Решение № 392 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба вх. № 64707/28.05.2025 г. по описа на СГС, депозирана от „Проект Младост 2“ АД против решение № 456/26.03.2025 г. по т.д. № 325/2025 г. на СГС, VI-23 състав, с което е потвърден отказ № 20250204170936/06.02.2025 г. на Агенцията по вписване, ТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Неправилно СГС приел, че щом съществува физическо лице, което притежава косвено достатьчен дял от акционерния капитал, то задължително се декларира и юридическото лице, чрез което този дял се притежава. Съдебният състав не съобразил, че юридическото лице, чрез което физическото лице се определя като краен собственик, ще се декларира, само ако то упражнява пряк или косвен контрол, което в процесния случай не е приложимо. В случая не бил налице „Контрол“ по смисъла на § 1в, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

Рещаващият състав не съобразил, че в процесния случай „Тулекс“ ЕООД, чрез което крайният собственик П. И. притежава косвено 50 % от акциите в капитала на „Проект Младост 2“ АД, не упражнява контрол в „Проект Младост 2“ АД, защото „Туле|сс“ ЕООД не притежава повече от половината акции, както изисква закона. То притежавало точно половината и съответно не упражнявало КОНТРОЛ. С оглед гореизложеното, в подадената за обявяване декларация за действителен собственик на Дружеството в съответствие е приложимите законови разпоредби, не са декларирани юридически лица, които упражняват пряк или косвен контрол, защото такива юридически лица нямало. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение, както и потвърдения с него отказ на ДЛР и да бъде указано да бъде извършено исканото вписване.

Агенцията по вписвания ТРРЮЛНЦ е подала отговор на жалбата, в който излага доводи за нейната неоснователност.

1

Съдът, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на регистърното производство, по което е постановен отказ № 20250204170936/06.02.2025 г. на ДЛР при Агенция по вписванията, е вписване в търговския регистър по партидата на „Проект Младост 2” АД на следните промени: 1) вписване като действителен собственик на дружеството по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари на П. И.. В Заявлението не се съдържа заявяване на никакви обстоятелства в полета „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ и „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“. Посочено е обаче, че П. И. притежава 100% от капитала на „Тулекс“ ЕООД, което пък притежава 50% от капитала на „Проект Младост 2” АД.

ДЛР е постановило отказ за вписване на заявените обстоятелства поради липса на посочване на дружества, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.

С обжалваното решение СГС е потвърдил отказа.

От представените през СГС писмени доказателства, включително представеното обяснително писмо се установява, че дружеството „Проект Младост 2” АД има трима акционери, като единият от тях притежава 50% от акциите – „Тулекс“ ЕООД, ЕИК 131129987, а останалите двама притежават по 25% от капитала. Едноличен собственик на „Тулекс“ ЕООД е П. И. И.. Другите двама акционера имат сложна структура, като никой от техните собственици не притежава косвено 25% или повече от капитала на „Проект Младост 2” АД.

В представената нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП като действителен собственик е П. И. И.. По-надолу, в права и обем е посочено, че П. И. притежава 100% от капитала на „Тулекс“ ЕООД, което пък притежава 50% от капитала на „Проект Младост 2” АД.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията и жалбоподател пред СГС, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите на лица, включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.

2

Съобразно чл. 63, ал. 4 ЗМПИ в кръга на обстоятелствата, подлежащи на вписване и насочени към разкриване на действителните собственици се включват: идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, 2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, 3. данните по т. 1, букви "а" – "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това, както и всяка промяна в трите групи обстоятелства.

Следователно, изискването за посочване на лицата, които пряко или непряко контролират заявителя е подчинено на целта за разкриване на действителните собственици при логическа и последователна свързаност на пряко и косвено контролиращите българското дружество юридически лица, което пък означава, че за да е осъществена целта на закона, който изисква вписване на определени обстоятелства, на първо място следва да са посочени действителните собственици-физически лица, но посочването на контролиращите лица е допълнително изискване, подчинено на необходимостта от възможност за ясна проследимост по веригата на собствеността до действителните собственици, което дава възможност за проверка на основното заявено обстоятелство. В случая не е налице изключение от това правило, каквото е например това по чл. 110, ал. 1 ЗППЦК относно публичните дружества.

Ето защо заявителят е задължен да посочи и заяви за вписване не само действителния собственик – физическо лице, но и цялата верига от пряко и косвено контролиращи заявителя юридически лица, чрез които се достига до действителния собственик-физическо лице. Именно затова и в образеца на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е включено като изискване тяхното посочване.

В случая заявителят изобщо не е заявил за вписване дружеството „Тулекс“ ЕООД, притежаващо 50% от капитала на „Проект Младост 2“ ЕООД и чийто едноличен собственик е П. И. И.. Следователно, на първо място самото заявление е нередовно. Както бе казано, доколкото посочените в чл. 63, ал. 4 ЗМИП обстоятелства са свързани и общо насочени към разкриване на действителния/те собственик/ци в тяхната логическа свързаност, то при първоначално вписване всички те трябва да бъдат заявени и вписани заедно и липсата на някое от тях води до отказ от вписване на цялата група обстоятелства. Тази нередовност не може да бъде отстранена чрез даване на указания, такива не се дължат.

Следва да бъде посочено, че противно на соченото от жалбоподателя, относно дружеството „Тулекс“ ЕООД са налице условията за наличие на контрол според дефиницията на §1в, т. 3 от ДР на ТЗ, тъй като притежавайки 50% от акциите, това дружество упражнява решаващо влияние върху вспоред Устава му значимите решения се вземат с повече от 50% от капитала, т.е., акционерът „Тулекс“ ЕООД може винаги да блокира вземането на тези решения, което е форма на упражняване на решаващо влияние. Освен това обаче, самата норма на §2, т. 1 от ДР на ЗМИП определя притежанието на поне 25% от акциите като форма на контрол, което е видно от изразът „или друга форма на контрол“, т.е., друга, освен това притежание. В това отношение между тази норма и препратката към §1в, т. 1 ДР на ТЗ има противоречие.

Горното обосновава правилност на отказ № 20250204170936/06.02.2025 г. на ДЛР при Агенция по вписванията, съотв. до правилност на потвърждаващото го решение на СГС поради липсата на заявяване на изискуемо обстоятелство.

Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено 3

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 456/26.03.2025 г. по т.д. № 325/2025 г. на СГС, VI23 състав, с което е потвърден отказ № 20250204170936/06.02.2025 г. на Агенцията по вписване, ТРРЮЛНЦ, постановен по партидата на „Проект Младост 2“ АД, ЕИК 208148152.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4