Решение № 148 от 11.03.2022, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Плевен, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20224430200028 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Ц. Ц. П., с ЕГН ********** от ***, чрез адв.

В.М. от *** против НП № 21-0938-001475 от 07.05.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.

Твърди се, че НП в частта в която за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на ж-ля са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна в тази част.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. В.М. от ***, който в съдебно заседание ангажира гласни доказателства. В хода на съдебните прения подробно се аргументира относно незаконосъобразността на НП в описаната по-горе част, като моли неговата отмяна конкретно по отношение нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Ц. Ц. П. бил съставен АУАН за това, че на 27.04.2021г. около 23:00 часа на *** (паркинг на фирма „***“) в град Плевен при управление на собствения си лек автомобил марка „Мерцедес 200Е” с рег.

№ ***., извършва следното:

1. Използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Преднамерено извежда извън контрол автомобила, чрез „презавиване“ и рязко подаване на газ, като така довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и преминавайки от дясна в лява пътни ленти, извършва т.нар. „дрифт“.

2. Управлява горепосоченото МПС със значителна техническа неизправност – използва гума с дълбочина на протектора под 1,6мм, измерен с техническо средство дълбокомер с номер ***. Автомобилът е спрян от движение.

За констатираните нарушения длъжностното лице при Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Плевен – актосъставителят СП. Г. К. съставил АУАН Серия „АA“ бл. № 867480 от 27.04.2021г., с който на Ц.П. били вменени нарушения 2 на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отбелязване, че има възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя П. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което ж-лят е разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. Поради това не е налице формална неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите СП. Г. К., ВЛ. Т. ИЛ.-частично и Виктор Веселинов Николовчастично, както и от ценените писмени доказателства, а именно АУАН Серия „АA“ бл. № 867480 от 27.04.2021г. на л.6, доколкото възпроизвежда заявеното от актосъставителя, НП № 21-0938-001475 от 07.05.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.9; справка за нарушител/водач на л.10-11; заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на л.12-13 от делото.

3

В конкретност досежно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:

По делото липсва спор, че на посочената дата по ул.Гривишко шосе в гр.Плевен, жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена проверка от контролните органи. Видно обаче от показанията на свидетеля В.И., който твърди че е свидетел-очевидец, на инкриминираната дата, на *** (паркинг на фирма „***“) след полунощ забелязал жалбоподателя с управлявания от него автомобил, който се движел между хората, със скорост и въртене на гуми, като той се опитал да го спре, но не успял. Твърди още че други автомобили се опитали да го „затворят“ и да го „блокират“. Така описаното от свидетеля било възприето изцяло от актосъставителя К., който приел че ж-лят„преднамерено извежда извън контрол автомобила, чрез „презавиване“ и рязко подаване на газ, като така довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и преминавайки от дясна в лява пътни ленти, извършва т.нар. „дрифт“, с което “ използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари“ и го обективирал в съставения АУАН. Според показанията на свидетеля К. екипът бил изпратен пред ОД на МВР-Плевен, където вече се били събрали много младежи, с много автомобили, а на самото нарушение т.нар. „дрифт“, не е присъствал лично, а само свидетелят-очевидец ВЛ. Т. ИЛ. в района на „***“, когато си тръгвал от работа във фирма „***“. По този начин било описано поведението на водача в съставения АУАН и било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП.

В хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на ж-ля се навеждат доводи за липса на доказателства които обективно да установят възприетата от актосъставителя и възпроизведена в НП фактическа обстановка основана единствено въз основа на твърденията на един единствен свидетел. Твърди се че допълнителна неяснота е налице и поради констатирането на нарушението в тъмната част на денонощието и липсата на други възможности на настоящия етап от гледна точка на доказателства които да преодолеят доказателствената празнота. Не на последно място – твърди се пристрастност на показанията на т.нар. свидетел очевидец, които при липса на възможност за проверка с други доказателствени източници, не следва да бъдат кредитирани. Твърденията на процесуалния представител на ж-ля се възприемат изцяло от съда като констатираната неяснота се потвърждава и от показанията на св.Николов, който твърди че на въпросното място той бил в автомобила на ж-ля, но се били събрали множество автомобили, част от които, но не и техния извършвали т.нар. дрифт. Сочи че били последвани от автомобила на свидетеля И., който се движел известно време след тях и 4 според Николов ги гонел, а преди това бил поставил автомобил си пред техния и помежду им възникнало спречкване. В крайна сметка както от показанията на св.И. така и от тези на св.Николов е видно че на въпросната дата помежду им е възникнало спречкване. В тази част съдът цени показанията и на двамата свидетели с доверие. В останалите част всеки от тях твърди факти които на настоящия етап поради изчерпване на възможните доказателствени източници е невъзможно да бъдат проверени и затова и твърденията им остават недоказани. Остава недоказано и възприетото единствено въз основа на показанията на св.И., впоследствие обективирано и в АУАН и НП че ж-лят П. „преднамерено извежда извън контрол автомобила, чрез „презавиване“ и рязко подаване на газ, като така довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и преминавайки от дясна в лява пътни ленти, извършва т.нар.

„дрифт“, с което “ използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари“.

Изводимо от горното съдът приема за недоказано, че със своите действия Ц.П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП , като неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и неправилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че П. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като действително ясно и точно са описани приетите като извършени от него действия като водач на процесния лек автомобил и на описаното място, но тези действия са останали недоказани.

Съдът приема на база събраните доказателства, че съставът на нарушението не е изпълнен, тъй като не се доказа, че водачът действително е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение – за превоз на хора и товари.

5

Поради описаното атакуваното наказателно постановление в обжалваната част – по отношение на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Досежно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира, че предвид изрично заявеното от процесуалния представител в хода на съдебните прения, че не оспорва НП в тази част, същото следва да се счита за влязло в сила.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-001475 от 07.05.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“Плевен, с което на жалбоподателя Ц. Ц. П., с ЕГН ********** от ***, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред

Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6