Решение № 986 от 20.11.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1097/2024
- Вид
- Решение № 986
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270,ал. 3, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 99 · Закон за собствеността
- чл. 27,ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 48,ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 986 гр. Бургас, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Р.а П. И.а
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Р.а П. И.а Въззивно гражданско дело № 20242100501097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано в пред въззивната инстанция по въззивната жалба на ищеца Д. О. П., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му адв. Бойко Темелков- АК-Бургас против решение № 898 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 7189/2022 г. по описа на РСБургас, с което е отхвърлен отрицателния му установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ответниците В. К. Д., ЕГН: **********, и Д. Х. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес ****, не са собственици на следните недвижими имоти: 1/. 1000 кв. м. , представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 2728 кв. м., която реална част е разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ***, от запад – с поземлени имоти с идентификатори *** и ***, а от юг – с останалите 1728 кв. м., обособени в реална част от посочения поземлен имот, който по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник попада в бивш парцел I с площ от 720 кв. м. и бивш парцел III с площ от 360 кв. м.; 2/. 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас; площ – 175 кв. м., означена като „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел III по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. Меден рудник, който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 1
*** по КККР на гр. Бургас, и 3/. Паркинг с площ от 350 кв. м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м., описана в т. 1 на настоящия диспозитив, в бивш парцел I по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. Меден рудник, част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас. Със същото решение ищецътвъззивник е осъден да заплати на ответниците-въззиваеми на основание чл. 78, ал. 3, ГПК направените в първата инстанция деловодни разноски в размер от 2780 лв.
Решението е постановено при участие на КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „БУЛМИТ“, ЕИК 102177438, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, ***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д..
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е постановено при грубо нарушение на процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Възразява се, че неправилно съдът е приел, че ищецът претендира, че вече е титуляр на правото на собственост върху имотите, като сочи, че твърденията му са, че е получил владението върху имотите след сключване на предварителния договор за покупко-продажба от 03.02.2009г., като съгласно уточнението, направено по искане на съда ищецът е посочил, че е станал собственик само с цел да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Заявява, че владението, което осъществява върху имотите представлява едно фактическо състояние, което не е съобразено от съда, при което ако отрече правата на ответниците ще има възможност да се снабди с титул за собственост. В тази връзка се позовава на разясненията,дадени в ТР № 8 от 27.11.2023г. по тълк.д. № 8/2012г. на ВКС и в подкрепа на доводите си излага подробни съображения и цитира съдебна практика, изразявайки несъгласие с възложената в негово задължение доказателствена тежест. На следващо място се излагат съображения за неправилно прилагане на материалния закон, доколкото се твърди, че неправилно е изследвано дали ищецът е станал собственик по давностно владение, и, че предварителния договор не установявал началната дата на владение. За неправилен се счита и извода на съда за липса на пълна идентичност между имотите по предварителния договор и процесните имоти, като се навеждат и оплаквания за игнориране на настъпили след подаване на исковата молба, които са подробно изброени в жалбата. Излагат се и възражения по отношение на оценката на показанията на св. Ч., както и, че съдът не е взел предвид приложените прокурорски преписки, основавайки се на съдебна практика, цитирана в жалбата, посочвайки, че извършените в разследването признания на ответниците доказват твърденията на ищеца, че ответниците не са били във владение на целия имот за периода от 12.07.2019г. до 24.07.2023г. последниците не са били във владение на закупения от тях имот. Навеждат се и оплаквания, че съдът не е разгледал кой владее имотите към момента на завеждане на делото, като в тази връзка ищецът сочи,че той самият е упражнявал към този момент фактическа власт. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.
В срока по чл. 263,ал. 1 от ГПК въззиваемите-ответници В. К. Д. и Д. Х. Д., чрез процесуалния си представител адв. Кристина Семова – АК-Бургас са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от 2 предявените отрицателни установителни искове, доколкото същият твърди, че е вече собственик по давностно владение на процесните имоти. По тези съображения се счита, че напълно неоснователно в жалбата се поддържа наличието на друг правен интерес, като се възразява, че в случая не е налице защита на фактическо състояние, доколкото в първата инстанция ищецът изрично е твърдял, че е придобил имотите чрез давностно владение за срок от 10 години. Заявява се, че още през 2019г. и към завеждане на делото владението е напълно отнето от „наемателя“ на ищеца, поради което последният не може да обосновава правния си интерес със защита на фактическо владение. По тези съображения се сочи, че не са основателни наведените в тази връзка оплакванията в жалбата за допуснати процесуални нарушения от съда по този въпрос.
Считат, че ищецът никога не е владял лично имотите, като излагат подробни съображения в подкрепа на това свое възражение. На следващо място се излагат и доводи за неоснователност на оплакването в жалбата досежно оценката на свидетелските показания на св. Ч., като наред с това въззиваемите считат, че прокуроските преписки само доказват, че те са били активни в действията си да бранят своята собственост с цел да не настъпи хипотезата на чл. 99 от ЗС. Молят жалбата да бъде оставена без уважение и присъждане на разноските по делото.
В указания му срок третото лице –помагач КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „БУЛМИТ“ не е представило писмено становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. О. П. срещу ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д. за приемане за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на следните недвижими имоти, а именно: 1/. 1000 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 2728 кв. м., която реална част е разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ***, от запад – с поземлени имоти с идентификатори *** и ***, а от юг – с останалите 1728 кв. м., обособени в реална част от посочения поземлен имот, който по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник попада в бивш парцел I с площ от 720 кв. м. и бивш парцел III с площ от 360 кв. м.; 2. 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас; площ – 175 кв. м., означена като „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел III по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. Меден рудник, който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, и 3/. Паркинг с площ от 350 кв. м. с площ от 720 кв.м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м. по парцеларния план на Свинекомплекс – кв. Меден рудник, който е част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.
В исковата молба и последващото й уточнение се твърди, че ищецът е придобил процесните имоти чрез давностно владение, продължило повече от 10 години, 3 основано на предварителен договор по реда на ЗОЗ, сключен на 03.02.2009 г. със „Зърнобаза -Шабла“ АД. Твърди се, че упражняваната фактическа власт от ищеца върху имотите е започнала на 03.02.2009 г. и продължава и към момента на подаване на исковата молба, като същата е упражнявана както лично от ищеца, така и чрез трети лица. Сочи се, че процесните имоти първоначално са били собственост на „Големите български мелници“, като на 19.05.1999г. е вписано учредяване на особен залог върху търговското предприятие на посоченото дружество в полза на „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В“ Холандия съгласно договор за залог на търговско предприятие от 14.05.1999г., като се сочи,че процесните имоти са част от търговското предприятие на залогодателя. Излага се, че съгласно решение от 12.07.2004г. по ф.д. № 6721/1991г. на БОС ТБ“ОББ‘ е пристъпила към изпълнение спрямо заложеното в полза на „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В“ Холандия вземане към„Големи български мелници“ върху отделни активи на заложеното търговско предприятие, в които се включват и имотите,предмет на настоящата искова претенция. Твърди се, че впоследствие с договор за цесия от 30.11.2004г. „ОББ“АД е цедирала вземането си в полза на „Зърнобаза Шабла“ АД, което дружество-цесионер е предприело действия за продажба по реда на ЗОЗ на част от активите,които са обезпечавали задължението. Сочи се,че ищецът е сключил със „Зърнобаза Шабла“ АД предварителен договор от 03.02.2009г. за покупко-продажба на процесните имоти, по силата на който дружеството-продавач се е задължило да сключи с ищеца окончателен договор за продажба на дворно място с площ от 1255кв.м., находящо се на 1300 метра югозападно от кв.Меден Рудник на гр.
Бургас, извън регулация, попадащо в парцели I и II по парцеларния план на Свинекомплекса, ведно с находящите се върху посочените парцели сгради – колбасарски цех, сушилня, ½ ид.ч. от битова сграда, метален навес и паркинг. Ищецът твърди, че при предаване на владението от „Зърнобаза Шабла“ АД е придобил фактическа власт освен върху половината битова сграда – Дом на животновъда, а и върху целия парцел III. Заявява, че понастоящем част от парцел I от 485 кв.м., който целият е с площ 720 кв.м. без площта на изградената върху него сграда-цех за колбаси от 235кв.м., и парцел III с площ от 360 кв.м. по парцеларния план на СвинекомплексМеден Рудник попада в ПИ с идентификатор *** по КККР, парцел II попада в имот ПИ с идентификатор *** по КККР, като последният не е предмет на исковата претенция. Сочи, че на 16.03.2004г. третото лице - помагач ЗК „БУЛМИТ“ Бургас се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 48,ал. 8 от ППЗСПЗЗ на голяма част от сградите в същия Свинекомплекс-Меден Рудник, сред които попада и построената в парцел III процесна 1/2ид.ч. от битова сграда- Дом на животновъда с идентификатор *** по КККР, независимо, че същата е отразена по баланса на „Големи български мелници“.
Подчертава се, че същевременно ЗК „БУЛМИТ“ Бургас не е признато за собственост на построената в парцел I сграда- цех за колбаси с площ от 235кв.м. Възразява се, че 4 за да се придобие имот на основание чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ същият трябва да е представлява дълготраен актив на ТКЗС или другите организации, образувани въз основа на тях, а в случая 1/2ид.ч. от процесната сграда,построена в парцел III, понастоящем с идентификатор *** се твърди, че никога не е била част от активите на ТКЗС, а е била собственост на „Големи български мелници“. Поради тези съображения издадения констативен нотариален акт за собственост в полза на ЗК „БУЛМИТ“ Бургас се оспорва като неверен в тази част. На следващо място се твърди, че ЗК „БУЛМИТ“ Бургас никога не е влизало във владение на процесната 1/2ид.ч. на сградата, доколкото се сочи, че към този момент 2004г. сградата е владяна от „Големи български мелници“. На следващо място в исковата молбата се заявява, че легитимирайки се за собственик на изброените в констативния нотариален акт сгради, ЗК „БУЛМИТ“ Бургас е закупило на основание чл. 27,ал. 6 от ЗСПЗЗ цялата земя, върху която е разположен Свинекомплекс-Меден Рудник съгласно договор за продажба на частна държавна земя от 09.03.2009г., като се възразява, че така закупената земя – парцели I и III не е била държавна,а собственост на „Големи български мелници“. Предвид това се твърди, че тъй като е закупило земя от несобственик, третото лице –помагач ЗК „БУЛМИТ“ Бургас не е придобило собствеността на посочените парцели, като се сочи, че дори и да е станало техен собственик, то тъй като не е установило фактическа власт върху тях, на 10.03.2019г. е загубило правото си на собственост, тъй като това право е придобито от ищеца чрез десетгодишно давностно владение, считано от 03.02.2009г., продължаващо и понастоящем. Заявява, че макар да не е собственик на парцели I и III и на построената във втория парцел 1/2ид.ч. от битова сграда, с уточнението, че се касае за северната й половина,разположена в парцели III третото лице-помагач ЗК „БУЛМИТ“ Бургас е продало на 12.07.2019г. на ответниците тези недвижими имоти, но тъй като продавачът не е бил техен собственик, той не е могъл да прехвърли в полза на купувачите правото на собственост върху тях. Сочи се, че тъй като купувачите -ответници не са установили владение върху закупените имоти, но формално притежават нотариален акт, с които се легитимират като носители на правото на собственост върху тях, обуславя правния интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск за отричане на правата им, доколкото същият твърди, че именно той е придобил имотите по давностно владение. По гореизложените съображения ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответниците,че те не са собственици на процесните недвижими имоти.
Разпечатката съдържа 22 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3c98698-4988-4bc6-ac07-c27ca498a1cc