Решение № 230 от 03.12.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Сливен, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20212200500534 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано въз основа на подадена чрез ЧСИ жалба против отказ на ЧСИ да извърши действия във връзка с опис и изнасяне на публична продан на недвижим имот и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

С жалбата взискателят атакува отказ на ЧСИ да извърши опис на ½ ид. ч. от апартамент с идент. № *** в гр. Сливен, *********** собственост на длъжницата и да го изнесе на публична продан, като заявява, че той е незаконосъобразен, тъй като мотивите на СИ са в разрез с нормата на чл. 444 7 от ГПК. Прави обстоен анализ на същата, като счита, че ГПК и Наредбата за жилищните нужди не използват критерии като „основно жилище“ и „жилище, в което длъжникът живее“, няма процедура, в която длъжникът да бъде поканен да посочи кое от притежаваните от него жилища е несеквестируемо, може само да предложи замяна на обекта или начина на изпълнение, което в случая не е сторено.

Твърди, че в практиката си ВКС допуска извършване н аопис на несеквестируемо жилище с цел да се установят предпоставките за неговата несеквестируемост.

В обобщение иска отмяна н аразпореждането на ЧСИ.

Не е постъпило в законовия срок писмено становище от страна на длъжника в изпълнителното производство.

ЧСИ е изложил подробни писмени мотиви, като счита жалбата за допустима, но неоснователна, развива съображения относно приложението на чл. 444 т. 7 от 1

ГПК, като намира, че в случая недвижимият имот в гр. Сливен, *********** е единственият имот на длъжника, който отговаря на критериите по цитираната разпоредбасъсобственост е на длъжницата и нейния съпруг в СИО и представлява семейно жилище, поради което искането за опис и публична продан на същия е неоснователно, тъй като нарушава несеквестируемостта и не следва да се извършва.

Заявява, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.

Жалбата е подадена от лице, имащо качеството взискател в изпълнителното производство, т. е. е налице активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 435, ал. 1 т. 1 ГПК. Същата е срещу отказ на ЧСИ да извърши поискано изпълнително действие, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Точката на противопоставяне между взискателя и съдебния изпълнител касае въпроса за секвестируемостта на частта от жилищния имот, върху която първият желае да се осъществи принудително изпълнение.

Длъжницата е с установена от СИ собственост върху ½ ид.ч. от ПИ с идент.

№ *** в с. Ковачите, заедно с ½ ид.ч. от построените в него жилищни сгради с обща площ 180 кв.м., върху ½ ид.ч. от незастроен ПИ с идент. № *** в с. Ковачите, върху ½ ид.ч. от три броя ПИ, земеделски земи /придобити по наследство/ и ½ ид.ч. от апартамент с идент. № ***, намиращ се в гр. Сливен, ******** /притежаван в СИО със съпруга й/ и лек автомобил. От това имущество застроени с постройки, имащи поне формално характер на жилищни са само два имота - ПИ с идент. № *** в с.

Ковачите и апартамент с идент. № ***, в който живеят длъжницата и членове на семейството й.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, но налагането на запор/възбрана върху тях е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустими са и описът на непотребимите вещи, доколкото той е е л е м е н т от фактическия състав на възбраната, когато за първи път се индивидуализират имуществата.

В настоящия случай възбрана е наложена както върху ПИ с идент. № ***, ПИ с идент. № ***, така и върху апартамент с идент. № ***, но опис е извършен и е насрочена публична продан само върху първите два. От извършената в ГРАО справка е установено, че длъжницата и членове на нейното семейство са регистрирани с постоянен и настоящ адрес в апартамент с идент. № ***, с адрес гр. Сливен, ********.

Съобразно разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, изпълнението не може да 2 бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако длъжникът притежава само едно жилище, но то надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, възбрани са наложени върху сградите в ПИ с идент. № *** и върху апартамент с идент. № ***.

Настоящият състав намира, че така вписаните възбрани са допустими, тъй като тяхното предназначение е да обезпечат интересите на кредитора, като задържат имотите в патримонуима на длъжника, или ако последният ги прехвърли на трето лице. Ако с възбраната на апартамента е бил извършен опис, то той по никакъв начин не би накърнил евентуалната несеквестируемост на жилището, доколкото чрез това действие не се посяга върху собствеността на длъжника.

Съгласно ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насрочването на опис на несеквестируемо имущество не е недопустимо, когато съдебният изпълнител за пръв път ще индивидуализира имуществата на длъжника.

Не така стоят нещата, когато се иска изнасяне на публична продан и описът на имуществото представлява подготовка за извършване на изпълнително действие, водещо до изгубване на собствеността на длъжника върху имота, чрез превръщането й в пари.

Цитираната по-горе разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали това е единственото "жилище" на длъжника, ако взискателят реши да поиска предприеме изпълнителни действия по отношение на този имот. Както бе посочено вече, в патримониума на длъжницата са установени два недвижими имота, които поне формално имат качеството на жилищни такива, но тя и членове на семейството й са с регистриран постоянен и настоящ адрес в единия от тях - ПИ с идент. № ***.

Така, щом задълженото лице притежава два жилищни имота, но живее постоянно в единия от тях, който ползва като жилище, същото има качеството на несеквестируемо имущество. Нормата на закона не предвижда съдът или съдебният изпълнител да избере кое жилище е несеквестируемо и кое не, доколкото длъжникът има правото сам да реши къде да живее. При положение, че са установени повече от един жилищни имота, то на принудително изпълнение подлежат тези от тях, в които длъжникът не живее.

3

В и д н о от доказателствата по делото, такъв е само ПИ с идент. № ***, който е възбранен по делото, като към настоящия момент е и описан и изнесен на публична продан от съдебния изпълнител, тъй като е годен обект на изпълнителното производство.

Молбата на взискателя е за извъриване на опис и публична продан на апартамент с идент. № *** и правилно СИ я е оставил без уважение.

Тоест – поисканото изпълнително действие е проданта, а не само описът, който в случая има само съпътстваща функция спрямо същинското изпълнително действие.

Отказът на ЧСИ касае именно действието по принуда, , което е поискано и засягащо собствеността на длъжницата, макар в жалбата взискателя да коментира само описа.

За правна чистота може само да се отбележе, че с оглед хипотезата н аправната норма на чл. 444 т. 7 от ГПК в пр. второ – „Ако длъжникът притежава само едно жилище, но то надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността“ би могло да се поиска само опис на имота, ако в документацията за него не се съдържа достатъчна информация, с цел установяване наличието на надвишаваща жилищните нужди част. Искането на взискателя обаче, както се посочи по-горе, е различно, имащо за цел не установяване, а осребряване на несеквестируемо жилище.

Така жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.

Атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

Ръководен от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 29427 от 08.09.2021г. на Г. Б. Б. от гр.

Стара Загора, ********* против разпореждане от 25.08.2021г. по изп. д. № 20218370400124 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.08.2021г. по изп. Д. № 20218370400124 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5