Определение № 1978 от 01.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978 гр. София, 01.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502056 по описа за 2023 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, ЕИК 131476411, действащо чрез процесуалния си представител, срещу определение № 8759/18.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8195/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 441 ГПК срещу Ч. Б., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в приблизителен размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп. дело № 20198380404776 по описа на Ч. Б., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

В жалбата се излагат подробни съображения, че така постановеното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че към подадената молба е било представено съответно пълномощно. Моли се определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СГС е образувано по молба от 1

„ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, подадена чрез адв. Т. И. от САК, за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 441 от ГПК срещу Ч. Б., рег.№ *** на КЧСИ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в приблизителен размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп. дело № 20198380404776 по описа на Ч. Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

Към молбата, въз основа на която е образувано делото пред СГС, е приложено пълномощно, съгласно което адв. Т. Л. И. и адв. Д. Д. Г. са упълномощени заедно и поотделно да представляват дружеството пред Ч. Б. по изп. дело № 20198380404776 с право да подават всякакви заявления, искания и молби, както и с право да получават достъп до всякаква информация и документация във връзка със задълженията на дружеството, да подават всякакви жалби срещу действията на частния съдебен изпълнител, да оспорват оценки на вещи лица във връзка с извършен опис на движими вещи и/или недвижими имоти, както и да осъществяват процесуално представителство по подадени жалби, да преупълномощават трети лица за извършване на всички или отделни действия във връзка с упълномощаването.

Първоинстанционният съд е приел, че молбата, въз основа на която е образувано делото, е подадена от пълномощник, без да е представено пълномощно, даващо право на адв. Т. И. от САК да представлява дружеството пред съда в производства извън тези, свързани с обжалване действията на съдебния изпълнител по горепосоченото изпълнително дело, а настоящото не е такова, както и с оглед обстоятелството, че в обезпечителното производство не могат да бъдат давани указания за отстраняване на нередовности. Поради тези съображения молбата е оставена без разглеждане.

Въззивният съд констатира, че правилно СГС е приел, че пълномощното от 29.06.2023 г., приложено към сезиращата молба, не удостоверява представителна власт в полза на адв. Т. Л. И. и адв. Д. Д. Г. за образуване на процесното обезпечително производство. Неправилно обаче, вместо да даде надлежни указания за отстраняване на тази нередовност на молбата чрез представяне на надлежно пълномощно, СГС директно я е оставил без разглеждане.

Според настоящия съдебен състав първоинстанционният съд е следвало да бъде приложи разпоредбата на чл.

101, ал. 1 ГПК.

Когато молбата за обезпечение на бъдещ иск е нередовна /не е подписана, няма доказателства за представителната власт на представителя на молителя, не е внесена дължимата държавна такса и др./, съдът не може да се произнесе по нейната основателност. В този случай правото на обезпечение на бъдещ иск не е надлежно упражнено. Предявяването на правото на обезпечение на бъдещ иск е процесуално действие, за чието надлежно упражняване съдът следи служебно съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК. Глава ХІ ГПК се намира в Част Първа „Общи правила”, които разпоредби намират приложение, както в общия исков процес и особените искови производства, 2 така и в намиращия се с тях във функционална зависимост обезпечителен процес. За съда съществува задължение, когато констатира нередовност на молбата за обезпечение на бъдещ иск, например липсата на представено пълномощно за предявяване на молбата или на документ за внесена държавна такса, да даде указания на молителя – бъдещия ищец в какво се състои нередовността, как същата следва да бъде отстранена и да определи подходящ срок за поправката. Нормата на чл. 395, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за допускане на обезпечение се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й, не изключва приложението на разпоредбата на чл. 101 ГПК. В деня на подаване на молбата за обезпечение съдът следва да образува делото, да извърши проверка по нейната редовност и ако същата не е с недостатъци, да се произнесе с определение по направеното искане. Ако молбата за обезпечение е нередовна, съдът следва да процедира по горепосочения начин съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК. Когато нередовността не бъде отстранена в указания срок, съдът не дължи произнасяне по молбата /чл. 101, ал. 3 ГПК/.

Ако първоинстанционният съд не е дал указания за отстраняване нередовността на молбата за обезпечение на бъдещ иск, в частност за представяне на надлежно пълномощно за учредена представителна власт, пропускът на страната може да бъде отстранен с частната жалба, като частният жалбоподател представи документ за внесена държавна такса, а въззивният съд трябва да се съобрази с него. В тази насока е практиката на ВКС, обективирана например в определение №467 от 06.06.2012 г. по ч. т. д.

№152/2012 г. на II т. о., която настоящият съдебен състав напълно споделя.

В разглеждания случай доказателства за представителната власт на процесуалния представител на молителя – адв. Т. И. са приложени към частната жалба до САС – пълномощно от 19.07.2023 г. Ето защо следва да се приеме, че с представеното с частната жалба пълномощно от 19.07.2023 г. в полза на адв. Т. И. и адв. Д. Г., след постановяване на определението на СГС, санира пропуска на молителя и води до извод, че адв. Т. И. от САК разполага с представителна власт да представлява дружеството пред съда в процесното производство по реда на чл. 390 и сл. ГПК.

Предвид посочените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия – разглеждане по същество на молбата за обезпечение на бъдещия иск.

Воден от изложеното, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8759/18.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8195/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА ч. гр. д. № 8195/2023 г. по описа на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия – разглеждане по същество 3 на молбата за обезпечение на бъдещия иск.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4