Решение № 81 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20251100902415 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 20251209163258, подадена от „Шенкер“ ЕООД, ЕИК 831618508, срещу Отказ № 20251201151452/03.12.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ) - Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), постановен по Заявление вх. № 20251201151452 за вписване по партидата на „Шенкер“ ЕООД на промени в обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен, тъй като ДЛР не е съобразило, че едноличен собственик на капитала на „Шенкер“ ЕООД е чуждестранно дружество, чиито собственик е публично дружество, поради което е налице изключението, визирано в §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП.

Изложени са подробно съображения и доводи за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на ДЛР, и се иска отмяна на отказа и задължаване на АВ – ТРРЮЛНЦ да впише заявените обстоятелства.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по електронно Заявление Б7 с вх. № 20251201151452, подадено от изрично упълномощен адвокат, с което по партидата на „Шенкер“ ЕООД се иска: 1) заличаване на вписванията и вписване на ДСВ Роуд Холдинг А/С – Дания с идентификационните му данни и данните за неговите представители в поле „537“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“; 2) заличаване на вписванията и вписване на ДСВ А/С – Дания с идентификационните му данни и данните за неговите представители в поле „538“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ и 3) заличаване на обстоятелствата относно вписаните до момента като собственици – физически лица в поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“. В поле „Вид и обем на притежавани права“ е вписано „Едноличен собственик на дружеството е ДСВ Роуд Холдинг С/А, чиито едноличен собственик е DSV A/S, дружество надлежно учредено съгласно законите на Кралство Дания, вписано с дружествен номер 58233528, със седалище и адрес на управление Ховедгаден 630, 1

2640 Хедехусене, Дания. Дружеството DSV A/S е публично и се търгува на няколко световни борси, като е налице изключението на § 2., т. 1 от ДР на ЗМИП. Размер: 100 % (сто процента) от капитала на „ДСВ Роуд Холдинг“ А/С, което е едноличен собственик на капитала на „Шенкер“ ЕООД.“

Към заявлението са приложени Декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП от представляващия - с нотариална заверка на подписа, Декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от представляващия, Документи по чл. 63, ал.5 от ЗМИП – удостоверения от Датския бизнес орган за актуално състояние на ДСВ Роуд Холдинг А/С – Дания (от 25.09.2025 г.) и ДСВ А/С – Дания (от 15.10.2025 г.), заверени с Апостил по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. от Министерство на външните работи на Дания, документ за внесена държавна такса. Към жалбата е приложено изрично пълномощно, с което „Шенкер“ ЕООД чрез законния си представител е учредило в полза на подалия заявлението и процесуален представител по жалбата адвокат правомощия да подава заявления пред АВп и да обжалва отказите на ДЛР.

С обжалвания Отказ № 20251201151452/03.12.2025 г. ДЛР е отказало вписването на всички заявени обстоятелства с мотиви, че в поле 550 на заявлението не е посочен действителен собственик – физическо лице, което отговаря на изискванията на § 2 от ДР на ЗМИП. Освен това липсвали заявявания в поле 538, тъй като видно от приложеното удостоверение за актуално състояние на ДСВ А/С – Дания, собственици в неговия капитал са Фондация „Ернст Гьонер“ и „Аджилити Глобал Пи Ел Ес“, за които не са представени доказателства за капиталовата им структура, поради което липсва възможност за проследяване на веригата на собственост в пълнота.

Видно от вписванията по партидата на жалбоподателя „Шенкер“ ЕООД, чуждестранното юридическо лице ДСВ Роуд Холдинг А/С – Дания е вписано като едноличен собственик на капитала му. В раздел „Действителни собственици“ са вписани други дружества в поле „537“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ – предишният собственик на капитала Шенкер АГ – Германия, и в поле „538“ - „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“, а в поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“ са вписани данни за физически лица – действителни собственици.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице по регистрацията при подадено заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства или обявяване на актове, е регламентиран в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Така, длъжностното лице извършва проверка на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, както и за това дали последните удостоверяват съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответстват ли на закона, т. е. че не противоречат на императивни правни норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).

Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ.

Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените 2 документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Директивата) се въвеждат задължение за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание и ред за събиране на съответните данни, и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация: 1) действителните собственици - физически лица, 2) юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. За вписване на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ е утвърден образец на Заявление Б7, който включва обстоятелства по чл. 63, ал. 4, вр. ал.1 ЗМИП, както следва: поле „550“ - „Действителни собственици – физически лица“, поле „537“ - „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко се упражнява контрол“, поле „538“ „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“.

Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗМИП предвижда, че вписването на данните се извършва въз основа на декларация (с нотариална заверка на подписа на представляващия юридическото лице, чието съдържание е уредено в чл. 38 ППЗМИП и приложение № 3 към същия), приложена към подадено заявление по чл. 50а и приложение № Б7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С новата ал. 5 на чл. 63 от ЗМИП, в сила от 14.07.2023 г., е въведено изискване към декларацията по ал. 4 да се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби.

От съдържащата се в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, която е възпроизведена и в § 2 от ДР на ЗМИП, както и от изричните разпоредби на чл. 61, ал. 1 ЗМИП и чл. 65а, ал. 1 ТЗ се налага извод, че "действителен собственик" може да бъде само физическо лице (едно или повече), което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго (или други) юридически лица. Съгласно тази дефиниция всяко юридическото лице има действителен собственик – физическо лице, като правилата уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик по смисъла на закона (на качеството „действителен собственик“). При неприложимост на всички предходни описани хипотези, съгласно чл. 3, т. 6, буква "а" – ii от Директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП за действителен собственик следва да се счита физическото лице (лица), което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т. е. членовете на неговия управителен орган. Следователно, съобразно тези разпоредби, действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице.

Съгласно чл. 63, ал.6, от ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания (както в случая като ЕСК е вписано чуждестранното юридическо лице ДСВ Роуд Холдинг А/С - Дания), задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от Допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по 3 партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

С оглед на това, че в случая юридическото лице, вписано по партидата на заявителя като негов едноличен собственик, е чуждестранно юридическо лице, приложима е втората хипотеза, поради което за „Шенкер“ ЕООД е възникнало задължение да заяви за вписване действителните си собственици. Такива са вписани по предходно заявление.

В конкретния случай с представената декларация по чл. 63, ал.4 ЗМИП заявителят е декларирал, че в основата на веригата на собствеността на дружеството стои ДСВ А/С Дания, което е публично дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Следователно в случая е приложимо изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП и дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В подкрепа на този извод е изрично предвиденото в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗМИП, съгласно която за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.