Протокол № 98 от 13.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 98 гр. Пазарджик, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500011 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За жалбоподателя „ЮтеКредит България“ ЕООД, редовно призовани не се явява законен представител.

От процесуалния представител на дружеството юрк. З. Х. е постъпила молба, с която моли делото да се гледа в нейно отсъствие и да се даде ход на делото. Изразява становище, че поддържа отговора на исковата молба и няма възражения относно проекта за доклада. На основание чл. 131 от ГПК моли съдът да приеме доказателствата, представени с отговора на исковата молба като конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях са възникването на правоотношението и неговите условия. Моли като се има предвид изложените обстоятелства и представените по делото доказателства счита, че делото е изяснено от правна и фактическа страна и моли да се даде ход по същество и да се постанови решение /неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК/. В случай, че съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и го обяви за решаване моли да бъдат присъдени и всички разноски по делото, както и да й бъде изпратен протокола от проведеното открито съдебно заседание.

Ответницата М. Н. Г., редовно призована, не се явява.

1

Не се явява и адв. Д. Г. Б., надлежно упълномощен да я представлява.

От същия е постъпила молба за даване ход на делото в негово отсъствие.

Изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Няма доказателствени искания и моли да бъде даден ход на устните състезания.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С Решение №1248/22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1397/2024 г. на РС-Пазарджик ИСКОВЕТЕ на М. Н. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: с.

И., общ. Пазарджик, ул. „20-та“ №15 против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ №38, офис 4, СА ОБЯВЯВЕНИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузите за заплащане на такса за разглеждане в размер на 684.38 лв. и договорна лихва в размер на 2759.66 лв. в сключения между страните договор за потребителски кредит от разстояние №L328246 от 04.08.2023г.

ОСЪДЕН Е ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на ищцата М. Н. Г. съдебни разноски в размер на 136.59 лв.

ОСЪДЕН Е ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на адвокат Д. Г. Б. от АК - Пловдив, личен №1100108640 на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 975.97 лв.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез юрк. Г. А.. Счита Решение № 1248 от 22.10.2024 г. по гражданско дело № 1397/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, за неправилно в частта с която Договор за кредит № Е328246 е обявен за недействителен, отхвърлена е претенцията на дружеството относно - договорното възнаграждение в размер на 2759.66 лв. и такса за разглеждане в размер на 684.38 лв.

Относно ГПР в размер на 57.14 %, моли да се приеме, че същото е в законовия размер и не следва да бъдат отхвърляни на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК вземанията на кредитора, тъй като ГПР-то не надвишава пет пъти размера на законната лихва, към датата на сключване на договора и съответно 2 не може да става дума за недействителност на договора на това основание.

Сочи, че договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит. Същото не противоречи на добрите нрави и е в законово допустим размер.

Твърди се за погрешно изчислен размера на договорната лихва, тъй като в решението била посочена сума 2759.66 лв. (договорената при сключване на договора възнаградителна лихва), а реално заплатената сума от длъжника била в размер на 806.14 лв.

Счита за погрешно да се твърди, че договорното възнаграждение е недължимо, като в тази част решението считат за изцяло неправилно и необосновано.

Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит годишният лихвен процент по кредита е в размер на 38.00 %. Кредитополучателят е следвало да заплаща кредита, съгласно Погасителния план към Договора за кредит, като кредита е следвало да бъде погасяван на 36 месечни вноски, на всяко 3-то число, месечна вноска в размер на 206.82 лева, и една изравнителна вноска в размер на 205.34 лева. Сочи, че съгласно чл. 5 от Общите условия към Договора за кредит в раздел т. 5. ЛИХВИ, РАЗНОСКИ И ТАКСИ, били уредени както следва: 5.1 Размерът на лихвения процент е посочен в преддоговорната информация и в Договора за кредит. 5.2 Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита. 5.3 Лихвата по кредита се начислява, считано от датата на усвояване на кредита.

Счита за неоснователни твърденията, че така уговорената такса за разглеждане в размер на 684.32 лв. била неравноправна на основание чл. 143 от ЗПК. Това било така, защото таксата е изчислена съгласно индивидуалните условия за кредит, който е заявен от ответника. Таксата била указана и в Стандартния европейски формуляр, имащ за цел да уведоми потребителя за условията по кредита. В този смисъл, същата е била известна при подписване на договора, а с подписването му ответника се е съгласил с всички условия по договора, в това число с прилагането на таксата, в предварително известния неин размер. По този начин таксата е станала и индивидуално приложим елемент на договора.

Твърди се, че относно таксата за разглеждане, същата била 3 разпределена, като част от погасителните вноски в размер на 19.02 лв. и една изравнителна в размер на 18.68 лв.

Твърди се, че неоснователни са твърденията, че с така договорената такса се целяло заобикаляне на закона и по-конкретно заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (скрит разход по договора за кредит).

Такива твърдения се явявали неоснователни, поради горните съображения и най-вече, поради факта, че таксата била включена в ГПР.

Молят да бъде взето под внимание, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части (чл. 26, ал. 4 ЗЗД), какъвто безспорно бил и настоящия случай.

Молят да се отмени изцяло или частично Решение № 1248 от 22.10.2024 г. по гражданско дело № 1397/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, е което съдът е клаузите в Договор за кредит № Г328246 за договорно възнаграждение в размер на 2759.66 лв. и такса за разглеждане в размер на 684.38 лв. за недействителни и да върнете за ново разглеждане същото на първоинстанционния състав.

Молят, да им се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, във връзка с извършването на процесуална защита в настоящото производство.

Не се сочат доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30 часа.

4

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5