Определение № 77 от 20.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20245001000562 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 262, ал. 3 и чл.

262 ал. 2 т. 2 от ГПК.

С разпореждане № 195 от 02.10.2024 година, постановено по т. дело № 50/2024 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е върната въззивна жалба вх. № 3627/26.08.2024 г., подадена от В.Д.И., посочен като управител на „Т.“ ООД по силата на решение на общо събрание на дружеството от 04.01.2024 г., срещу решение № 44/12.08.2024 г., постановено по т.д. № 50 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Кърджали.

Така постановеното разпореждане е обжалвано с частна жалба от В.Д.Й. в качеството му на управител на „Т.“ ООД, избран с решение на ОСС от 04.01.2024 година. В частната жалба се поддържа, че разпореждането на ОС – Кърджали за връщане на въззивната жалба срещу решението, постановено по т. дело № 50/2024 година, е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е върнал въззивната жалба, след като не са изпълнени указанията му тя да бъде подписана от управителя на дружеството Р.Д.Б., вписан в ТРРЮЛНЦ, вместо да назначи особен представител на дружеството, който да я подпише, заради наличието на противоречиви интереси на управителя Р.Б. с тези на 1 дружеството.

Основните доводи и искания в частната жалба се свеждат до наличие на основание за назначаване на особен представител на „Т. ООД съгласно чл.

29, ал. 4 от ГПК, който да заяви дали поддържа въззивна жалба вх. № 3627/26.08.2024 година. Твърди се наличие на противоречиви интереси между сегашния управител на „Т. ООД Р.Б. и дружеството, тъй като във вътрешните отношения с дружеството управителят бил освободен с решение на ОСС от 30.04.2024 година. Точно това решение било предмет на предявения по т. дело № 50/2024 година на ОС – Кърджали иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. Поради това управителят Р.Б. имал интерес да установи, че все още е управител, а интересите на дружеството били да се обоснове законосъобразност на взетите решения на проведеното общо събрание. Поради това били налице предпоставките по чл. 29, ал. 4 от ГПК за назначаване на особен представител на дружеството.

Искането е за отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба и за постановяване на друго, с което на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК да се назначи особен представител на дружеството, който да заяви дали поддържа въззивната жалба, подадена от В.Й. в качеството му на управител на „Т.“ ООД.

Подаден е отговор от „Т. ООД, представлявано от управителя Р.Д.Б., вписан в ТРРЮЛНЦ, с изразено становище за неоснователност на частната жалба и с искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане. В отговора се поддържа, че частната жалба е подадена от нелигитимна страна и че разпореждането за връщане на въззивната жалба е правилно, тъй като лицето, което я е подало – В.Й., няма качеството на представляващ страната– ответник „Т. ООД. Не били налице и предпоставките за назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК, а именно наличие на противоречиви интереси между представител и представляван.

Писмен отговор е постъпил и от ищеца в първоинстанционното производство Ф. А., чрез процесуалния му представител адвокат М. Ч., с изразено становище за неоснователност на частната жалба и подробно развити съображения в подкрепа на довода, че лицето, подало въззивната жалба не е оправомощено да представлява дружеството – ответник „Т. ООД, а представител е вписаният управител съгласно чл. 141, ал. 2 и чл. 140, ал. 4 от 2

ТЗ, поради което съдът правилно е приложил нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, като е върнал въззивната жалба. Искането е за оставяне в сила на обжалваното разпореждане, като се присъдят разноски на Ф. А. в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за депозиране на отговора на частната жалба.

С определение № 390 от 18.11.2024 година, постановено по в.ч.т. дело № 562/2024 година Пловдивският апелативен съд е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.

С определение № 436 от 11.02.2025 година, постановено по ч.гр. дело № 2768/2024 година на ВКС, I търговско отделение, е прието, че частната жалба е допустима, отменено е определението на ПАС за прекратяване на производството по делото и то е върнато на Апелативен съд –Пловдив за произнасяне по същество.

С определението на ВКС е разрешен по задължителен за съда начин въпросът за допустимостта на частната жалба.

Разглеждайки по същество частната жалба и съобразявайки приетото от ВКС в цитираното отменително определение, съдът намира, че частната жалба следва да бъде уважена.

Безспорно е, а и от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Т.“ ООД, ЕИК ***, е видно, че управител и представляващ дружеството е Р.Д.Б.. Той е вписан като управител на 05.01.2024 година, когато предишният управител В.Д.Й. е заличен.

Производството по т. дело № 50/2024 година по описа на Окръжен съд – Кърджали е по иск по чл. 74 от ТЗ, предявен от Ф. А. А. срещу „Т.“ ООД, за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.1,2 и 3, взети от Общото събрание на ответното дружество, проведено на 30.04.2024 година.

С решение № 44 от 12.08.2024 година по това дело ОС – Кърджали е отменил като незаконосъобразни посочените решения, касаещи освобождаване на Р.Д.Б. като управител на дружеството, неосвобождаването му от отговорност и избор на нов управител, а именно В.Д.Й..

Вписването в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Т.“ ООД на заличаването на Р.Б. като управител и на В.Д.Й. като новоизбран управител въз основа на 3 решенията на Общото събрание от 30.04.2024 година, заявено със заявление А4 вх. № ***, е спряно до приключване на т. дело № 50/2024 година по описа на Окръжен съд – Кърджали с влязъл в сила съдебен акт.

Срещу постановеното първоинстанционно решение по т. дело № 50/2024 година на ОС – Кърджали е подадена въззивна жалба от „Т.“ ООД, подписана не от вписания в ТРРЮЛНЦ управител Р.Б., а от новоизбрания такъв от ОС на съдружниците на 04.01.2024 година В.Й., С разпореждането, предмет на обжалване по настоящото дело, е постановено връщане на тази въззивна жалба поради неотстраняване в срок на дадените от съда указания за подписването й от вписания управител Р.Б. и поради липса на противоречие между интересите на представляван – „Т.“ ООД и на представител – Р.Д.Б., което да е основание за назначаване на особен представител на дружеството по чл. 29, ал. 4 от ГПК.

В.Й. не е представляващ дружеството – ответник „Т.“ ООД, а то се представлява от вписания в ТРРЮЛНЦ управител Р.Б.. Наличието на решения на ОС на съдружниците от 04.01.2024 година и последващи такива за освобождаване на досегашния управител и за избор на В.Й. като управител не го легитимират като представляващ дружеството в отношенията му с трети лица, включително със съда. Тези решения не пораждат действие до момента на вписването им, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, а от справката в регистъра е видно, че вписването на В.Й. по подадените заявления въз основа на решенията на ОС са спрени до приключване на образуваните дела по чл. 74 от ТЗ. Поради това не може да се приеме, че В.Й. е легитимиран да подава жалби от името на „Т.“ ООД.

По отношение на искането за назначаване на особен представител на „Т.“ООД на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК, който да заяви дали поддържа подадената въззивна жалба от името на „Т.“ ООД, въззивният съд възприема становището на ВКС в отменителното определение. В случая е безспорно, че дружеството и вписаният управител Р.Б. не са насрещни страни в производството по делото, поради което не може да се приеме, че имат противоречиви интереси на това основание. Противоречието на интересите им обаче произтича от съдържанието на решенията на Общото събрание на дружеството, чиято отмяна се иска по делото. Тези решения - за освобождаване на Р.Б. като управител, за неосвобождаването му от 4 отговорност и за избор на нов управител, дават основание да се приеме, че вписаният управител няма интерес да подпише и поддържа въззивна жалба от името на дружеството срещу съдебно решение, с което те са отменени. В тази хипотеза са налице предпоставките за назначаване на особен представител на дружеството съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК.

Поради това съдът намира, че следва да отмени разпореждането за връщане на въззивната жалба и следва да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по нейното администриране съобразно изложените по-горе мотиви.

Администрирането на въззивната жалба следва да бъде извършено от първоинстанционния съд.

Въззивното производство касае законосъобразността на разпореждането за връщане на въззивната жалба и в него въззивният съд не може да извършва други действия, включително назначаването на особен представител, който да подпише въззивната жалба, каквото искане се съдържа в частната жалба.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 195 от 02.10.2024 година, постановено по т. дело № 50/2024 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е върната въззивна жалба вх. № 3627/26.08.2024 година срещу решение № 44/12.08.2024 г., постановено по т.д. № 50 по описа за 2024 г. на Окръжен съдКърджали и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за по-нататъшното й администриране.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5