Решение № 2366 от 15.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2366 гр. Варна, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110113171 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Д.Д. главни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, както следва:

1./ в размер на 20 522, 19 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2015г., сключен между Д.Д. и „Б.Д.“ ЕАД и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 14.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ в размер на 2 261, 71 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 15.02.2016г. до 14.12.2016г.;

3./ 44, 40 лв., претендирана като лихвена надбавка за забава (обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва) за времето от 15.03.2016г. до 14.12.2016г.;

4./ 120 лв., претендирана като такса изискуемост, за които суми е издадена заповед № 7862/15.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15848/2016г. на Районен съд – Варна и които са прехвърлени с договор за цесия от 13.03.2017г. и в условие на евентуалност при отхвърлянето им, поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, осъдителни претенции с правно осн. с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, както следва:

1./ за заплащане на сумата от 19 754, 82 лв., от която 9 003, 74 лв., претендирана като падежирала главница за периода от 10.10.2016г. до 10.09.2021г. и 10 751, 48 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница, по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2015г., сключен между Д.Д. и „Б.Д.“ ЕАД и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ за заплащане на сумата от 729, 85 лв., претендирана като редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2018г. до 15.09.2021г.;

1

3./ за заплащане на сумата от 863, 73 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 10.09.2018г. до 10.09.2021г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 13.03.2017г.

В исковата молба се твърди, че на 21.10.2015г. между „Б.Д.“ ЕАД и Д.Д., е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на което банката е поела задължение да предостави на потребителя сумата от 21 000 лв., а ответникът да я върне на равни месечни анюитетни вноски в срок до 21.10.2025г., всяка включваща главница и възнаградителна лихва в размер на 7, 714 % при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж.“ Поддържа се, че кредиторът е предоставил заетата сума по банкова сметка на ответника, който е обслужвал редовно кредита до 15.03.2016г.

Поради допусната забава на главница и лихви над 90 дни, банката е обявила вземанията за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 19, ал. 2 ОУ, чрез нарочно изявление, което е достигнало до адресата.

Към деня на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, ответникът дължи връщане на предсрочно изискуемата главница, дължимата възнаградителна лихва, лихвена надбавка за забава и такси, които не са заплатени.

Правният интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с надлежното връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 4 ГПК.

След снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, цедентът „Б.Д.“ ЕАД, е прехвърлил вземанията си, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2015г. в полза на „О.Ф.Б.“ ЕАД, който е и процесуално – правно легитимиран да предяви специалните установителни искове. За извършената цесия длъжникът е уведомен от цесионера, който е бил упълномощен за това.

Осъдителните искове, съединени в условията на евентуалност с исковете по реда на чл. 422 ГПК, са основани на твърдения, че ако вземанията на банката не са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 ГПК, то с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, длъжникът следва да се счита уведомен за волята на банката, както и че дължи сумите, заявени с исковата молба, поради забава в плащанията на вноски с повече от 90 дни, на осн. чл. 19.2 ОУ.

Въз основа на изложеното, се настоява за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Д., чрез особения си представител оспорва предявените искове.

Счита се, че след като цедентът не е уведомил длъжника за прехвърляне на вземанията, то ответникът не дължи на цесионера вземанията по договора за кредит.

Цесионерът не е бил и надлежно упълномощен да обяви вземанията за предсрочно изискуеми.

Настоява се за отхвърляне на предявените главни и евентуални искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 7862/15.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15848/2016г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Страните не спорят по следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени средства:

2

На 21.10.2015г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, неразделна част от който са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, по силата на който „Б.Д.“ ЕАД е поела задължение да предостави на Д.Д. сумата от 21 000 лв. по разплащателна сметка с IBAN BG05STSA93000022836419 със срок на издължаване от 10 години, считано от 21.11.2015г. при условията на анюитетно погасяване, включващо 120 месечни вноски срещу задължение на кредитополучателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне на равни месечни анюитетни вноски, всяка с падеж 15 - то число на месеца.

Разплащателна сметка с IBAN BG05STSA93000022836419 с титуляр Д.Д. е заверена със сумата от 21 000 лв. на 21.10.2016г., факт, който не е изрично оспорен, потвърждаващ се и от заключението на неоспорената и кредитирана от съда цялост съдебно – счетоводна експертиза.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че кредиторът „Б.Д.“ ЕАД се явява изправна по правоотношението страна, която е изпълнила поетите с него задължение да предостави сумата, предмет на договора за банков кредит.

Кредитополучателят е заплатил на падежа на първата погасителна вноска или на 15.11.2015г. сумата от 101, 15 лв. следващото извършено плащане е от 27.04.2016г. Други плащания ответникът не е извършвал.

В исковата молба ищцовото дружество сочи, че поради забава в редовното обслужване на заемното отношение повече от 90 дни, на осн. чл. 19.2 ОУ и нарочно изявление предхождащо искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, вземанията на цедента са обявени за предсрочно изискуеми.

Разпоредбата на чл. 19.2 от Общите условия предвижда, че поради забава в плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква след уведомление до клиента.

Съобразявайки факта, че длъжникът е погасил чрез плащане само една анюитетна вноска в пълен размер, съдът приема, че поради забава в редовното обслужване на кредита, считано от 16.02.2016г., денят следващ четвъртата погасителна вноска, в полза на банката е възникнало право да обяви вземанията, произтичащи от договора за предсрочно изискуеми.

Изявлението на банката, обективирано в нотариална покана, че счита вземанията по правоотношението за предсрочно изискуеми е достигнало до потребителя Д.Д. на 08.11.2016г., когато същата е получена от неговия брат Мариян Д., който е поел задължение да я предаде на адресата.

Съгласно неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда в цялост и обясненията на експерта в съдебно заседание, предсрочно изискуемата главница към 08.11.2016г., възлиза на сумата от 20 522, 99 лв.

Считано от 08.11.2016г. потребителят следва да върне наред с предсрочно изискуемата главница и възнаградителна лихва, но до деня на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, чиито размер възлиза на 1 976, 48 лв. за периода от 15.02.2016г. до 08.11.2016г., съгласно заключението на ССчЕ.

Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.

/ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/.

Наред с посочените задължения, в тежест на потребителя е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 3

15.03.2016г. до 14.12.2016г. в размер на 44, 40 лв., също установен от заключението на ССчЕ.

По отношение на сумата от 120 лв., представляваща разход за изискуем кредит.

Дължимостта й се сочи да е уговорена в т. 18 от договора във връзка с т. 6 от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършени услуги.

По естеството си този вид разход на банката е свързан с дейността по управление на кредита по смисъла на чл. 10а ГПК. Кредиторът обаче не сочи какъв е видът на сторените от него разходи по повод настъпилата изискуемост на кредита, още повече, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, той упражнява в рамките на настоящия исков процес.

Така, че искането за присъждане на сумата от 120 лв. - разход за изискуем кредит, като свързано именно с управлението на кредита не може да бъде уважено предвид забраната по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Претенцията за разходи за изискуем кредит е в противоречие и с императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при забава на потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за неизпълнението /т.е. за всички вреди настъпили от неизправността на длъжника по облигационната връзка/ в размер само и единствено на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквото претенция е заявена.

Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че в полза на „Б.Д.“ ЕАД са възникнали вземания към 08.11.2016г., както следва: 20 522, 99 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, дължима към деня на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми; 1 976, 48 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2016г. до 08.11.2016г. и 44, 40 лв., представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 15.03.2016г. до 14.12.2016г.

С договор за цесия от 13.03.2017г., „Б.Д.“ ЕАД е прехвърлила на “О.Ф.Б.“ ЕАД вземания, селектирани в портфолио от предоставени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в приемо-предавателен протокол, съдържащ описание на прехвърлените вземания и потвърждаващ предаване на документите срещу покупна цена /§ 2 вр. § 1, т.1 и § 1.7/.

В съставения приемо-предавателен протокол е посочено, че цесионерът придобива от цедента следните вземания, произтичащи от договор за кредит от 21.10.2015г., както следва: главница в размер на 20 522, 99 лв., присъдена лихва от 2 306, 11 лв., законна лихва в размер на 592, 88 лв., такси възлизащи на 120 лв. и съдебни разноски.

С договора за цесия, цедентът е поел задължение да снабди цесионера с пълномощно, позволяващо му да уведоми длъжниците писмено за прехвърлените вземания /§ 5, т. 5.4/.