Определение № 9377 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9377 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110141765 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Гражданското дело е образувано осъдителен иск от „Стил проект“ ЕООД, ЕИК 121288865, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 с правно основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1250 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от 24.06.2021г. до 28.07.2025г. на топлопровод и абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда в гр. София, местност „Разсадника-Коньовица” р-н Красна Поляна, ул. „Самодивско изворче“, № 45, находяща се в УПИ VIII-202,206,207, кв. 99, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 28.07.2025г., до окончателното плащане на вземането.

Производството по делото е приключило с решение № 1494 от 26.01.2026г., с което предявения иск е изцяло уважен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, която се администрира.

Същевременно, на 09.02.2026г. е постъпила молба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД с искане за изменение на решението в частта на присъдените на ищеца разноски, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

Обосновава искането си с доводите за липса на правна и фактическа сложност на делото и възможността разноски да се присъдят и под минимума, определен в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в становище моли молбата да се остави без разглеждане – поради непредставяне на списък от ответника по чл. 80 ГПК, а при евентуалност - без уважение, поради наличие на доказателства за плащане на възнаграждението, определено в минимален размер.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес, като ответникът иска изменение на разноските, присъдени на 1 насрещната страна, в който случай не се изисква списък по чл. 80 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ищците, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявения иск.

Както е посочено, ищецът своевременно е поискали присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за оказано му процесуално представителство в размер на 2411.00 лева.

С крайния съдебен акт и по повод на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е намалил претендираното възнаграждение до минималния размер с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, излагайки мотиви за това и присъждайки сумата от 2200.00 лева. Направения извод не се променя от въведените оплаквания и практиката на СЕС, на която молителя се позовава и изразена, но не само, в решението по делото С-438/2022. Това е така, както защото присъденото възнаграждение в минимален размер с оглед неговата фактическа и правна сложност и материален интерес, така и защото определяне на възнаграждение в този размер обосновава риска, който адвоката носи при участието си в производството. Освен това, при внимателния прочит на решението, на което молителя се позовава, се извежда, че за откаже да приложи разпоредба от националната уредба за минималните адвокатски възнаграждения, т.е. да определи възнаграждението под минималния там размер, съдът следва да държи сметка, да установи, противоречие с член 101, параграф 1, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение /пар. 41 и пар. 56/. Действителната фактическа и правна сложност на делото и договаряне на възнаграждение под минималния размер по наредбата, което е платено по банков път, не дава повод да се приеме, че е налице поведение, което налага съдът да откаже да приложи Наредбата и да определи възнаграждение под определените там размер, каквото в действителност и въпреки това /с оглед постигнатите между клиент и адвокат договори/ е присъдено в минималния размер, което според същото решение на СЕС е допустимо.

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД, с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1494 от 26.01.2026г., постановено по гр.д. № 41765/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 39578/09.02.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3