Решение № 6229 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6229 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100511891 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 20013742, от 17.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 24653 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 82 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. С. А. срещу Л. П. Ф. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК – за определяне на по-голям дял за ищеца в размер на 11/12 части от придобитото през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност имущество, състоящо се от апартамент № 43, находящ се в гр.

София, ж. к. „*******, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 93,27 кв. м., при съседи – от север – апартамент № 42, от юг – улица; от запад – апартамент № 44; отгоре – апартамент № 49, от долу – В.Г., ведно с избено помещение № 88, при съседи на избеното помещение от север – коридор; от юг – коридор; от изток – мазе № 89, от запад- стена, заедно с 1,352 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, държавна собственост, движими вещи – фризер с марка „Фагор“, автоматична пералня с марка „Фагор“, библиотека от четири части, трикрилен гардероб, спалня за двама по поръчка, два кухненски шкафа и абсорбатор; като ищецът С. А. е осъден да заплати на Л. Ф.

1 сумата от 500 лева съдебни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал С. С. А., ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото изцяло, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, поради неправилна преценка на доказателствения материал и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи изцяло предявения исковата му претенция и му присъди сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба, като пледира за нейното уважаване. Претендира сторените по водене на делото разноски за двете съдебни инстанции по представен списък, като оспорва разноските на другата страна като прекомерни по смисъла на чл.

78, ал. 5 от ГПК. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 45759/19.07.2022 г.

В писмения си отговор, Л. П. Ф., ответник в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящето производство, оспорва въззивната жалба като неоснователна, излага подробните си съображения за това и моли съда да постанови решение, с което да остави обжалвания съдебен акт в сила.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си становище, , като пледира за потвърждаване на постановеното по спора решение. Претендира сторените в настоящата инстанция съдебни разноски по представен списък, като не прави възражения по разноските на другата страна.

Окончателното си становище по спора излага в писмени бележки, вх. № 39557/23.06.2022 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията за редовност по ГПК, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от С. С. А. срещу Л. П. Ф. иск с правна квалификация по чл. 29, ал. 3 от СК-за определяне на по-голям дял от придобитото в режим на СИО по време на брака между страните имущество, а именно 11/12 части от апартамент № 43, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 93,27 кв. м., при съседи – от север – апартамент № 42, от юг – улица; от запад – апартамент № 44; отгоре – апартамент № 49, от долу – В.Г., ведно с избено помещение № 88, при съседи на избеното помещение от север – коридор; от юг – коридор; от изток 2

– мазе № 89, от запад- стена, заедно с 1,352 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, държавна собственост, движими вещи – фризер с марка „Фагор“, автоматична пералня с марка „Фагор“, холна секция, състояща се от 6 елемента, холна гарнитура, състояща се от голям диван, малък диван и фотьойл, библиотека от четири части, трикрилен гардероб, спалня за двама по поръчка, два кухненски шкафа и абсорбатор и кухненска готварска печка.

Ищецът твърдял, че на 17.11.1985 г. сключил граждански брак с ответницата, който бил прекратен на 02.12.2011 г. По време на брака било придобито описаното от него имущество, като по отношение на движимите вещи с ответницата постигнали споразумение. Сочел, че правният му интерес от водене на делото се извеждал от презумпцията за равен дял при прекратяване на СИО, което не отговаряло на фактическото състояние, при което приносът на ищеца в придобиването на посоченото имущество бил значително по-голям от този на ответницата. Тя нямала участие в осигуряването на текущи нужди на семейството или дългосрочни нужди, нито финансово, нито с лични усилия. След сключване на брака ответницата настояла да доведе родителите си от гр. Пловдив в гр. София, за да живеят в едно домакинство със страните. В рамките на това съжителство тя прехвърлила всичките си задължения като майка и съпруга върху родителите си, докато ищецът полагал всякакви усилия да осигури средствата за издръжката на ответницата и родителите й. Тя не изпълнявала съпружеските си задължения, всички средства за издръжката на семейството идвали единствено и само от ищеца, както за ежедневните нужди, така и за по-значимите покупки. Тя нямала никакви собствени доходи през периода на брака, нито от основна работа, нито от странични дейности или други източници. Тя не поела дори грижата за общото им дете, за дома и семейството, а разчитала за това на родителите си, които ищецът бил длъжен да приеме и издържа за целия период на брака. Твърдял, че ответницата не страдала от заболяване, което да й пречи да изпълнява задълженията си и да работи, а отказвала да прави това по свое желание. По време на брака ищецът работел на повече от едно работно място, като получавал описаните в представената по делото справка възнаграждения. Получил безвъзмездно от майка си средства в размер на около 30000 лева и 150000 германски марки, с които бил закупен апартамента в ж. к. „Надежда“, за подкрепа на семейството, както и за поддръжка на болната си майка.

Считал, че ответницата нямала никакъв финансов принос в придобиването на имуществото, а личният й принос бил минимален.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подала отговор на исковата молба, с който оспорвала предявения иск. Оспорвала като неверни твърденията, че не е изпълнявала задълженията си по закон да вложи всички свои усилия за благополучието на семейството. Сочела, че при сключването на брака им с ищеца, семейството не разполагало с жилище в гр. София и благодарение на майката на ищеца било осигурено такова, за което с влязло в сила решение било установено, че е лична собственост на 3 ищеца. Твърдяла, че през цялото време живяла и работила в гр. София, с изключение на периода на бременността си, а ищецът поискал родителите й да дойдат да живеят при тях в началото на 90-те години, за да им помагат, като бил период на безработица и ищецът нямал постоянни доходи. Родителите й внасяли в издръжката на семейството пенсиите си и доходите от наем на имуществото си в гр. Пловдив, а също помагали в домакинството и за отглеждане на детето. Наред с това, братът на ответницата, който живеел в Холандия, непрекъснато помагал на семейството с редовни банкови преводи от 90-те години до прекратяването на брака. Сочела, че била преустановила работа през 1994 г., но близките й през целия им живот внасяли значителни средства и труд в семейството и се грижели включително и за ищеца. Ответницата полагала грижи за ищеца и семейството през целия им съвместен живот. Сочела, че с майка си се грижели в течение на осем месеца за майката на ищеца, от есента на 1998 г., когато последната била болна и се нуждаела от грижи. Уточнила, че след като майката на ищеца била в клиника в Германия, отново била върната на семейството, което продължило да се грижи за нея до смъртта й на 17.07.2001 г., като денонощните грижи били осигурявани от ответницата и нейната майка. През това време ищецът работел, а грижата за домакинството била поета от ответницата и майка й. Сочела, че ищецът й забранил да започне работа в стъкларски завод „Стинд“, тъй като работата била на смени. В същото време детето на страните страдало от дислексия и завършило образованието си благодарение на грижите, парите и усилията на ответницата. Тя постоянно била с детето, помагала му ежедневно да преодолее недостатъците от заболяването. Сочела, че през целия семеен живот ищецът единствено ходел на работа, без да полага каквито и да е други грижи. Излагала и твърдения, че следва да се вземат предвид само реално получените от ищеца доходи, но не и осигурителните такива. Оспорвала и твърденията за дарения от майката на ищеца, като твърдяла, че такива не са извършвани и не са в полза на семейството. Молела за отхвърляне на иска.

За да постанови съдебния си акт, Първоинстанционният съд приел следната фактическа обстановка :

С доклада по делото съдът приел за безспорни и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните, че същите са сключили граждански брак на 17.11.1985 г., който бил прекратен на 02.12.2011 г. с решение № 221 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 4860/2011 г. на СРС, 113 състав; че по време на брака са придобили в СИО следните имущества : апартамент № 43, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 93,27 кв. м., при съседи – от север – апартамент № 42, от юг – улица; от запад – апартамент № 44; отгоре – апартамент № 49, от долу – В.Г., ведно с избено помещение № 88, при съседи на избеното помещение от север – коридор; от юг – коридор; от изток – мазе № 89, от запад- стена, заедно с 1,352 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, държавна собственост, движими вещи – фризер с марка 4

„Фагор“, автоматична пералня с марка „Фагор“, холна секция, състояща се от 6 елемента, холна гарнитура, състояща се от голям диван, малък диван и фотьойл, библиотека от четири части, трикрилен гардероб, спалня за двама по поръчка, два кухненски шкафа и абсорбатор и кухненска готварска печка, като посочените имущества изчерпват съдържанието на имуществената общност; че роденото то брака дете е навършило пълнолетие; че по време на брака страните са живели в гр. София, ж. к. „*******, ап. 43, като за целите на брачното съжителство, съжителствали там с родителите на ответницата; че с решение № 576 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 7043/2014 г. по описа на СГС, ІІ брачен въззивен състав, в сила от 20.11.2015 г. ищецът бил признат за индивидуален собственик на придобит по време на брака апартамент № 43 в гр. София, ж. к. „*******.

В съдебно заседание на 03.08.2020 г. съдът обявил за безспорно, че холна секция от 6 елемента, холна гарнитура, състояща се от голям диван, малък диван и фотьойл и кухненска готварска печка са индивидуална собственост на ищеца.

По време на брака, в периода 1985 г. -2011 г. ищецът осъществявал трудова дейност, с изключение на периода 01.01.1994 г. -13.03.2000 г., видно от представената трудова книжка. Според представената осигурителна книжка същият се е осигурявал за периода 01.02.1994 г. до 30.03.2000 г. Представена е справка от НОИ за прослужено време на ищеца за периода месец януари 1997 г. до месец август 2000 г., както и справка за осигурителния му доход за периода 2002 г. -2020 г. Представени са и справки от НАП за осигуряване на ищеца през периода 01.01.1997 г. -31.12.2011 г., както и служебни бележки за получаваните от него доходи през периодите месец юли 2000 г. – месец декември 2000 г., март –юни 2000 г., 2004 – 2005 г., 2001-2011 г., месец април 2007 г., както и за внесените данъци през 2006, 2007, 2009 и 2010 г. и за изплатени суми за 2003-2011 г.