Решение № 237 от 16.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Стара Загора, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Г. И. Р. т гр. Ч. срещу отказа на ЧСИ Г. И. да извърши въвод във владение по изп.дело № 1619/2023 г.

Жалбоподателят твърди, че постановлението за възлагане на продадения имот е влязло в сила и е вписано в Службата по вписванията. Счита, че неправилно ЧСИ е оставил без уважение искането й за въвод във владение с мотива, че с обезпечителна заповед № 3 от 18.02.2025 г., издадена по гр.д. № 303/2024 г. по описа на ОС Стара Загора, с която е спряно изпълнението по изпълнителното дело. Твърди, че срещу постановлението за възлагане е била подадена жалба. С решение № 73 от 10.03.2025 г. жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Постановлението за възлагане било самостоятелно основание за извършване на въвод във владение и спирането на изпълнителното дело не може да засяга правата на трети лица и не може да се отразява на собствеността върху придобития при публична продан имот.

Счита, че въводът във владение след спиране на изпълнението не е част от фактическия състав на придобиването и действията на ЧСИ след спирането на изпълнителното дело не са изпълнителни действия по това спряно производство. Тези действия се извършвали на основание чл.498, ал.1 ГПК.

Постановлението за възлагане е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила. Затова съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода срещу всяко намерено във възложения имот лице. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ да насрочи въвод във владение въз 1 основа на влязлото в сила постановление за възлагане на процесния недвижим имот.

Ответникът по жалбата и длъжник по дело изпълнителното дело не взема становище.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Няма процесуална пречка тя да бъде разгледана по същество.

Изпълнителното производство е образувано по молба на “К.т.“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 15.05.2023 г., издаден по ч.гр.дело № 295/2023 г. по описа на Районен съд – Ч., с който Г. С. Г. от гр. Ч. е осъден да заплати на “К.т.“ ООД посочените в листа суми, като това вземане произтича от договор за кредит, за обезпечаването на който длъжникът учредява ипотека върху процесния недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в гр. Ч., ***.

По изпълнителното дело са били проведени няколко публични продани.

С протокол от 14.01.2025 г. жалбоподателката Г. И. Р. е обявена за купувач на имота. Сумата от 72 050 лв. е внесена от нея в законоустановения срок. С постановление от 21.01.2025 г. на ЧСИ имотът й е възложен. Това постановление е влязло в сила, тъй като с решение № 73 от 10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 131/2025 г. по описа на Окръжен съд, жалбата на Г. С.

Г. е отхвърлена. Постановлението за възлагане е вписано, а таксите по прехвърлянето на имота – внесени, за което няма спор по делото.

По делото е установено още, че с определение, постановено по гр.д. № 303/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора, е допуснато обезпечение на иска на Г. С. Г. срещу „К.т.“ ООД за установяване на нищожност на договора за кредит, обезпечен с ипотеката, чрез спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 1619/2023 г. Издадена е обезпечителна заповед, в изпълнение на която ЧСИ е спрял производството по изпълнителното дело. С молба от 22.05.2025 г. купувачката е поискала да бъде въведена във владение в недвижимия имот. С обжалваното постановление ЧСИ е оставил молбата без уважение с мотива, че производството по изп.д. е спряно с обезпечителна заповед.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че отказът на ЧСИ да въведе купувачката във владение на продадения имот, подробно индивидуализиран в постановлението за възлагане, е незаконосъобразен.

Влязлото в сила постановление за възлагане на недвижимия имот поражда вещноправни последици, от които се поражда правото на купувача да бъде въведен във владение на купения имот. Самият въвод във владение е правна последица от публичната продан – не е неин елемент от фактическия й 2 състав и няма качеството на изпълнително действие по приключилия с влязло в сила постановление за възлагане изпълнителен способ.

Въводът във владение се извършва на основание чл.498, ал.1 ГПК.

Съгласно ал.2 на посочения текст въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу действителния собственик, щом той не е предотвратил принудителната продан. Това специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано спряното изпълнително производство. В случая това е изпълнителен лист за принудителното събиране на паричното вземане на „К.т.“ ООД. По силата на това постановление за възлагане възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване на правото на купувача като собственик на имота да получи владението върху него.

Принудителният способ за осъществяване на тази защита е предаване на владението на недвижимия имот чрез въвод. Тези процесуални правоотношения са различни от процесуалните правоотношения, възникнали по повод спряното изпълнително производство. Те са възникнали между съдебния изпълнител, взискателя и длъжника. Различни по характер са и материалноправните отношения. По силата на изпълнителния лист възниква материално правоотношение между взискателя и длъжника, а по силата на постановлението за възлагане възниква материално правоотношение между купувача по публичната продан и длъжника по прехвърляне на правото на собственост върху имота.

В случая, щом постановлението за възлагане е влязло в сила, вписано е и купувачката е внесла необходимите такси по прехвърлянето на имота, съдебният изпълнител следва да извърши въвода. Налице е пряко изпълнително основание, въз основа на което по същото изпълнително производство се извършва съответното изпълнително действие – въвод във владение.

С оглед на тези съображения съдът приема, че постановеното с обезпечителната заповед спиране на изпълнителното производство, без изрично да е включено спиране на въвода във владение, не препятства извършването му. Затова отказът на ЧСИ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа на ЧСИ Г. И. по изп.дело № 1619/2023 г. да насрочи и извърши въвод във владение на Г. И. Р. в имота, който й е възложен с влязло в сила постановление от 20.01.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4