Решение № 791 от 31.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Плевен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430103966 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от “****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.**** бул. „***“ №81, представлявано от *** и ****,чрез ****, против В. Ю. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****“, бл. 133, вх.Д, ет.6, ап. 24, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 3935,65 лева, от които: 1300леваглавница, 1149,84 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 308,36 лева договорна лихва върху главницата за периода от 31.05.2016 г. до 30.04.2017 г., 686,60 лв . законна лихва за забава върху главницата за период от 31.05.2016 г. до 23.02.2021 г., 490,85 лв. законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението-09.03.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№2554/2022г. по описа на Районен съд-Плевен.

Твърди се, че между „****“ ****, в качеството на кредитодател, и В. Ю.

К., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски 1 кредит №663122 на 03.05.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Посочва се, че при сключването на договора на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Ищецът излага доводи, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок и съобразно условията на договора.

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен съобразно изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК, а именно по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните В исковата молба се развиват доводи, че на 03.05.2016г. ответникът В.

Ю. К., ЕГН **********, е сключил Договор за кредит № 663122 с „****“****, по силата на който е получил сумата от 1300 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски, всяка по 134,03 лева в срок до 30.04.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Твърди се, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

Твърди се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че В. К. ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Сочи се, че в Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. Твърди се още, че в Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било 2 уговорено правомощие на „****“**** да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Изложени са доводи, че ответникът В. К. е сключил на 03.05.2016 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „****, по силата който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „****“ **** и да отговаря пред „****“ **** солидарно с В.

Ю. К. за всички задължения по Договора за кредит с „****“ **** така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „****“ ****.

В исковата молба се релевират доводи, че на 03.05.2016 г. „**** и „****“ **** са сключили договор за поръчителство, по силата на който „**** се е задължило спрямо „****“ **** за всички задължения на В. Ю. К. по договора за кредит и по този начин „**** е изпълнило задълженията си към В. К. по договора за предоставяне поръчителство.

Твърди се, че ответникът В. Ю. К. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

В исковата молба се излагат доводи, че „****“ **** е поканило „**** да плати всички изискуеми задължения на В. Ю. К. по договора за кредит на 18.02.2021 г. Твърди се, че за това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „**** е изпратило уведомление до ответника В. К. на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „****.

Твърди се, че на 23.02.2021г. „**** е погасило дължимите от В. К., на „****“**** суми, както следва: 1300лева главница по договор за кредит;

308,36 лева договорна лихва за период 31.05.2016г. до 30.04.2017 г.; 686,60 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

Изложени са доводи, че на 23.02.2021 г. „**** е уведомило по електронна поща В. К. за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.

3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „**** в правата на кредитора „****“ ****, както и за задължението му за 3 заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1149,84 лева, ведно със сумата от 490,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „****“ **** и „**** като цедент е прехвърлило своите вземания към В. Ю. К. по описания договор за потребителски кредит на цесионера „**** ***“ ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** п.к. 1404, бул. „***“ № 81В, ап. 3. Твърди се, че ответникът В. К. е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 06.04.2021 г.

Ищецът се позовава на договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „****“ **** като цедент и „**** ***“ ***, ЕИК: ****, като цесионер, като посочва, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора. В тази връзка се сочи, че с Приложение № 1 от дата 03.05.2016 г. към описания погоре договор, „****“ **** е прехвърлил на цесионера „**** ***“ ***, вземанията от настоящия ответник. Ищецът се позовава на извадка от Приложение №1 и твърди, че вземането на „****“ **** към ответника по гореописания договор за паричен заем е прехвърлено на „**** ***“ ***, за сумата от 3935,65 лв. Прави се изявление, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди се, че ответникът В. К. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено. Направено е искане за прилагане на ч.гр.д.№2554/2022 г. по описа на РС-Плевен.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.

Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното 4 производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез особения представител адв.М. Б. от ****. Изразено е становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че не е възникнало валидно облигационно отношение между страните, оспорва се съдържанието и подписите на договорите за кредит и поръчителство, оспорва се получаването на паричната сума от ответника, оспорва се надлежното уведомяване на ответника за цесията. Оспорва се, че предоставеният телефонен номер и електронна поща са на ответника, както и че е попълнил, подписал и подал заявление за кредит. Развиват се доводи за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори, като по отношение на договора за поръчителство се акцентира, че сумата от 1149,84 лева е прекомерна, предвид размера на кредита от 1300 лева и в тази връзка се сочи, че клаузата е нищожна.

Отправя се и възражение за изтекла погасителна давност.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено, не се представлява.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез особения представител, се представлява от адв. М. Б. от ****, която поддържа отговора на исковата молба по изложените съображения. В писмена защита адв. М. Б. оспорва наличието на валидна облигационна връзка с ответника, оспорва получаването на заема от ответника, като сочи, че липсват доказателства за усвояването на сумата. В тази връзка сочи, че не счита за доказателство обикновеното изявление на ищеца, че сумата е усвоена чрез „****“, без налични доказателства в тази насока.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД , и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с предмет признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже факта на съществуване на облигационни заемни отношения, въз основа на сключен действителен Договор за потребителски кредит №663122/03.05.2016г.

5 сключен между „****“ **** и ответника; факта на получаване на сумата по заема от страна на ответника- заемател; качеството си на кредитор спрямо ответника- по силата на валидни договори за цесия, с предмет вземането по процесния договор за заем, както и факта на изпълнението на задължението по договора за заем от страна на поръчителя- „**** и встъпването му в правата на удовлетворения кредитор; изискуемост и размерът на претенциите -главница и лихви. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с Определение №597 по чл.140 от ГПК от 03.02.2023 г.

От приложеното ч.гр.д. №2554/2022 г. по описа на РС-Плевен се установява, че същото е образувано на 09.03.2022 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК пред СРС.

Издадена е заповед за изпълнение за сума в общ размер на 3935,65 лева, от които: 1300лева- главница, 1149,84 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 308,36 лева договорна лихва върху главницата за периода от 31.05.2016 г. до 30.04.2017 г., 686,60 лв . законна лихва за забава върху главницата за период от 31.05.2016 г. до 23.02.2021 г., 490,85 лв. законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението-09.03.2022г., както и сумата 78,71 лева разноски по делото за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1453/16.05.2022г. по ч. гр.д.№2554/2022г. по описа на Районен съд-Плевен .