Решение № 236 от 13.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500484 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1068, постановено на 2.08.2024 г. по гр.д.

1891/2022 г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен за размер 30 339,99 лв. искът, предявен от "Т.“ЕООД-с.С., ЕИК********, против „Г.и.г.“ООД-гр.П., ЕИК ******** за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 528,99 лв., представляващи пропуснати ползи от реализиране на приход за периода 14.09.2012г.- 25.04.2014г. от продажбата на движими вещи, неправомерно задържани от ответника на 14.09.2012г. от търговски обект, намиращ се в Търговски център R.B.M. в к.к.

„С.б.“, предоставен на ищеца от ответника под наем съгласно договор за наем от 05.03.2007г., както и пропуснати ползи от реализиране на приход от приложен изпълнителен способ по отношение на движимите вещи в изпълнително производство поради противоправно бездействие на ответника в изпълнителното производство за периода 25.04.2014г. - 2.12.2019г., като неоснователен, и е осъдено дружеството „Т.“ЕООД-с.С. да заплати на „Г.и.г.“ООД-гр.П. разноски в размер на 150 лв. за производството по гр. дело 1

№ 1891/ 2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Жалбоподателят „Т.“ЕООД-с.С. моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 27.08.2024 г., като предявеният от него иск бъде уважен за сумата 30 339,99 лв. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 35528,99 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от реализиране на приход за периода 14.09.2012г.25.04.2014г. от продажбата на движими вещи, неправомерно задържани от ответника на 14.09.2012г. от търговски обект, намиращ се в Търговски център R.B.M. в к.к. „С.б.“, предоставен на ищеца от ответника под наем съгласно договор за наем от 05.03.2007г., както и пропуснати ползи от реализиране на приход от приложен изпълнителен способ по отношение на движимите вещи в изпълнително производство поради противоправно бездействие на ответника в изпълнителното производство за периода 25.04.2014г. -2.12.2019г.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Г.и.г.“ООД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в откритото съдебно заседание на 27.11.2024 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен и моли той да бъде отхвърлен.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 5.03.2007 г. между тях (като към онзи момент ищецът е бил с фирмено наименование „Е.“ООД, а ответникът е имал фирмено наименование „Г.п.г.“ООД, които фирмени наименование са били впоследствие променени и понастоящем са посочените в исковата молба) е сключен представеният от ответното дружество с отговора на исковата молба договор за наем. Безспорно е, че в изпълнение на този договор ответникът е предоставил на ищеца за ползване помещение –търговски обект „***“ в търговски център R.B.M. в к.к. „С.б.“. Безспорно е, че дружеството-ищец по 2 силата на договора за наем е ползвало обекта в периода от сключването на договора до 14.09.2012 г. Безспорно е, че от страна на ответното дружество като наемател е била допусната забава в заплащането на сума за дължимата наемна цена. Безспорно е, че на 14.09.2012 г. служители на ответника са запечатали обекта, сменили кода на СОТ-системата и цялата стока с оборудването в магазина, които са били собственост на ищеца, са останали в обекта, до който ищецът вече не е имал достъп, и са били в държане на ответника. Безспорно е, че на 19.09.2012 г. ищецът е получил съобщение от ответника, че с извършените действия е било упражнено правото на задържане на ответното дружество. Безспорно е, че ищецът е предявил ревандикационен иск срещу ответника с правно основание чл.108 от ЗС, който е бил отхвърлен с влязло в сила решение от 23.01.2015 г., постановено по гр.д.

№ 19 503/2013 г. на РС-П.. Безспорно е, че ответникът се е снабдил с изпълнителни листове, издадени на 23.01.2014 г. и на 14.02.2014 г. от РСВелико Търново, съответно по гр.д. № 4974/2012 г. и гр.д. № 729/2013 г. на РСВелико Търново), за дължими му от ищеца суми за наемна цена и консумативи по договора за наем, ведно с лихви и разноски, и за събирането им е било образувано изп.д. №***/2014 г. на ЧСИ В.А., по което е бил извършен опис на вещите на 25.04.2014 г. и след тази дата те са оставени за пазене на физическо лице-служител на ответното дружество и се намират в помещениясобственост на ответното дружество. Безспорно е, че изпълнителното производство е било провеждано от още трима ЧСИ и не е приключило и до момента на подаването на исковата молба.

С подадената на 15.07.2022 г. искова молба дружеството-ищец твърди, че към датата 14.09.2012 г. е било в забава за плащане на наемна цена за един месец, като на тази дата след запечатването на магазина от служители на ответника цялата стока и оборудването на обща стойност 35 528,99 лв. останали там и от тогава той няма достъп до тях. Твърди, че с влязлото в сила съдебно решение, постановено на 23.01.2015 г. по гр.д. № 19 503/2013 г. на РСПловдив (с което е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника ревандикацинонен иск за връщане на вещите), съдът е намерил за установени факти и обстоятелства, които няма необходимост от повторно доказване по настоящото дело. Твърди, че с това съдебно решение съдът е приел, че към момента на извършения опис от страна на ответното дружество на 14.09.2012 г. твърдяното от ответника търговско право на задържане е било упражнено 3 незаконосъобразно с оглед нормата на чл.315 от ТЗ, защото държането върху процесните движими вещи не е установено от ответника по силата на валидно правно основание, тъй като фактическата власт върху процесните вещи не е предадена доброволно на ответното дружество, а то неправомерно е запечатало търговския обект, лишавайки ищеца от владението върху дължимите вещи, което обосновава извода, че фактическата власт към 14.09.2012 г. върху процесните вещи не се явява получена от ответното дружество правомерно съобразно изискванията на чл.315,ал.1 от ТЗ, а незаконосъобразното установяване на фактическа власт върху вещта изключва валидното упражняване на търговското право на задържане от страна на ответника. Твърди, че със същото съдебно решение съдът е отхвърлил иска, тъй като е приел, че след извършения опис на движимите вещи на 25.04.2014 г. от ЧСИ В.А. вещите се държат на това правно основание от назначения техен пазач и не се установява ответникът да владее тези вещи. Твърди, че по изпълнителното дело от ЧСИ А. е бил насрочен явен търг с устно наддаване за продажба на вещите за дата 2.09.2014 г., който не се състоял по молба на взискателя от 29.08.2014 г. Твърди, че през 2017 г. изпълнителното дело е поето от ЧСИ К.П. и е образувано негово изп.д. №****/2017 г., което ЧСИ П. е прекратил с постановление от 9.05.2018 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и с протокол от същата дата двата изпълнителни листове са били върнати на взискателя, сега ответник по делото. Твърди, че по молба от 21.05.2018 г. на ответното дружество като взискател е било образувано ново изпълнително дело №***/2018 г. на ЧСИ С.Н. въз основа на същите два изпълнителни листове, което с протокол от 7.09.2018 г. е било прехвърлено на ЧСИ П.Н. и при нея е образувано изп.д. №***/2018 г., по което е извършен на 5.12.2019 г. опис на вещите, на които за пазач е назначен служител на ответника и те се намират в складови помещения на ответника. Посочва в исковата молба движимите вещи съгласно описанието им по протоколите за опис от 5.12.2019 г. - един за съвкупност от движими вещи-мебели, находящи се в складова база на ответника в с. С., и втори за съвкупност от движими вещи-дрехи, находящи се в обект на ответника в гр. П.,- като съгласно първия протокол определената начална цена за публичната продан е в размер на 1000 лв., а определената начална цена за публичната продан съгласно втория протокол е 1 500 лв.

Твърди, че са налице редица неправомерни действия от страна на ответника, довели до нанасянето на сериозни имуществени вреди на ищеца. Твърди, че 4 при незаконосъобразното установяване на фактическа власт върху вещите, установено с влязлото в сила решение от 11.06.2015 г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. № 896/2015 г., постановено във въззивното производство по обжалването на решението от 23.01.2015 г. по гр.д. № 19503/2013 г. на РСПловдив, ответникът е лишил ищеца от търговска стока-дрехи и оборудване на стойност в пъти по-висока от вземането му. Твърди, че стойността на вещите към момента на отнемането им на 14.09.2012 г. е в размер на 35 528,99 лв. съобразно извлечение от счетоводни книги и протокол за отнемане на вещи, а вземането за дължими наеми съобразно съдебно установеното е в размер на 3 368,88 лв. Твърди, че дружеството е било лишено от възможността да реализира отнетата сезонна стока и, съответно, да генерира приходи, което е предпоставка за съществено влошаване на финансовото му състояние като търговец и води до невъзможност за погасяване на възникналите задължения. Твърди, че от момента на незаконното задържане на вещите на 14.09.2012 г. до датата на описа им по изп.д. №***/2014 г. на ЧСИ В.А. 25.04.2014 г., когато евентуално е възникнало валидно правно основание те да са в държане на ответника, са изминали почти 2 години, в които ответникът е осъществявал неправомерно владение и при задържане за такъв период от време на дрехи, които са сезонна стока, е общо известно обстоятелството, че стойността им значително се обезценява. Заявява, че при извършване на описа от ЧСИ В.А. на дрехите и оборудването е определена пазарна стойност в общ размер 6 470 лв. и е показателно с колко стойността на вещите е намаляла от 35 528,99 лв. при незаконното им отнемане до извършването на описа. Посочва, че след извършване на описа от ЧСИ В.А. е насрочен явен търг с устно наддаване за дата 2.09.2014 г., който не се е състоял по молба на взискателя. Заявява, че следващото изпълнително действие, предприето спрямо движимите вещи, е поискано с молба от взискателя от 2.12.2019 г. по изп.д. №***/2018 г. на ЧСИ П.Н., като в продължение на повече от 5 години ответникът не е поискал извършването на продан на вещите, които държи, и за който период от време те са обезценени и тяхната ликвидационна и пазарна стойност към настоящия момент е нулева.

Твърди, че към момента все още няма извършена състояла се публична продан, на която евентуално биха могли да се реализират вещите. Твърди, че действията на дружеството-ответник, изразяващи се в пасивно поведение в принудителното изпълнение и непредприемане на действия за реализирането 5 на вещите, води до преки и непосредствени имуществени вреди за дружеството-ищец, изразяващи се в обезценяване на вещите и реални загуби от стойността на вещите, която би могла да послужи за погасяване на задължения на дружеството от евентуална реализирана публична продан или явен търг с устно наддаване. Твърди, че е видно от списък със запорирани и описани движими вещи, че вещите, описани от ЧСИ Н., не съответстват на тези, които са описани от ЧСИ В.А., като липсва съществен индивидуализиращ белег, отбелязан изрично в описа на ЧСИ В.А., а именно че дрехите са на търговска марка „Е.“ и са с етикети на съответната марка, което навежда на мисълта, че евентуално вещите към настоящия момент са унищожени и не съществуват. Заявеното искане до съда с петитума на исковата молба е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца исковата сума (посочена тук като 36 000 лв.), представляваща обезщетение за виновно причинените от ответника вреди, изразяващи се в противоправно отнемане на движими вещи на 14.09.2012 г. и пропуснати ползи от реализиране на вещите, както евентуално ако са били налични във владение на дружеството в периода, в който са незаконно задържани от дружеството от 14.09.2012 г. до 25.04.2014 г., така и пропуснати ползи от реализиране на движимите вещи в принудителното изпълнение.