Решение № 2239 от 30.09.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 598/2026
- Вид
- Решение № 2239
- Подписан
- 30.09.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Кирил Чакъров, Слава Георгиева, Силвия Мичева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 2239
Перник, 30.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
При секретар ЕЛИЗАБЕТА ФИЛИПОВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20267160600598 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, срещу Решение № 320 от 16.07.2026 г., постановено по АНД № 726/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 871585-[рег. номер]/20.01.2026 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Б** ПЕРНИК“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 евро. С решението дружеството е предупредено на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 28 ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на районния съд за наличие на предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поддържа се, че нарушението на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е доказано по несъмнен начин, като ниската стойност на контролната покупка не обосновава по-ниска степен на обществена опасност, доколкото се касае за формално нарушение, за съставомерността, на което не се изисква настъпване на вредни последици. Сочи се още, че при проверката са установени и други нарушения, което според касатора изключва извода за инцидентност на поведението. Поддържа се, че определената имуществена санкция от 700 евро е справедлива и близка до предвидения в закона минимален размер. Иска се отмяна на решението на Районен съд – Перник и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като е направено и възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 213а, ал. 4 АПК е постъпил отговор от ответника по касация – „Б** ПЕРНИК“ ЕООД, чрез адв. М. Б., с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се правилността на извода на районния съд за приложение на чл. 28 ЗАНН, като се сочат ниската стойност на продажбата – 21,60 лв., липсата на доказани вреди за бюджета, липсата на данни за предходни влезли в сила наказателни постановления за нарушения от същия вид и липсата на доказателства за системност на поведението. Излагат се и съображения за несъразмерност на наложената имуществена санкция. Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – в сила. Претендират се разноски.
В проведеното на 16.09.2026 г. съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния му представител – главен юрисконсулт М. К., с които касационната жалба се поддържа по изложените в нея съображения. Иска се отмяна на решението на Районен съд – Перник и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание ответникът по касационната жалба – „Б** ПЕРНИК“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. С постъпила по делото молба-становище от процесуалния му представител адв. М. Б. се иска делото да бъде разгледано в отсъствието на страната, поддържа се становището за неоснователност на касационната жалба и се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение, че процесното нарушение не представлява маловажен случай, поради което счита първоинстанционното решение за неправилно и предлага същото да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в касационната жалба доводи, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление № 871585-[рег. номер]/20.01.2026 г., въз основа на съставен АУАН серия AN № [рег. номер]/18.12.2025 г., началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил на „Б** ПЕРНИК“ ЕООД имуществена санкция в размер на 700 евро на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена на 17.12.2025 г. проверка в стопанисван от него търговски обект – склад за млечни продукти, находящ се в [населено място], [улица], преди легитимацията на контролните органи е извършена контролна покупка на 24 броя айрян „П****“, по 400 грама, на обща стойност 21,60 лв., заплатена в брой и приета от служител на дружеството, за която не е издаден фискален касов бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка или друг документ за продажбата. При извършената проверка на КЛЕН е установено, че продажбата не е регистрирана чрез фискалното устройство.
С Решение № 320 от 16.07.2026 г., постановено по АНД № 726/2026 г., предмет на настоящия касационен съдебен контрол, Районен съд – Перник е отменил наказателното постановление и е предупредил дружеството по реда на чл. 63, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 28 ЗАНН.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание е проведено от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, като нарушението на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият състав обаче е намерил, че конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като е съобразил ниската стойност на контролната покупка – 21,60 лв., липсата на конкретно установена вреда за бюджета, липсата на доказателства за системност на нарушенията и липсата на данни за предходни влезли в сила наказателни постановления за нарушения от същия вид. Наред с това районният съд е изложил и самостоятелни съображения относно индивидуализацията на наложената имуществена санкция по правилата на чл. 27 ЗАНН. Приел е, че дори да не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, определянето на имуществената санкция в размер на 700 евро – над предвидения в закона минимален размер – не е надлежно обосновано от административнонаказващия орган, доколкото не са посочени конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определянето ѝ над законовия минимум. По тези съображения районният съд е приел, че при неприложимост на чл. 28 ЗАНН санкцията би следвало най-малкото да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер.
Решението като краен резултат е правилно, макар настоящият касационен състав да не споделя част от съображенията, по които районният съд е достигнал до него.
Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне по наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че при извършената на 17.12.2025 г. контролна покупка на стоки на стойност 21,60 лв., заплатена в брой, продажбата не е регистрирана и отчетена чрез издаване на фискален касов бон. Тези факти са установени както от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, така и от писмените доказателства, включително протокола за извършената проверка и данните от КЛЕН. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС установява задължение за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Неизпълнението на това задължение осъществява състава на административното нарушение, санкционирано по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. При установените по делото факти правилно административнонаказващият орган и районният съд са приели, че от обективна страна дружеството е осъществило вмененото му нарушение.
Настоящият съдебен състав обаче не споделя извода на районния съд, че процесното административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е формално, на просто извършване, като настъпването на вредни последици не е елемент от състава му. Същото е довършено със самия факт на неизпълнение на установеното от закона задължение за регистриране и отчитане на извършената продажба чрез издаване на съответния фискален документ. Поради това липсата на конкретно установена вреда за фиска сама по себе си не обосновава по-ниска степен на обществена опасност на извършеното. Формалният характер на нарушението не изключва принципната възможност за приложение на чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност обаче следва да бъде извършена въз основа на всички конкретни обстоятелства, характеризиращи деянието, като същите трябва да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. При формалните нарушения липсата или незначителността на вредните последици не може сама по себе си да има решаващо значение за тази преценка, доколкото настъпването на такива последици не е елемент от състава.
В настоящия случай не се установяват обстоятелства относно характера и начина на извършване на нарушението, които да го отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Ниската стойност на конкретната продажба – 21,60 лв., липсата на данни за предходни влезли в сила наказателни постановления за нарушения от същия вид и липсата на конкретно установена вреда за бюджета, разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не са достатъчни да обусловят приложението на чл. 28 ЗАНН.
Ето защо настоящият касационен състав намира за основателно възражението на касатора срещу извода на районния съд за маловажност на случая. Това обаче не води до основателност на искането за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
При индивидуализиране на административното наказание следва да бъдат съобразени изискванията на чл. 27 ЗАНН. Определянето на конкретния размер на санкцията в рамките на предвидените от закона граници не е резултат от свободна и немотивирана преценка на административнонаказващия орган, а следва да бъде извършено след оценка на относимите към конкретния случай обстоятелства. В процесното наказателно постановление имуществената санкция е определена в размер на 700 евро, т.е. над предвидения в санкционната норма минимален размер. Същевременно не са изложени конкретни съображения кои установени по случая отегчаващи отговорността обстоятелства налагат определянето ѝ именно в този размер. Липсва индивидуална преценка, която да обоснове отклонението от законовия минимум и да позволи проверка, защо административнонаказващият орган е приел, че целите на административното наказание налагат определянето на санкция над минималния предвиден размер.
Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3cc4594-20e9-4d0b-903c-4859843c243f