Решение № 947 от 27.07.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 947 от 27.07.2020г., град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Станимир Христов при секретар Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 141 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на З.Д.К. с ЕГН **********

*** и съдебен адрес ***, чрез адв. М.И., против Заповед № 2195/07.01.2019 год. на Директора на Агенция „Митници“. С оспорения акт, Директора на Агенция „Митници“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, предложение последно от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 10, ал. 1 изречение второ от Закона за Митниците (ЗМ) е прекратил, считано от 08.01.2019 год. служебното правоотношение със З.Д.К. на длъжност старши митнически инспектор, длъжностно ниво – 8, експертно ниво – 4 в Митница Бургас, с ранг ІІІ младши. Заявено е, че заповедта е незаконосъобразна, поради което е формулирано искане за отмяната й. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адв. М.И. *** поддържа жалбата на заявените основания, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорване – Директора на

Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – Д.Й– главен юрисконсулт оспорва жалбата, като неоснователна, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Встъпилият в производството на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК прокурор при Окръжна прокуратура гр.

Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, като заявява твърдение, че оспорената заповед, към момента на постановяването й е правилна и законосъобразна, поради което следва да се остави в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана пред административния съд в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Изхожда от надлежна страна и е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От анализа на събраните в хода на настоящото производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 412/31.01.2008 год. на

Директора на Агенция „Митници“, жалбоподателят З.Д.К. е бил назначен за държавен служител – младши експерт с ранг V младши в Регионална Митническа дирекция Бургас, Митница Бургас за определено време – до завръщане на титуляра, считано от 01.02.2008 год. С последваща Заповед № 3209/24.06.2008 год. на Директора на Агенция „Митници“, служебното правоотношение на К. е изменено за неопределено време, считано от 01.07.2008 год. Със Заповед № 2990/29.04.2009 год., служебното правоотношение на К. отново е изменено, като същия е преназначен за държавен служител – младши експерт с ранг V младши в Централно митническо управление, Дирекция „Оперативен митнически контрол“, отдел „Мобилни митнически групи“ за неопределено време, считано от 01.05.2009 год. Със Заповед за прекратяване на служебно правоотношение № 1480/17.02.2010 год. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (по взаимно съгласие), Директора на Агенция „Митници“ е прекратил служебното правоотношение със З.Д.К., считано от 01.03.2010 год. На същия ден – 17.02.2010 год. Директора на Агенция „Митници“ и жалбоподателя К. са сключили Трудов договор № 1481/17.02.2010 год., по силата на който, агенцията възлага, а К. приема да изпълнява в Митница Бургас длъжността Главен специалист, категория – експертни за неопределено време, считано от 01.03.2010 год. Така възникналото трудово правоотношение е било променяно няколкократно, във връзка с промяна на трудовото възнаграждение. С Допълнително споразумение № 3757/06.06.2012 год. е променено трудовото правоотношение, като Агенция „Митници“ възлага, а З.К. приема да изпълнява в Сектор „Енергийни продукти“, отдел „Акцизи“, специализирана администрация, Митница Бургас, Териториално митническо управление длъжността Главен специалист. След проведен курс и успешно положени изпити, З.К. е преминал седеммесечен базов курс за обучение на митнически инспектори в НУЦ София. Във връзка с това и след подадено заявление, със Заповед № 2831/31.05.2014 год. на основание чл. 327, ал. 1, т. 9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение със З.Д.К.. На същата дата със Заповед № 2823/31.05.2014 год. Директора на Агенция „Митници“ е назначил З.Д.К. за държавен служител на длъжност – митнически инспектор, Митница Бургас с ранг V младши, считано от 05.06.2014 год. Със Заповед № 728/28.05.2015 год. на основание чл. 83, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, Директора на Агенция „Митници“ е наредил З.Д.К. – митнически инспектор в Митница Бургас с определено място на работа сектор „Енергийни продукти“, отдел „Акцизи“, Териториално Митническо управление, Митница Бургас да изпълнява същата длъжност в Митнически пункт Лесово, Митница Бургас считано от 01.06.2015 год. до 15.07.2015 год. Със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 47/06.01.2016 год., на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, Директора на Агенция „Митници“ е преназначил жалбоподателя К. за държавен служител на длъжност старши митнически инспектор в Митница Бургас с ранг ІІІ младши, считано от 06.01.2016 год. Със Заповед № 302/07.02.2017 год. на Директора на Агенция „Митници“ е наредено З.Д.К. временно да изпълнява длъжността старши митнически инспектор в Митнически пункт Лесово, Митница Бургас считано от 07.02.2017 год. до 23.03.2017 год. включително.

На 03.01.2019 год. З.Д.К. е депозирал

Декларация по чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците, в която е декларирал, че е привлечен като обвиняем. Към декларацията, К. е приложил и Постановление за привличане на обвиняем от 10.05.2018 год., по силата на което, З.Д.К. е привлечен в качеството на обвиняем по бързо производство № 434ЗМ-335/2018 год. по описа на Второ РУ на МВР гр. Бургас, Б.Пор.№ 1328/2018 год. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас. С посоченото постановление, на жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че на 06.05.2018 год. в гр. Бургас, ж.к.

„Славейков“ до бл. 7А управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № А 9103 МС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2,45 на хиляда, установено по надлежния ред с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0052 – престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК.

Във връзка с така подадената декларация, Директора на Агенция „Митници“ е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 2195/07.01.2019 год. с която на основание чл. 107, ал.

1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, предложение последно от ЗДСл, във вр. с чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ е прекратил считано от 08.01.2019 год. служебното правоотношение със З.Д.К. на длъжност старши митнически инспектор, длъжностно ниво – 8, експертно ниво – 4 в Митница Бургас, с ранг ІІІ младши. В заповедта, като мотиви за нейното постановяване е посочено – поради обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. В заповедта е указано, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.01.2019 год.

Недоволен от така постановената заповед, З.К. е оспорил същата със заявени твърдения за незаконосъобразност. В сезиращата съда жалба, на първо място е развита тезата за противоконституционността на нормата на чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ, на което правно основание е прекратено служебното правоотношение. В подкрепа на това твърдение е заявено, че тази норма противоречи на принципите на правовата държава, регламентирани в чл. 4 от Конституцията на Република България (КРБ), на принципа на равенството по достойнство и права – чл. 6 от КРБ на презумпцията за невиновност, регламентирана в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от КРБ и ред други конституционни разпоредби. Заявено е твърдение, че посочената норма на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ противоречи и на чл. 7, ал. 6 от ЗДСл, по силата на който, при заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение или на наличие на увреждане. В подкрепа на заявеното твърдение за противоконституционността на нормата, в жалбата е направено позоваване и на редица решения на Конституционния съд на Република България, между които Решение № 5 от 12 май 2016 год. по конституционно дело № 2 от 2016 год., Решение № 10 от 29 май 2018 год. по конституционно дело № 4 от 2017 год., Решение № 1 от 11 февруари 1993 год. по к.дело № 32 от 1992 год., Решение № 11 от 5 октомври 2010 год. по к.дело № 13 от 2010 год. и др. Извън тезата за противоречието на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ с КРБ, в жалбата са развити доводи и за противоречието на тази норма и с нормите на международни актове, по които Република България е страна, в т.ч. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – чл. 6, ал. 2 и чл. 14, на Европейската социална харта, на Всеобщата декларация за правата на човека на Общото събрание на ООН, на Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и на Хартата за основните права на Европейския съюз. В жалбата са развити доводи и аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед и поради липсата на посочените материалноправни предпоставки на основанието, на което служебното правоотношение е прекратено.

Заявено е и твърдение, че оспорената заповед е и немотивирана, като същата съдържа посочване на текстове от закони само чрез тяхната номерация, но обосноваване на приложимостта им за конкретния случая няма.

В хода на съдебното дирене, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя беше ангажирано допълнително писмено доказателство – Постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.02.2019 год. на мл. прокурор при Районна прокуратура гр.

Бургас с което е прекратено наказателното производство по ДП № 335/2018 год. по описа на 02 РУ – Бургас, пр.пр. № 3963/2017 год. на РП – Бургас, водено срещу З.Д.К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Представена е също и служебна бележка изх. № 3963/18г. от 13.02.2019 год. на Районна прокуратура гр. Бургас в уверение на това, че разследването по ДП е прекратено на основание чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК, като същото не е било обжалвано в законоустановения срок, с оглед на което е влязло в сила.

По делото е постъпило и писмо вх. №

5882/31.05.2019 год. по описа на съда от прокурор при Окръжна прокуратура гр.

Бургас. В писмото на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК е формулирано искане за конституиране на Окръжна прокуратура гр. Бургас като страна в производството, като е поискано и приемане на ново писмено доказателство – Постановление от 22.05.2019 год. на прокурор при Окръжна прокуратура гр.

Бургас, с което на основание чл. 213, ал. 2 от НПК и чл. 143, ал. 6, във вр. с ал. 5 от ЗСВ е отменено постановление от 04.02.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 335/2018 год. по описа на 02 РУ МВР – Бургас, Пор. № 1328/2018 год. на БРП, като производството е върнато на РП Бургас. С определение, настоящия съдебен състав е конституирал Окръжна прокуратура гр. Бургас като страна в производството и е приел така представените нови писмени доказателства.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване, регламентирани в ЗДСл, но в противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения: