Решение № 292 от 04.08.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Божидар Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Деница Вълкова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20238002200381 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. П. И. за възобновяване на ЧНД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и ВЧНД № 9/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново на основание чл. 423, ал.1 от НПК.

В искането се сочи, че осъденият не е участвал в производството с правно основание чл. 43а от НК, тъй като реално не е знаел за образуваното по предложение на председателя на Пробационния съвет – гр. Плевен дело за замяна на неизтърпяно наказание пробация с лишаване от свобода и не е участвал, както в производството пред първоинстанционния съд (Окръжен съд – Плевен), така и във въззивното производство пред Апелативен съд Велико Търново. За постановеното по реда на чл.452 от НПК определение на Окръжен съд - Плевен, с което е извършена замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация с лишаване от свобода за срок от двадесет и два месеца и осемнадесет дни, както и за потвърждаването му с решение на Апелативен съд - Велико Търново, осъденият разбрал след влизане в сила на определението за замяната, когато е бил задържан при влизане в Република България и е бил приведен в Затвора – гр. Плевен. Твърди, че с разглеждането на двете дела в негово отсъствие е допуснато нарушение на стандартите на ЕКПЧ и принципа на справедлив съдебен процес, прокламиран в разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията, гарантиращ правото на лицето да 1 участва лично във воден срещу него съдебен процес, който е закрепен в националното ни законодателство в чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което моли за възобновяване на НЧД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен (неправилно в искането е посочено, че делото е по описа на Районен съдПлевен) и ВНЧД № 9/2023г по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като се отменят постановените по същите дела съдебни актове, а именно определението за замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация с лишаване от свобода, съответно въззивното решение, с което се потвърждава това определение.

В съдебното заседание пред ВКС осъденият и неговия защитник – адвокат П. В. от АК - Плевен се явяват лично и поддържат искането и аргументите, които са посочени в негова подкрепа, като акцентират, че е нарушено правото на осъденото лице за лично участие в процеса и че не може да се направи извод неучастието му в производствата по двете дела да е поради недобросъвестност и осъденият сам да се е лишил от това право.

Изтъкват се допълнителни доводи за нарушение на чл.269 от НПК, тъй като задочното производство пред двете съдебни инстанции се е развило без да е било проведено щателно издирване и без осъденият да е бил обявен за общодържавно издирване, поради което правото му на лично участие в процеса се явява накърнено поради неизпълнение на процедурата по призоваването му за участието в производствата двете дела при равни условия с прокурора и председателя на Пробационния съвет, което го е лишило от възможността да се защити и евентуално да представи уважителни причини за неизпълнение на наказанието пробация. В последната си дума осъденият моли искането за възобновяване да бъде уважено.

Представителят на ВКП намира искането за основателно независимо от безспорно установеното по делото, че осъденият е бил уведомен за последиците от неизпълнение на пробационните мерки, включително за възможността да бъде активирана процедурата по чл. 43а от НК и независимо от обстоятелството, че е напуснал страната на 19.10.2022 година, без да уведоми пробационния служител, тъй като счита за решаващо, че осъденият не е имал знанието за воденото срещу него производство по чл. 43а от НК.

След като от материалите по делото е видно, че осъденият не е бил реално уведомен за него и не е присъствал на нито едно съдебно заседание с оглед спазване стандартите по чл. 6 от ЕКЗПЧ и практиката на ВКС предлага искането да бъде уважено.

Върховният касационен съд, след като обсъди оплакванията в искането, доводите на страните в съдебно заседание и в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК, намери следното:

С определение № 743 от 19.12.2022г., постановено по ЧНД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, на основание чл. 452 от НП, във връзка с чл.43а, т.2 от НК, неизтърпяната част от наказанието пробация „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от двадесет и два месеца и осемнадесет дни по отношение на осъдения М. И., наложено с присъда № 118 от 15.09.2022г, постановена по НОХД № 1519/2022г по описа на Районен съд 2

– Плевен, е заменена изцяло с наказание единадесет месеца и девет дни лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.

По жалба на служебния защитник пред Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНЧД №9/2023 г., по което е постановено Решение № 22 от 20.02.2023 г., с което определението на Окръжен съд- Плевен е потвърдено.

Искането е подадено от осъденото лице, чрез изрично упълномощен защитник и с него се оспорват актове от кръга на изброените в разпоредбата на чл. 419, ал.1 от НПК - определение по чл. 341, ал.1, във връзка с чл. 452, ал.1 от НПК и решение, с което е осъществен въззивен контрол върху това определение. Осъденият е узнал за тези съдебни актове при задържането му на територията на Република България на 02.03.2023 г. при влизането му в страната и отведен в Затвора – гр. Плевен за изтърпяване на наказание три месеца лишаване от свобода по НОХД №1915/2022 г. на РС – Плевен и наказанието (резултат от оспорената замяна) - единадесет месеца и девет дни лишаване от свобода по НЧД №832/2022 г на ОС - Плевен (вж. справка от Затвора – гр. Плевен на л.30 от настоящото дело пред ВКС). Следователно и предвид, че искането изхожда от активно процесуално - легитимирано лице и е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал.1 от НПК, същото се преценява като допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Видно от приложените на л. 4 и л.9 от ЧНД №832/2022 г. на ОС-Плевен отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес и протокол № 174/13.10.2022 г. осъденият започнал да изтърпява наказанието пробация на 13.10.2022г. На същата дата бил запознат с правата и задълженията си по време на изпълнение на пробационните мерки, като същевременно е удостоверил със саморъчния си подпис обстоятелството, че е предупреден за последиците от неизпълнението им, включително, че спрямо него „ще бъдат приложени санкциите по реда на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“ (вж. л.5 от ЧНД №832/2022 г. на ОС - Плевен).

Аналогично разяснение, че при неявяване и/или възпрепятстване на изпълнението на наложеното наказание пробация спрямо него „ще бъдат приложени санкциите по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“ е било дадено на осъдения по съответния ред видно и от приложения към отчетния картон график за провеждане на срещите, в който също фигурира подпис на осъдения М. И. като доказателство, че същият своевременно е бил информиран за последиците от неизпълнението на пробацията. По делото няма спор, че осъденият е бил запознат с утвърдения график на насрочените задължителни срещи, че лично го е подписал и че е спрял да изпълнява задължението си за явяване на срещите с пробационния служител след 20.10.2022 г. без да посочи уважителни причини за това.

Неизпълнение конкретно за датите 20, 25 и 27 октомври 2022 г. е фиксирано в констативен протокол № 335 от 23.10.2022 г., като за задължението да се яви на въпросните дати за задължителните срещи с пробационния служител осъденият е бил предварително писмено уведомен (вж. л.12 от ЧНД №832/2022 г. на ОС-Плевен). Това наложило издирването му на известните 3 по делото адреси. Видно от докладна записка на л.14 от ЧНД №832/2022 г. на ОС – Плевен при посещение на адреса в с.Б. осъденият не е открит, като съседи са съобщили, че не са го виждали от около седмица. Това наложило да бъде потърсен и на адрес по лична карта в същото село на ул.“А. С.“ №*, където се оказало, че къщата е срутена. Информацията от съседите по повод издирването на осъдения е потвърдена и в писмо изх. №41 от 22.11.2022 г. от длъжностното лице при Кметство – с. Б., Община Д. Д. (вж. л.20 от ЧНД №832/2022 г. на ОС - Плевен). От направена от ОД МВР – гр.Плевен справка в информационните масиви на МВР е установено, че осъденият е напуснал пределите на Република България на 19.10.2022 г. и към 01.11.2022 г. няма регистрирано влизане в страната (вж. л.22 от ЧНД №832/2022 г. на ОС Плевен). По делото липсват данни осъденият да е провел разговор с инспектор при пробационната служба или по друг начин да е уведомил, че е в обективна невъзможност поради уважителни причини да изпълнява наложеното наказание пробация, а такива не се твърдят и в настоящото производство.

Посочените обстоятелства са били отразени в констативни протоколи и са послужили като основание за изготвяне на предложение на председателя на пробационния съвет по мястото на изпълнение на пробацията за замяна на остатъка й с наказание лишаване от свобода. След постъпване на предложението окръжният съд насрочил съдебно заседание, като постановил по отношение на осъдения да се изготви справка напускал ли е територията на Република България и отделно е разпоредил призоваването му за съдебното заседание. Призовката била върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседи „адресата е в чужбина”. Важно е също да се отбележи, че видно от съдържанието на призовката същата е била доставена от длъжностното лице по призоваването при Кметството на с.Б. на адреса, на който по-рано осъденият получил подписаното от него известие за начало на изпълнение на наказанието пробация, а именно: с.Б., ул.“А. С.“ №**. В справка изх. № 53 от 12.12.2022 г. съответното длъжностно лице потвърдило, че по данни на съседи осъденият продължава да е в чужбина (вж. л.52-56 от ЧНД №832/2022 г. на ОС-Плевен). При липсата на данни за завръщането му и като на основание чл. 94, ал.3 вр. ал.1, т. 8 от НПК назначил служебен защитник на И. – адвокат Д. Ц. от АК – Плевен, окръжният съд дал ход на делото на основание чл.269, ал.3, т.4 от НПК, въпреки нередовното призоваване на осъдения, защото аргументирано приел, че са налице кумулативните предпоставки за задочно производство, а именно осъденият е напуснал пределите на Република България, намира се в чужбина и местоживеенето му е неизвестно, а разглеждането на делото в негово отсъствие не би затруднило разкриването на обективната истина.

Обстоятелството, че не е било проведено щателно издирване и осъденият не е бил обявен за общодържавно издирване не изключва законосъобразността на проведеното задочно производство, защото приложението на чл.269, ал.3, т.4 от НПК видно от хипотезите и диспозициите на посочената правна норма не се предпоставя от такива издирвателни действия, както несъстоятелно счита защитникът.

4

В същото съдебно заседание първоинстанционният съд е постановил оспорваното по реда на възобновяването определение за замяна на неизтърпяната пробация с лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и девет дни .

Недоволен от определението на окръжния съд служебният защитник го обжалвал пред Апелативен съд – Велико Търново, пред който било образувано ВЧНД №9/2023 г. За да даде ход на делото в условията на задочно производство и да постанови решението, предмет на искането за възобновяване, с което е потвърдил обжалваното определение, въззивният съд също изискал справка напускал ли е осъденият територията на Република България и отделно е постановил призоваването му за насроченото на 13.02.2023 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция. Получената от ОД МВР – Велико Търново справка изх. №366000-3290 от 10.02.2023 г. потвърдила документираното пред първоинстанционния съд обстоятелство, че същият е излязъл от страната на 19.10.2022 г. през ГКПП Видин Дунав мост в 21.50 часа и до 10.02.2023 г. няма регистрирано връщане (вж. л.20 от ВЧНД №9/2023 г. на АС - Велико Търново). Призовката пък била върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседи „адресата е в чужбина”, като отново следва да се отбележи, че това е същият адрес, на който осъденият е получил първоначалното известие за началото на изпълнение на пробацията – с.Б., ул.“А. С.“ №** (вж. 18 от ВЧНД №9/2023 г. на АСК-Велико Търново).