцата не спазвала определения от съда режим на лични отношения между него и децата и на 21.10.2012г. не му позволила да ги вземе, поради което се наложило да потърси съдействие от органите на МВР, като станал свидетел на уплашени и видимо малтретирани деца, които не искали да идат при него. Детето Л. било със зачервена буза, явно от шамар, а очите му били зачервени и насълзени, а детето Р. му казала, че отказва да иде при него защото съдел майка й, което ответникът твърдял в жалбата, че представлява манипулация,тормоз и стресиране на децата от страна на собствената им майка, което се случвало постоянно докато са при нея. Твърди се, че по повод на тази жалба на 14.11.2012г. и на 16.11.2012г. служители на ДСП Карнобат посетили ищцата в дома й, като и предложили консултация с психолог, което тя приела като подигравка и унижение от страна на служителите, които не й съобщили повода за посещенията си. Твърди се,че с тези си действия служителите на ДСП Карнобат създали неудобство, демонстрирали неуважение и подозрение към ищцата и заради ответника й предложили консултация с психолог. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от 07.11.2012г. подадена от И.Х. *** представена като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че на 20.11.2012 г. ответникът в жалба до ДСП-Карнобат посочил, че на 17.11.2012г. и 18.11.2012г. за пореден път не можал да осъществи среща с децата си за да упражни правото си на лични отношения съгласно съдебното решение, поради „доброто възпитание и грижи към децата от ищцата и нейната майка. Изразил притеснението си за упражнения тормоз над децата с физически и психически методи упражнявани върху тях, които довели до отказ на децата да се срещат с ответника, поощряван от тяхната майка, която му се подигравала, че дъщеря му вече сама четяла жалбите му. По този повод от ДСП Карнобат поискали ищцата заедно с децата да посещава психолог, като ищцата се почувствала унижена от предложената й консултация и приела това като подигравка с личността й и съмнения в качеството й на отговорен родител.

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от 20.11.2012г. подадена от И.Х. ***, представена като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

Твърди се също, че на 29.11.2012г. ответникът в жалба с №94ИИ-5003 до отдел „Закрила на детето„ гр.Бургас изложил неверни, позорящи и клеветнически твърдения за ищцата, като посочил, че детето Л. останало да живее при него,тъй като бил наплашен и стресиран от майка си, от постоянните и скандали и чести побои над него. Също посочил, че на децата били забранено да контактуват с него при случайни срещи на улицата, когато са с майка си или баба си, което им се забранява от майката, която се стремяла да откъсне децата от баща им и ги настройвала срещу него, като използвала методи на психическо и физическо насилие над тях за да отказват да идат при него като отиде да ги взема. Твърдял,че втори месец не можел да вземе децата при себе си именно поради това, че майката настройвала децата срещу него, като сочел случаи, в които установил следи от побой по лицето на детето Л., а детето Р. изпадало в истерия и го обвинявало, че не плаща издръжка, като през 2006г. било бито от майка си и имало следи от побой. Твърдял, че през 2007г. ищцата с баща си отишла в жилището където живеел с майка си, на която ищцата нанесла побой и насила взела детето Л. със себе си, а също твърдял, че ищцата била осъдена с три влезли в сила присъди. В жалбата се отправяли обвинения към служителите в отдел „закрила на детето”, чието бездействие според ответника толерирали ищцата да извършва тези действия над децата. След като се запознала с тази жалба ищцата била стресирана и наранена емоционално от твърденията в нея и преживяла морални болки и страдания. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от №94ИИ-5003 до отдел „Закрила на детето„ гр.Бургас подадена от И.Х., представена като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че в жалба №1376/25.10.2012г. подадена от ответника Х. до Районна прокуратура гр.Карнобат посочил, че ищцата не спазила съдебното решение на КРС относно личните отношения с децата,като на 21.10.2012 г. неделен ден, в който според същото решение имал право да вземе децата, ищцата не му позволила. По повод на тази жалба се наложило ищцата да дава обяснения пред полицията ,като преписката по жалбата завършила с резолюция според нея за липса на престъпление. Твърди се,че с представянето на тази жалба и по гр.дело 1152/2012г. ответникът целял да урони единствено авторитета на ищцата пред обществото въпреки, че му било известно становището на прокуратурата. След като съдържанието на жалбата станало достояние на КРС, служителите на социално подпомагане, полицията, прокуратурата, ищцата изпитала морални болки и страдание изразяващи се в неудобство пред всички, на които станала достояние жалбата във връзка с подаването и пред КРП и КРС. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от №1376/25.10.2012г. до Районна прокуратура гр.Карнобат подадена от И.Х., представена като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.