Решение № 8090 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8090 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110134314 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искови молби с вх. №№ 132011/27.06.2022 г. и 132016/27.06.2023 г. на А. М. Ч. срещу „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с която са предявени претенции (изменени с молба на лист 73 от делото от 31.01.2024 г.) за осъждане на ответника да плати на ищеца 20 лева (частично от 72 лева) – недължимо платени по нищожен договор за кредит № 10138013/06.10.2021 г., и 77,48 лева – недължимо платени по нищожен договор за кредит № 10020499/27.07.2018 г. поради нищожността на двата договора за кредити, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковите молби – 27.06.2022 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени два договора за потребителски кредит – с №№ 10138013/06.10.2021 г. и 10020499/27.08.2018 г., с които на ищеца са отпуснати съответно 920,33 евро (левова равностойност – 1800 лева) и 613,55 евро (левова равностойност – 1200 лева) за връщане съответно на 8 и 10 вноски при годишен процент на разходите (ГПР) по договор съответно – 41,85 % и 42,86 %. Твърди се, че в чл. 12 от договорите било предвидено задължение на ищеца да осигури поръчител до 3 дена след отпускане на кредита, който да обезпечи кредита, и да работи поне от 6 месеца на трудов договор при заплата поне 1500 лева, да не е изтеглил други кредити и други. Твърди се, че при неизпълнение на задължението в чл. 12, ал. 4 от договорите била уговорена неустойка съответно 958,82 лева и 857,45 лева. Договорите се оспорват като недействителни поради оформянето им с шрифт с кегел, по-малък от посочения в закона – 12 пункта, и поради неправилно посочване на годишния 1 процент на разходите, който не включвал неустойката по договорите, а и същият процент бил по-голям от законово допустимия. Клаузата за неустойка се оспорва като неравноправна, тъй като предвиждала прекомерен размер на задължението за несъществено изпълнение. Твърди се, че ищецът е заплатил всички задължения по договора, включително и неустойката, като поради нищожност на целите договори се иска връщане на всичко платено от ищеца над предоставената му сума. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Мъни плюс мениджмънт“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава се, че между страните е сключен договор за кредит.

Поддържа се, че договорите за кредит са с годишен процент на разходите, посочен в исковата молба, като имат всички реквизити по закона. Поддържа се, че неустойките по договора не следва да се включват в годишния процент на разходите, тъй като се дължали при неизпълнение. Твърди се, че са ясно посочени дължимите се вноски за погасяване на кредита, има погасителен план. По отношение на клаузата за неустойка се поддържа, че същата не е недействителна. Оспорва се ищецът да е платил неустойката.

С молба от 31.01.2024 г. ищецът е поискал увеличаване на размера на иска си за връщане на надплатени суми по договор с № 10020499/27.07.2018 г. на 77,48 лева, като искането следва да се допусне като направено в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и редовно. В същата молба е направено и изявление за намаляване на осъдителния иск за връщане на надплатени суми по договор за кредит № 10138013/06.10.2021 г., който да се смята предявен за 13,90 лева, като това искане следва да се остави без уважение, тъй като не е ясно дали за частта над 13,90 лева до предявените първоначално частично 20 лева искът се оттегля или се прави отказ, като първото би било невъзможно, защото молбата е подадена след първото заседание по делото и ответникът не се е явил да даде съгласие, което се изисква по чл. 232 ГПК. Поради последното е безпредметно и съдът да дава указания за изправяне на нередовностите на молбата, защото последиците от отхвърляне на иска или отказ от същия биха били еднакви с оглед на разноските (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК).

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 29 – 34 от делото Индивидуален договор за заем с код 10138013/06.10.2021 г., неоспорен от страните, на посочената дата ищецът се е съгласил да изтегли от ответника 920,33 евро със задължение да ги върне в срок от 8 месеца при лихва 39,72 %, като в заема е вписан ГПР 41,85 %, а заемът е следвало да се върне при месечна вноска от 132,83 евро, или общо за връщане – 1062,63 евро. В чл. 12 от договора е уговорено задължение на ищеца като заемополучател да осигури в 7-дневен срок от сключване на договора поръчител, който да има трудов доход от поне 600 лева поне 6 месеца преди сключване на договора, да не е изтеглил друг заем от дружеството и да няма просрочени заеми в кредитния регистър (нито едно просрочие), като ако не го направи, ответникът щял да поеме 2 допълнителни разходи за обезпечаване на заема, за което ищецът му дължал неустойка в размер на още 490,24 евро.

Съгласно заключение на служебно назначената техническа експертиза, приета на 11.12.2023 г. (на лист 69 от делото), представена в писмен вид на лист 66 – 67 от делото, Индивидуален договор за наем с код 10138013/06.10.2021 г. е изписан с шрифт с кегел 11 пункта.

Съдът кредитира заключението като логично и безпристрастно.

Съгласно представен на лист 28 – 33 от гражданско дело № 34321/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, присъединено към настоящото, Индивидуален договор за заем с код 10020499/27.07.2018 г., неоспорен от страните, на посочената дата ищецът се е съгласил да изтегли от „Кредихелп“ ООД 613,55 евро със задължение да ги върне в срок от 10 месеца при лихва 41,13 %, като в заема е вписан ГПР 42,68 %, а заемът е следвало да се върне при месечна вноска от 73,50 евро, или общо за връщане – 735 евро. В чл. 12 от договора е уговорено задължение на ищеца като заемополучател да осигури в 3-дневен срок от сключване на договора поръчител, който да има трудов доход от поне 1500 лева поне 6 месеца преди сключване на договора, да не е изтеглил друг заем от дружеството и да няма просрочени заеми в кредитния регистър (нито едно просрочие), като ако не го направи, ответникът щял да поеме допълнителни разходи за обезпечаване на заема, за което ищецът му дължал неустойка в размер на още 438,41 евро.

При служебна справка в Търговския регистър по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че „Кредихелп“ ООД, с ЕИК: 201284228, на 10.10.2019 г. е променило фирмата си на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД, което на 08.10.2021 г. е променило правната си форма, като понастоящем е „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК: 206613478.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в откритото заседание на 31.01.2023 г. (на лист 93 от делото), а в писмен вид – на лист 82 – 91 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, ищецът е заплатил по договор с № 10020499/27.07.2018 г. общо 1277,48 лева на два пъти – 230 лева на 28.08.2018 г. и 1047,48 лева – на 27.09.2018 г., а по договор № 10138013/06.10.2021 г. – 1813,90 лева на 13.10.2021 г. Ако в ГПР се включи размера на начислената неустойка по чл. 12 от договорите, то ГПР би бил за двата договора съответно 101,56 % и 91,80 %.

При служебна справка в Търговския регистър по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ответникът на 12.12.2023 г. е променил фирмата си на „Силвър проджект“ ЕАД, а впоследствие – на 29.02.2024 г. е възстановил фирмата си „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове за връщане на недължимо платено поради нищожност на договор за кредит заради непосочване на ГПР в договора и шрифт с кегел под минимално изискуемия се по закон с правна квалификация 3 чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 19, ал. 1 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т.

5 ЗЗП.

По първия договор – с № 10138013/06.10.2021 г.:

Установява се съгласно заключението на техническата експертиза, че в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПКр договорът е изписан с шрифт с кегел помалък от 12 пункта – кегелът е 11 пункта, като съгласно чл. 22 ЗПКр неизпълнението на това изискване прави договорът нищожен и потребителят е длъжен да върне по него само онова, което е получил, съгласно чл. 23 ЗПКр.

Тази последица е обявена за съвместима с правото на Европейския съюз съгласно практиката на Съда на Европейския съюз –Определение от 14 април 2021 г. по дело C-535/20 БНП Париба пърсънъл файненс.

Следователно ищецът е следвало да върне само 920,33 евро, или левова равностойност от 1800 лева (изрично е предвидена възможност за това в договора), а е платил 1813,90 лева на дата малко след падежа на първата вноска по договора, поради което искът му следва да се уважи за 13,90 лева, като се отхвърли до предявения размер от 20 лева (частично от 72 лева).

По втория договор – с № 10020499/27.07.2018 г.:

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, когато в елементите, от които е изчислен ГПР по договор за потребителски кредит (какъвто няма спор, че е процесният) не са включени всички компоненти, следва да се приеме, че не е налице посочен ГПР, и е допустимо в този случай да се приеме, че потребителят е длъжен да върне на кредитора само онова, което е получил.

В случая се установява, че ако в разходите по договора се включи неустойката за неосигуряване на поръчител в размер на 438,41 евро, то ГПР би бил 91,80 %, а не посоченият – 42,68 %. Неустойката следва да е елемент от разходите по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр, тъй като е условие за отпускане на кредита в този му вид – кредитът или се отпуска без поръчител и с неустойка, повишаваща разходите, или с поръчител и без неустойка. Т.е. в случая търговските условия са такива, че неосигуряването на поръчител не е неизпълнение на задължение на потребителя, а променя съществено условията по договора, при които ищецът ще връща кредита си.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че в този договор не е посочен ГПР, следователно договорът е нищожен съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и ищецът дължи връщане само на онова, което е получил, а всичко надплатено следва да му се върне.

В случая ищецът е дължал 613,55 евро (левова равностойност, която също може да върне според договора – 1200 лева), а е върнал 1277,48 лева на датите на падеж на първите две вноски по договора, или е надплатил 77,48 лева, които ответникът следва да бъде осъден да му плати.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ищецът – 4 пропорционално на увжената част от исковете (91,38 лева от общо 97,48 лева, или 93,74 %), и ответникът – пропорционално на отхвърлената им част (6,26 %), на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Ищецът е доказал разноски в размер на 550 лева – депозит за вещо лице;

100 лева – държавна такса, и претендира адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което представя договор (на лист 52 от делото), което съдът определя с оглед на фактическата и правна сложност на делото, която е ниска, ниската цена на иска, големия брой еднотипни дела, които адвокатът на ищеца води пред настоящия състав, и по които не се явява, а подава бланкови молби и цялостното му участие по делото, на 250 лева, поради което следва да му се определят общо 950 лева разноски, от които да му се присъдят 93,74%, или 890,53 лева.

Ответникът е доказал разноски в размер на 960 лева – адвокатски хонорар по договори от 08.12.2023 г. (на листове 80 – 81 от делото), които съдържат и разписки за плащане в брой, но по направеното възражение от ищеца за прекомерност на тези хонорари следва да им се определи отново по гореописаните критерии (без наличието на типови бланки) възнаграждение в размер на 300 лева, поради което пропорционално следва да му се присъдят общо 18,78 лева разноски.