Определение № 652 от 12.12.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. София, 09.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20228002902199 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Симеоново сити“ ЕООД, гр.

Враца срещу решение № 682 от 9. 11. 2021 г. по в. т. д. № 770/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 167 от 23. 10. 2019 г. по т. д. № 24/2019 г. на Врачански окръжен съд, ТО, с което е обявена неплатежоспособността на „Симеоново сити“ ЕООД - в ликвидация с начална дата 26. 07. 2016 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото му, прекратена е дейността на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Липсата на безспорни доказателства за легитимацията на ищеца като кредитор в производство по чл. 625 ТЗ при направено оспорване на това му качество от страна на ответника обосновава ли задължението на съда служебно да изиска и събере 1 необходимите му доказателства и води ли до очевидна неправилност на постановеното решение такъв пропуск на съда?; 2. Липсата на представени в производството по чл. 625 ТЗ от ищеца доказателства относно влизане в сила на съдебните актове, на основание на които твърди, че притежава вземане от ответника, респ. които му дават качеството „кредитор“ на ответника, прави ли образуваното от него производство по чл. 625 ТЗ неоснователно? В случай, че въпреки този пропуск съдът се произнесе с решение, с което обяви неплатежоспособността на ответника, това решение нищожно или недопустимо ще бъде?; 3. Спрямо коя дата следва да се определи началната дата на неплатежоспособността на търговското дружество - спрямо датата на настъпване на падежа на вземането или спрямо датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение при получена покана за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело срещу него за същото вземане?; 4. В производство по чл. 625 ТЗ, открито срещу търговско дружество, приложима ли е разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ при положение, че цялата му счетоводна документация е иззета с протокол за претърсване и изземване по образувано досъдебно производство от прокуратурата?; 5. Може ли да се приеме, че е неплатежоспособно търговско дружество, което е подало в търговския регистър декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството - че не е извършвало търговска дейност през предходната счетоводна година, (в сила от 01. 01. 2018 г.), която декларация го освобождава от задължението за подаване на ГФО, и приложима ли е разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ по отношение на такова дружество?; 6. Следва ли да се обяви за неплатежоспособно търговско дружество, чийто активи надвишават установените в производството по чл. 625 ТЗ вземания и/или което към датата на обявяване на решението освен активи има и събрана неразпределена сума от продажбата на един от активите си при ЧСИ?“. Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба Н. Г. К. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Присъединеният кредитор С. Д. А. не е депозирала отговор на касационната жалба.

2

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че с договор за продажба, оформен в нотариален акт № 121/2009 г., „Екстрем“ ЕООД е продало на „Симеоново Сити“ ЕООД описаните в акта свои недвижими имоти в гр. София срещу задължение на купувача да заплати договорената цена в общ размер от 850 000 евро без ДДС в срок от шест месеца от подписването на нотариалния акт по банков път; със спогодба от 09. 11. 2015 г. с нотариална заверка на подписите Румен Йорданов Миланов в качеството на ликвидатор на „Симеоново Сити“ ЕООД е констатирал и признал задължението на дружеството към подалия молбата по чл. 625 ТЗ кредитор Н. Г. К., възникнало по силата на горния договор и договор за цесия от 05. 07. 2010 г., като страните по спогодбата са постигнали съгласие за разсрочено изплащане на задължението на пет вноски до 15. 01. 2016 г. Съдът е установил, че К. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 69 от 12. 01. 2016 г. и изпълнителен лист срещу длъжника по ч. гр. д. № 148/2016 г. на Пернишки районен съд за вземане в размер на 24 447, 88 лв. за неизплатена цена по обсъдените договор за продажба и спогодба, като е образувал изп. д. № 251/2016 г. по описа на ЧСИ Стефан Петров за събирането й. Съдът е констатирал, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника по посоченото изпълнително дело му е връчена на 11. 07. 2016 г. Приел е за установено, че с протокол за претърсване и изземване от 17. 09. 2010 г. по ДП № 173/2010 г. на СГП са иззети предмети и книжа, намиращи се в офиса на Счетоводна къща „Финекс консултинг“ ЕООД, между които и 2 класьора документи на „Симеоново Сити“ ЕООД.

В решението на въззивния съд е посочено, че въз основа на арбитражни решения на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация присъединеният кредитор Стефанка А. се е снабдила с изпълнителни листа срещу длъжника за сумата 298 500 лв., представляваща 3 разноски по сключен договор за управление на недвижим имот, и за сумата от 242 390 лв., като са образувани изпълнителни дела за събиране на тези вземания срещу длъжника, а именно изп. д. № 754/2014 г. на ЧСИ Стоян Якимов и изп. д. № 251/2016 г. на ЧСИ Стефан Петров. Съгласно издаденото удостоверение изх. № 21412/22. 08. 2019 г. на последния по изп.д. № 251/2016 г. длъжникът „Симеоново Сити“ ЕООД - в ликвидация дължи на НАП сумата от 729 712, 35 лв. и такси по изпълнението, на Н. Г. К. - сумата 29 746, 43 лв. и на Стефанка Д. А. - сумите 106 689, 34 лв. и 73 846, 44 лв. и такси по изпълнението.

В решението са възпроизведени констатациите и данните с източник заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, че: длъжникът не му е предоставил счетоводна документация, като го е уведомил за изземването на такава през 2010 г.; от страна на ТД на НАП, Велико Търново е наложена възбрана върху два недвижими имота на длъжника в гр.София - имоти пл.№ 1482 и № 1422 в р-н Триадица, м. „Кръстова вада“; на 09. 02. 2018 г. в СВп е отразено постановлението на съдебен изпълнител за възлагане на собствения на длъжника недвижим имот пл. № 1482; дружеството не притежава регистрирани МПС; публичните задължения на длъжника са в размер на 889 963, 46 лв. съгласно удостоверение на ТД на НАП, Велико Търново; срещу длъжника е предприето принудително изпълнение по изп.д.№ 14150003388/2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, Велико Търново; за 2018 г. „Симеоново Сити“ ЕООД е подало декларация, че не е извършвало дейност, на основание чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч; ответното дружество има непогасени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в размер на 292 079, 16 лв. и не разполага с парични средства.

Като е извършил служебна справка по партидата на „Симеоново Сити“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ, въззивният съд е констатирал, че на 09. 07. 2011 г. е обявен последният годишен финансов отчет на дружеството - за 2010 г. и след тази дата липсват обявявания на други отчети; на 03. 10. 2019 г. е обявена декларация на длъжника по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч за 2018 г.

Въз основа на така установените по делото факти, въззивният съд е приел, че подалият молбата по чл. 625 ГПК Н. К. се явява кредитор на длъжника по търговска сделка - договор за покупко-продажба на недвижим 4 имот, сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие, на когото е цедирано вземането за цената по договора. С договор за спогодба от 09. 11. 2015 г. е установено съществуващото задължение на дружеството към Н. К. за сумата от 212 500 евро, като са договорени срокове за изпълнението му. Решаващият състав е формирал извод, че К. е активно легитимиран по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ГПК да поиска откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.

Изложил е съображения, че на търговския характер на сделката, от която молителят извежда правата си, не се отразява прехвърлянето на вземането на К., а спогодбата е сключена между търговци и е производна на договора за търговска продажба.

По отношение на присъединения кредитор Стефанка А. е посочено, че същата се легитимира като кредитор на длъжника по договори за управление на недвижим имот, сключени от страна на търговско дружество във връзка с неговото занятие.

В решението е формиран извод, че длъжникът не е в състояние да изпълни установените изискуеми задължения по търговски сделки, съответно е неплатежоспособен, доколкото са налице предпоставките за приложение на презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ. Изложени са аргументи, че длъжникът не е заявявал за обявяване в търговския регистър на годишните си финансови отчети от 2012 г. насам, вкл. за последните три години, както и че са налице данни, че вземането на молителя Н. К., установено с влязла в сила заповед за изпълнение, е останало изцяло неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното за събирането му изп. д. № 251/2016 г. на ЧСИ Стефан Петров.

Решаващият състав е счел, че в случая презумпциите за неплатежоспособност на длъжника не са оборени от носещия тежестта да стори това длъжник, доколкото това може да се осъществи само на основата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието на длъжника, сочещ на способността му да погасява задълженията си, който е невъзможен поради липсата на обявени в търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството и ангажирани други доказателства относно посоченото състояние. В решението е споделен изводът на първоинстанционния съд за началната дата на неплатежоспособността на длъжника – 26. 07. 2016 г., определена с оглед приложението на презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ 5 и момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение по последното цитирано изпълнително дело.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въведен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед формулировката си въпросът е предпоставен от твърдение за липсата на безспорни доказателства относно активната материална легитимация на кредитора по молбата по чл. 625 ТЗ, което не би могло да се приеме за споделено от въззивния съд. В обжалваното решение е формиран извод въз основа на доказателствата по делото, че длъжникът има изискуемо парично задължение към К. на основание търговска сделка - договор за продажба на недвижим имот, сключен с „Екстрем“ ЕООД, и договор за цесия, подписан от посоченото дружество като цедент и К. като цесионер, като е посочено, че това задължение е изрично признато от ответника по молбата с договор за спогодба от 9. 11. 2015 г. и плащането му е разсрочено. В този смисъл въпросът насочва към оспорване правилността на извършената от въззивния съд преценка на активната легитимация на кредитора К. и предполага извършване на проверка на доказателствата по делото. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02.