Решение № 143 от 23.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110102510 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 54 от ЗЗД от Н. С. С. срещу „С.” ООД за възстановяване на сумите от 10 лв. за главница и 2,67 лв. за обезщетение за забава върху главницата за периода от *** до ***, представляващи платени обезщетения във връзка с причинени неимуществени вреди на Д. Х. З., изразяващи се в негативни емоции и преживявания от извършено на *** и *** опръскване с бетонова смес на североизточна фасада на сграда, намираща се в гр. ***, ул. ***. Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, в който е признал основателността на исковите претенции като по делото е направено искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК.

Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на исковете, намира че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК като същите следва да бъдат уважени. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща сбор от направените по делото разноски, от които 100 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение. За определяне на адвокатското възнаграждение съдът съобразява, че то представлява половината от уговореното и платено възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство както за предявените срещу ищеца искови претенции, така и за предявения от последния обратни искове, като делото се е развило в едно съдебно заседание предвид сключената съдебна спогодба по главните искове. Поради това сумата от 200 лв. не е прекомерна и непропорционална спрямо извършената работа от процесуалния 1 представител на ищеца. Разпоредбата на чл. 79, ал. 9 от ГПК е приложима само за процесуалното отношение между ищеца по главните искове и ищеца по обратните искове, поради което няма отношение за намаляване на платените от последния разноски за държавна такса за претенциите по чл. 54 от ЗЗД. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно тъй като при извършване на възложените от ищеца строителни дейности е причинил неимуществени вреди на трето лице, с което е дал повод за реализиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗД и за предявяване на регресни искове по чл. 54 от ЗЗД.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда „С.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***, да заплати на Н. С. С. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, сумите от 10 лв. /десет лева/ за главница и 2,67 лв. /два лева и шестдесет и седем стотинки/ за обезщетение за забава върху главницата за периода от *** до ***, представляващи регресни претенции по чл. 54 от ЗЗД за платени обезщетения във връзка с причинени неимуществени вреди на Д. Х. З., изразяващи се в негативни емоции и преживявания от извършено на *** и *** опръскване с бетонова смес на североизточна фасада на сграда, намираща се в гр. ***, ул. ***, както и сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2