Определение № 757 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 283/2025
- Вид
- Определение № 757
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 19.03.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 757 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500283 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на адв.С. П. като пълномощник на К. П.
У.,ЕГН-********** п р о т и в определение № 5847/18.12.24г.,постановено по гр.д.№ 18568/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,19-ти гр.с.,в частта му,с която е оставено без уважение искането на адв.Ст.П. за присъждане на адв.възнаграждение в размер на 400лв.,определено по реда на чл.38 от ЗА за производството по предявения насрещен иск от „Вива кредит“АД срещу К. П. У..
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се присъдят разноски за адв.възнаграждение на адв.П. в размер на 400лв.,представляваща адв.възнаграждение за предоставена безплатна адв.помощ и съдействие на близък на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Ответникът по частната жалба „Вива кредит“АД,ЕИК-207343548,гр.София чрез пълномощника си адв.А.Н. намира същата за неоснователна по подробни съображения,изложени в писмен отговор.
Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове,предявени от К. П. У. против „Вива кредит“АД на осн.чл.124,ал.1 от ГПК-главен и евентуални,както и с предявен от „Вива кредит“АД насрещен осъдителен иск за осъждане на К. П. У. да му заплати суми,представляваща главница и договорна лихва по сключен между страните договор за кредит.Ищецът У. е представил два ДПЗС с адв.П..Първият ДПЗС от 04.12.23г.е за процесуално представителство и защита по предявените от У. искове,а вторият ДПЗС от 26.02.24г.-за процесуално представителство,защита и съдействие по насрещния иск.И двете страни са претендирали разноски.
С постановеното по делото решение № 4473/12.11.24г.районният съд в мотивите си е приел,че ищецът У. е представляван от пълномощник,чието възнаграждение е уговорено по 1 чл.38,ал.2 от ЗА и с диспозитива е осъдил „Вива кредит“АД да заплати на пълномощника на У.-адв.П. сумата от 400лв.адв.възнаграждение именно на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
С молба по чл.248 от ГПК,депозирана от адв.П. на 21.11.24г. се иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските,като се осъди „Вива кредит“АД да заплати на адв.П. сумата от 400лв.,представляваща адвоатско възнаграждение за предоставена безплатна адв.защита и съдействие на осн.чл.38,ал.2 от ЗА за насрещния иск.
С определение № 5847/18.12.24г.в атакуваната му част районният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението.
Настоящата инстанция счита,че ПдРС неправилно е приел с решението си,че адв.възнаграждение за К. У. се претендира на осн.чл.38,ал.2 от ЗА и неправилно го е присъдил на адв.П..По делото няма никакви доказателства,че адв.П. е предоставил на У. безплатна правна помощ и съдействие.Никъде в двата представени ДПЗС не е изрично посочено,че адв.помощ се предоставя на осн.на някоя от хипотезите на чл.38,ал.1 от ГПК,напротив,и в двата договора изрично е посочено че договореното възнаграждение е излатено в брой.Следователно претендираните от тази страна разноски сапретендирани на общото основание на чл.78,ал.1 от ГПК,а не на осн.чл.38,ал.2 от ЗА и е следвало да присъдят от съда с решението му не на адв.Ст.П.,а на самия ищец и ответник по насрещния иск К. П. У..Постановеното по делото решение съдържа очевидна фактическа грешка,като с него адв.възнаграждение е присъдено не на страната ,а на нейния пълномощник.Съответно обжалваното определението,което касае постановеното при ОФГ решение в частта за разноските,следва да бъде обезсилено,а делото следва да се върне на първоинстанционният съд,който да се произнесе първо по констатираната ОФГ в решението по делото в частта за разноските за адв.възнаграждение,присъдени в полза на адв.П. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА и след поправянето да се произнесе по постъпилата молба по чл.248 от ГПК.
С оглед на изложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 5847/18.12.24г.,постановено по гр.д.№ 18568/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,19-ти гр.с.,в частта му,с която е оставено без уважение искането на адв.Ст.П. за присъждане на адв.възнаграждение в размер на 400лв.,определено по реда на чл.38 от ЗА за производството по предявения насрещен иск от „Вива кредит“АД срещу К. П. У..
ВРЪЩА делото на ПдРС,19-ти гр.с.за поправка на ОФГ в решение №
4473/12.11.24г.,постановено по гр.д.№ 18568/23г.в частта за разноските съобразно мотивната част на определението,след което да се произнесе по подадената молба по чл.248 от ГПК от 21.11.2024г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2