Решение № 969 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300501059 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Районна прокуратурагр. **** и въззивна жалба от ОД на МВРгр. ****, с които се обжалва решение № 74/30.01.2024г. по гр.д.№ 2013/2022г. на АсРС, с което Прокуратурата на РБ и ОД на МВРгр.

**** са осъдени солидарно да заплатят на Е. У. сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 лева- обезщетение за имуществени вреди, дължими по причина на обвинение за извършване на престъпление, а именно за това, че на 16.2.2021г. в гр.***** Е. У. е управлявал лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- амфетамин, което наказателно производство било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Решението се обжалва и в частта, с която Прокуратурата на РБ и ОД на МВР- гр. **** са осъдени солидарно да заплатят на Е. У. сумата от 3000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 леваобезщетение за имуществени вреди, дължими поради обвинение в извършване на престъпление за това, че на 16.02.2022г. в гр. ***** У. е управлявал лек автомобил „Ауди А8“, с горепосочения регистрационен номер, след употреба на наркотично веществоамфетамин, което наказателно производство било прекратено поради това, че извършеното деяние не било престъпление. Във въззивната жалба от РПгр. ****, се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установяват действия или бездействия на Прокуратурата, които да са в причинно- следствена връзка с претендираните от У. за репариране неимуществени и имуществени вреди. По- конкретно се сочи, че не му било повдигнато обвинение, по досъдебните производства той участвал като свидетел и не са му били налагани никакви ограничителни мерки. Оспорват се събраните гласни доказателства, като се сочи, че разпитаните лица са близки и приятели на У. и показанията им не могат да се ценят като безпристрастни. Във въззивната жалба от ОД на МВРгр. **** се поддържа, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че не са събрани никакви доказателства относно това как досъдебните производства са се отразили 1 върху начина на работа и живот на У.. Доколкото той бил претърпял някакви неимуществени вреди, то същите по-скоро били в резултат от 24-часовото му задържане по чл. 72 ЗМВР.

Оспорва се наличието на причинно- следствена връзка между досъдебните производства и претърпените от У. неимуществени и имуществени вреди. Алтернативно се твърди, че определените обезщетения не са в съответствие с действително претърпените вреди и следва да бъдат в значително по- нисък размер. И в тази въззивна жалба се сочи, че У. не е бил привлечен в качеството на обвиняем, поради което размерът на обезщетението въобще не е в зависимост от тежестта на престъпленията за установяването на които са образувани досъдебните производства. С двете въззивни жалби се иска отмяна на решението на РС в обжалваните му части.

Въззивна жалба е подадена и от Е. У. против решението на АсРС в частите от същото, с които исковете му за обезщетение са частично отхвърлени. Твърди се, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано и че не е съобразено с тежестта на претърпените от У. вреди. Развити са подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълния заявен размер.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По първоинстанционното дело са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Ауди“, с рег.№ *****, като притежава валидно свидетелство за управление. Той живеел на съпружески начала с лицето М. Х., с която имали две деца. На 16.02.2021г. при управление на лекия автомобил бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР- гр. *****. Те се усъмнили, че управлява автомобила след употреба на наркотични вещества и поради това го отвели в сградата на управлението, където направил тест с „DRUGTEST 3000“, с фабр. № STK6 LOT ARNK 0991. Той отчел позитивна стойност за амфетамин. За това бил съставен АУАН и протокол за извършена проверка с техническо средство. Издаден бил и талон за изпращане за медицинско изследване, който Е. У. изпълнил. Образувано било досъдебно производство № 142/2021г. по описа на РУ на МВР гр. *****. Извършен бил личен обиск, както и претърсване на автомобила, при които не били открити наркотични вещества. На У. били поставени белезници и той бил отведен към дома му. Там в продължение на един час бил принуден да стои на тротоара с белезници, при което всички преминаващи го оглеждали, а съседите го разпознали. Пред дома му спрели повече от две патрулни коли, което предполагало извършване на тежко престъпление. В присъствието на поемни лица било извършено претърсване на неговото жилище, при което отново не били открити наркотични вещества.

На същата дата била издадена заповед за задържането му за 24 часа в помещение в РУ на МВР- гр.*****. Предложена му била полицейска закрила срещу това да осигури информация за лица, които познава или за които узнае нещо подозрително, но У. отказал. На същия ден той доброволно предал автомобила си, като същият му бил предоставен за отговорно пазене, но без възможност да го управлява, тъй като бил със свалени регистрационни табели, а освен това му е отнето свидетелството за правоуправление. След изтичане на срока за задържане У. се подложил на проба за кръв и урина. В хода на разследваното била извършена експертиза, чието заключение било, че в тях не се установява наличие на наркотични вещества. Поради това с постановление от 25.02.2021г. наказателното производство било прекратено. На 08.06.2021г. или след 111 дни били върнати регистрационните табели на лекия автомобил. При разминаване с автомобили на полицията той бил оглеждан и следен, което го карало да се чувства като субект на полицейски произвол. Всичко това се повторило на 16.02.2022г. Ищецът отново бил спрян от органите на МВР за проверка, отново бил тестван в сградата на РУ на МВР в гр. ***** „DRUGTEST 5000“, като техническото средство отчело употреба на амфетамин. Отново му били поставени белезници и бил оставен прав, подпрян на лекия автомобил, за да бъде обществено опозорен. Съставен бил АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване. Образувано било досъдебно производство № 107/2022г. Извършен бил обиск на 2

У. и претърсване на лекия автомобил. Отведен бил към дома си, като този път бил оставен да изчака на стълбищната площадка, но белезниците му били притегнати повече от необходимото, за да му причиняват болка и неудобство, за да бъде унизен и да поиска да бъдат отпуснати. Служител на РУ на МВР му казал, че ако се бил съгласил да дава информация, това нямало да му се случи, както и че нарочно била изчакана датата 16 февруари. При извършеното претърсване отново не били открити наркотични вещества.

Отново бил задържан за 24 часа, предал лекия си автомобил доброволно, оставен му бил за отговорно пазене, но не можел да го управлява, тъй като свидетелството му за управление било отнето, а табелите на превозното средство – свалени. След изтичане на срока за задържане се подложил на проба за кръв и урина. Експертизата, изготвена в хода на досъдебното производство, отново не установила наличие на наркотични вещества. За това и тъй като не било извършено престъпление наказателното производство било прекратено с постановление от 09.06.2022г.. Регистрационните табели на лекия автомобил били върнати на У. след 123 дни – на 20.06.2022г. След като за втори път установил, че органите на МВР използват ненадеждни тестове У. подал жалба до ОД на МВР, включително и относно това, че служителите на РУ на МВР ***** се възползват от служебното си положение, за да причиняват страх и неудобство у него. Пряка последица от това било извършването на трета проверка, при която се повторило всичко описано по-горе. След първото задържане ищецът спрял приема на лекарства за гастрит, тъй като разбрал, че много медикаменти дават странично отражение при изследване с тестовете на МВР за употреба на наркотици. Той бил постоянно напрегнат, чувствал се унижен и преследван, не можел да изпълнява задълженията в дома си и на работното си място, не можел да спи, фиксиран бил към случилото се със соматични симптоми (депресия), апсихотичен (тревожно разстройство), парасомния (сънни разстройства). Начинът му на живот се променил – неговите съседи и други непознати добили впечатление за извършвана от него престъпна дейност. Били направени снимки, които били разпространени в социалните мрежи и които били повод за множество негативни коментари. Децата от квартала унижавали неговите деца. Поради това У. изпаднал в депресия, в продължение на повече от месец не излизал от дома си, не можел да спи, бил избухлив, изпитвал и физически болки поради това, че спрял приема на лекарствата си. Чувствал се унижен и безсилен пред несправедливостта. В продължение на четири месеца семейството не разполагало с автомобил, поради което децата били водени и взимани от училище от приятели на У.. Не могли да отидат на почивка или друго развлечение. Пак по същата причина не успял да извърши започнат ремонт на къща в с.*****, в която възнамерявали да се преместят. Познатите му рязко се отдръпнали от него, което се отразило на общуването и на децата му с други деца. Това довело до допълнителен стрес за ищеца. Месеците до изготвяне на експертизата и до прекратяване на наказателното производство били мъчителни, ищецът бил в напрегнато очакване. Органите на прокуратурата не направили нищо, за да съкратят този срок, а в постановлението за прекратяване У. бил описан като „криминален контингент“, като в него било внушено, че той има криминални прояви, което го опозорява. Поради това той се чувствал още поогорчен и още по-безсилен да заличи негативния образ, който му бил създаден. За да заличи тези последици, Е. У. предприел действия, за да обяви публично своята невиновност, което станало в телевизионно предаване. Това имало известен успех. Но тъкмо когато той и семейството му се успокоили, последвала втората проверка и второто наказателно производство. Отново настъпили всички описани по-горе преживявания, но към изпитаните унижение, стрес, безпокойство, физически болки, се прибавя паническо разстройство, децата страдали още повече, дори по- голямото от тях искало да напуснат гр. *****. Въпреки усилията за постигане на спокойна семейна среда, останало огорчение, унижение, накърняване на обществена репутация, публично опозоряване, безсилие. Отново били предприети действия за публично оповестяване на прекратяване на наказателното производство чрез същото телевизионно предаване. Заявени са искания да бъде постановено решение, с което ответниците по исковете да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетение в размер от 2500 лева за претърпените неимуществени вреди вследствие на първото обвинение, ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до окончателното й изплащане 3 и в размер на 5000 лева за претърпените неимуществени вреди вследствие на второто обвинение, ведно със законната лихва от 17.06.2022г. и до окончателното й заплащане.

Претендират се й обезщетения за имуществени вреди, настъпили вследствие на невъзможността ищецът да използва лекия си автомобил, в размер от 8968 лева за периода от 16.02.2021г. до 08.06.2021г. и в размер от 9929 лева за периода от 16.02.2022г. до 20.06.2022г.. Вредите се изразявали в това, че Е. У. бил принуден да използва други начини за превоз на членовете на семейството му, на строителни материали и за придвижване от едно населено място до друго. Освен това цената на автомобила намаляла с по 300 лева в резултат от всяка от двете спирания от движение. У. заплатил местен данък, застраховка „гражданска отговорност“ и винетна такса, които били в общ размер от 695,25 лева за 2021г. и 695,25 лева за 2022г. Съответната част от тях за времето от 111 дни през 2021г. и от 123 дни през 2022г., през които ищецът не е могъл да използва автомобила, също съставлявала вреда в размер от 211,43 лева за 2021г. и в размер от 233,70 лева за 2022г.. Ето защо е заявено искане да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за имуществени вреди от първото обвинение в размер от общо 11494,43 лева и обезщетение за имуществени вреди от второто обвинение в размер от общо 12533,70 лева, ведно със законната лихва върху всяка една главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.