Решение № 247 от 19.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 293/2024
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 247 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500293 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 116 от 25.03.2024 г. по гр.д. № 390/2024 г. Окръжен съд Русе е осъдил К. Б. Д. да заплати на Р. Б. В. сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, сумата в размер на 319,60 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдените 40000 лв. до пълния му предявен размер от 70000 лв., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 319,60 лв. до размер на 1319,60 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски.
Против това решение в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 40000 лв. до размер от 70000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен искът за 1 заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди над сумата от 319,60 лв. до размер на 1319,60 лв., е постъпила въззивна жалба от Р. Б. В.. В нея се излагат доводи за неправилно приложение на критериите по чл. 52 ЗЗД.
Съдът не е обсъдил и съобразил всички доказателства от значение за конкретния казус. Не е посочено кои конкретно обстоятелства приема за доказани и съответно какво е тяхното значение за размера на неимуществените вреди. Не е съобразена тежестта на уврежданията на жалбоподателката и претърпяното унижение от извършения деликт спрямо нея. Релевантните за казуса обстоятелства са телесните увреждания, характерът им, начинът на извършването им, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, степента на възстановяване на пострадалия, моралните страдания, осакатявания, загрозяване вследствие на ударите, липсата на кичури коса на пострадалата и др. Не е съобразен стандартът на живот и начинът, по който деликтът е засегнал неимуществената сфера на засегнатото лице. Не е ясно защо са намалени имуществените вреди, след като приетата експертиза дава заключение, че всички направени разходи са във връзка с нанесените увреждания на ищцата.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции изцяло, евентуално се увеличи присъденото обезщетение, съобразно критерият по чл.
52 ЗЗД. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Насрещната страна не е депозирала становище, не се явява в съдебно заседание.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна 2 проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Р. В. твърди, че на 02.03.2022 г. във вечерните часове посетила ресторант с ответника, където употребили алкохол и се забавлявали. Прибрала се към 22 ч. с дъщеря си, като не след дълго собственичката на заведението й се обадила, че Д. е пиян и искал да посегне на живота си. Ищцата се върнала в заведението, за да го мотивира да се прибере в дома си, тръгнали си с такси. Минали първо през дома на ищцата, за да я оставят, но Д. освободил таксито и настоял да се качи. Наложило се със собствения автомобил на ищцата тя да го отведе, като по пътя се скарали. Тя спряла автомобила и го накарала да слезе. По обратния път той й звънял по телефона, настоявал, че където е оставен не минават таксита, поради което ищцата се върнала и го взела обратно в автомобила си. По ул. Б., спорейки по пътя, ответникът хванал волана на автомобила, докато са в движение, дръпнал го силно, поради което поднесли и се ударили в бордюра. Моторът загаснал и ищцата не успяла да приведе автомобила в движение. Д. излязъл от колата, заобиколил и се приближил към шофьорската врата. Отворил я, посегнал към контактния ключ на автомобила и го счупил в гнездото му. Това ядосало ищцата, тъй като синът й е с психически увреждания и автомобилът й е нужен за придвижването му, в яда си посегнала да удари ответника. Той я хванал за ръцете, избутал я назад и тя паднала на земята. Д. я вдигнал, държейки я за косата, ударил я няколко пъти с юмрук в главата, след това я ритнал в стомаха.
Натиснал главата й в земята и я ударил още веднъж в юмрук в тила, след това с коляно я натиснал в областта на кръста и я заудрял в дясно с юмрук в ребрата. Живущ на улицата станал свидетел на сбиването, подал сигнал на ЕЕН 112, пристигнали на място полиция и екип на бърза помощ. Откарана била в УМБАЛ „Канев” АД, където установили счупване на гръдната кост, счупване на осмо ребро вдясно, счупване на напречните израстъци вдясно на първи, втори и четвърти поясни прешлени, травма на нервни коренчета в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб с обективна неврологична симптоматика, зона с липса на окосмяване в теменна област, кръвонасядане на дясна гривнена става и дясна длан, кръвонасядане и охлузване на лява предкитка, кръвонасядания и охлузвания на лява подбедрица и дясна колянна става. По НОХД № 2114/2022 г. Д. е признат за виновен в извършването на 3 престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. От описаните деяния ищцата претърпяла и имуществени вреди – разходи за ремонт на автомобила, закупен ортопедичен колан на стойност 159 лв. и заплатени такси при престой в санаториум за възстановяване на последиците от побоя в размер на 160,60 лв. От описаните увреждания претърпяла болки и страдания, изпитала унижения при побоя, травмите все още не са отминали – сутрин изпитва скованост и се нуждае от раздвижване, изпитва болки при по-продължителен физически труд, както и при промяна на времето. Била нетрудоспособна за периода на възстановяване, освен това този период бил тежък за нея, тъй като била личен асистент на болното си дете, а не можела да полага адекватни грижи за него. Изживените тревоги и безсилие, стрес, ужас, болки представляват неимуществени вреди за нея, които оценява на стойност 70000 лв., за която сума предявява иск, ведно с иск за присъждане на имуществени вреди на стойност 1319,60 лв., със законна лихва върху тези суми, считано от датата на деликта – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът не е заел становище по исковете, не се е явявал в съдебни заседания.
Решаващият състав е приел с обжалваното решение, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника, приел е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40000 лв., до който размер е уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до 70000 лв. искът е отхвърлен. Приел е още, че са сторени разходи за лечение в размер на 319,60 лв., до който размер е уважил иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като за разликата до претендирания размер от 1319,60 лв. претенцията е отхвърлена.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. С Присъда № 48/06.04.2023 г. по НОХД № 2114/2023 г. на Районен съд Русе К. Д. е признат за виновен в това, че на 03.03.2022 г. в гр. Русе причинил на Р. В. средна телесна повреда, изразяваща се в затрудняване на движението на снагата за срок повече от 30 дни, резултат от счупване на гръдна кост, счупване на осмо ребро, счупване на напречните израстъци вдясно на първи, 4 втори и трети поясни прешлени, травма на нервни коренчета в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб с обективна неврологична симптоматика, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК му е наложено наказание.
В. е постъпила в лечебно заведение, където е престояла за периода 03.03.2022 г. – 05.03.2022 г., с поставена диагноза травма на други интраабдоминални органи. От съдебно медицинско удостоверение при освидетелстване на ищцата на 04.03.2022 г. са установени счупване на гръдна кост, на напречните израстъци вдясно на първи, втори и четвърти поясни прешлени, зона с липса на окосмяване в теменна област, охлузвания на носа, устните и брадичката, кръвонасядания и охлузване на двете ръце, кръвонасядане и охлузване на дясна колянна става и лява подбедрица.
Представени са амбулаторни листи, с поставена диагноза към 18.04.2022 г. – травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, към 04.05.2022 г. – счупване на гръдна кост, към 04.11.2022 г., 18.11.2022 г., 30.11.2022 г. и 22.12.2022 г. – радикулопатия, към 23.01.2023 г. – увреждания на лумбо-сакралните коренчета. Ищцата е била в отпуск по болест за периода от 03.03.2022 г. до 31.05.2022 г., за което са приложени болнични листи. Видно от епикриза от 16.02.2023 г. на СБР „Света Елена I” ООД за периода 09.02.2023 г. – 16.02.2023 г. ищцата е била на лечение с проведена физикална терапия и рехабилитация при болести на периферната нервна система.
Заплатени потребителски такси в общ размер на 160,60 лв., за което са приложени фактури и касови бонове.
На база представените съдебно медицински документи вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза установява следните увреждания: счупване на гръдна кост, на осмо ребро вляво, на напречните израстъци вдясно на първи, втори и трети поясни прешлени, травма на нервни коренчета в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб с обективна неврологична симптоматика, зона с разредено окосмяване в теменна област, охлузвания на носа, устните и брадичката, кръвонасядане в поясна област, кръвонасядане на дясна гривнена става и дясна длан, кръвонасядане и охлузване на лява предкитка, кръвонасядане и охлузвания на лява подбедрица и дясна колянна става. Тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и сили, действащи в противоположна на космения фоликул посока и могат да бъдат получени при инцидента по 5 описания начин. При счупването на повече от два напречни израстъка в поясния отдел на гръбначния стълб възстановителният период обикновено е два до три месеца за нефизически труд и от три до шест месеца за физически труд. При счупване на едно ребро възстановителният период е от 20 до 25 дни за нефизически труд и до 30 дни за физически труд. Възстановителният период на травмите на нервните коренчета е около 20 дни до един месец. От представените болнични листи се установява възстановителен период за ищцата до 31.05.2022 г. По делото е представена документация от края на 2022 г. и началото на 2023 г. във връзка с установени дегенеративни промени в областта на гръбначния стълб и радикулопатия. Уврежданията са от спондилозен тип /остеоартрит на гръбначния стълб/. Травмата е оказала неблагоприятно въздействие върху тези процеси, като същата може да бъде отключващ момент за по-бързото развитие на процеса. Болките са били изразени след травмата, при движения и раздвижване в рамките на възстановителния период. Представените разходни документи във възстановителния период са във връзка с проведеното лечение. Останалите разходни документи са свързани и с установените дегенеративни промени.
Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3c84817-31aa-43b3-9ad3-72162aa8e4ba