Определение № 2527 от 02.10.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е

№ ……………/…………10.2017 год., гр. Варна

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1904 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

С Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по описа на РС-Варна:

1/ е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, в отношенията между С.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът С.Т.М.,

ЕГН **********, с адрес: ***, Е

СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор *** по КК на с.о.

„Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв.м., при граници поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;

***; *** – общински път, на основание наследяване и реституция с решение Решение № 822/02.10.2001г. на ПК Варна и Заповед № ПР-273 от 12.12.2006 г. на Кмета на район Владислав Варненчик, Община Варна и ответникът С.К.С., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН ДА ПРЕДАДЕ на ищеца С.Т.М.,

ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО върху гореописания имот, при условията на чл. 72 ЗС;

2/ e признато на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ на поземления имот с идентификатор *** по КК на с.о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв.м., при граници поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

*** – общински път,

ДО ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 6 521,90 лева /шест хиляди петстотин двадесет и един лв. и 90 ст./, представляваща увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършени от него подобрения – трайно закрепена постройка с площ от 38,25 кв.м., изградена до 01.03.1991 г. и прекарване на електричество и питейна вода, на основание чл. 72, ал. 3

ЗС като възражението за право на задържане на имота е отхвърлено за разликата над 6 521,90 лева до предявения размер от 15 692,14 лева, включващи стойността, с която се е увеличила имота в резултат на изграждането на три броя навеси, склад и оранжерия.

Срещу решението са постъпили две въззивни жалби, както следва:

І. Въззивна жалба от ищеца С.Т.М. срещу горното решение в частта му, с която е признато правото на ответника да задържи имота до заплащане на сумата от 6521, 90 лева, на осн. чл. 72, ал. 3 ЗС, а в евентуалност – в частта с която претенцията на ответника да задържи имота е уважена за разликата над 475, 50 лева до признатата от първоинстанционния съд сума от 6521, 90 лева;

ІІ.

Въззивна жалба от ответника С.К.С., която е счетена за нередовна и с Определение № 2332/08.09.2017 год. е оставена без движение с указания към въззивника да изправи недостатъците й – да уточни кои точно части от първоинстанционното решение обжалва, с оглед констатираното несъответствие между обстоятелствена част и петитум.

С

Уточняваща молба с вх. № 26519/26.09.2017 год. по рег. на ОС-Варна, подадена в указания срок, въззивникът С.С. е уточнил, че обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявения против него ревандикационен иск, а в условията на евентуалност – в случай, че решението в частта му по ревандикационния иск бъде потвърдено, въззивникът С. обжалва решението в частта му, с която заявената от него под формата на възражение претенция за задържане на процесния имот, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, е отхвърлена за разликата над 6 521, 90 лева до пълния претендиран от него размер от 15 692, 14 лева.

В жалбата на ищеца С.Т.М. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено от съда, че оценената постройка в имота на стойност от 5570 лева е незаконен строеж и ищецът не желае запазването му, наред с това наличната понастоящем в поземления имот постройка не е онази, която е била налична в имота при влизане в сила на ЗСПЗЗ, респ. на пар. 4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това и право на задържане ответникът няма и претенцията му по чл. 72, ал. 3 ЗС е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Твърди също, че решението е постановено и в нарушение на нормите на ЗН. В случая подобренията /ако бъдат признати за такива/ са извършени в предоставен на наследодателката на ответника имот, правото на ползване е наследимо и е било наследено от двамата наследници на наследодателката, единият от които е ответникът. Поради това и за останалите налични и присъдени подобрения в имота - водоснабдяване, електрифициране и създадени трайни насаждения на ответника не следва да се присъжда цялата им стойност, а само половината. Дори и претенцията на ответника за задържане на имота да бъде счетена за основателна относно стойността на постройката, сумата която следва да му се присъди е половината сбора на сумите от 210 лева, 500 лева и 241 лева, а именно: 475, 50 лева.

Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Отговор на жалбата не е подаден от ответника С. С..

В жалбата на ответника С.С. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е прието, че ищецът е собственик на процесния имот на заявеното от него основание, като не е съобразено, че наследодателят на ищеца не е притежавал недвижими имоти в местността „Ментеше“, гр. Варна, които да подлежат на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, респ. че имотите не са обобществявани. Поради това и Решението № 822/02.10.2001 год. на ПК – Варна, с което на ищеца е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя по реда и при условията на ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразно. Твърди се също, че по отношение на ищеца реституционата процедура не е приключила, тъй като същият не е заплатил стойността на сградата и др. подобрения в имота по влязлата в сила оценка съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Поради това и същият не се легитимира като собственик на имота.

Отправено е искане решението в частта му с който искът на ищеца по чл.

108 ЗС е уважен /в двете му части – установителна и осъдителна/ да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът за ревандикация на имота да бъде отхвърлен. В евентуалност – в случай, решението в частта му по ревандикационния иск бъде потвърдено, се настоява за отмяна на решението частта му, с която заявената от ответника Ст.

С. под формата на възражение претенция за задържане на процесния имот на основание чл. 72, ал. 3 ЗС е отхвърлена за разликата над 6521, 90 лева до пълния претендиран от него размер от 15692, 14 лева и за постановяване на друго, с което претенцията по чл. 72, ал. 3 ЗС да се уважи в пълния заявен размер от 15692, 14 лева.

В писмен отговор насрещната страна /ищец по ревандикационния иск/ С.Т.М. оспорва жалбата, счита решението в атакуваните от ответника части за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В жалбата на Ст. С. и в отговора на жалбата доказателствени искания не са направени.

Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С.Т.М. въззивна жалба срещу Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по описа на РС-Варна;

ПРИЕМА

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С.К.С., въззивна жалба срещу Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по описа на РС-Варна, уточнена с допълнителна молба вх. № 26519/26.09.2017 год. по рег. на ОС-Варна;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 06.11.2017 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение. На ищеца С.Т.М. да се връчи и препис от уточняващата молба с вх. № 26519/26.09.2017 год. по рег. на ОС-Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.