Решение № 15589 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15589 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110106497 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес:

============. П. П. от САК, срещу „.........“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. ............., с която е предявен иск за следното:

Да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 1015304/08.02.2024 г., поради противоречие със закона. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен.

Правното основание на предявения иск е чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1015304/08.02.2024 г., по силата на който му бил предоставен кредит от 1400 лв., които следвало да върне за 18 месеца при лихвен процент от 50 % годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62,95 %. В чл. 6 от договора обаче било договорено задължение ищецът в тридневен срок от усвояване на кредита да обезпечи задълженията си с едно от посочените обезпечения – банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на множество изисквания, а в случай, че не го направи, съгласно чл. 18, ал. 1 от договора дължал неустойка в размер на 2696,68 лв. Твърди, че договорът бил сключен в нарушение на чл. 10 ЗПК, като предвидената в ЗПФУР форма не била спазена.

Излага подробни съображения, че неустойката следвало да се включи като част от ГПР по кредита, като същата била неправомерно начислена, вкл. поради неравноправност и противоречие с добрите нрави, като целяла повишаване на кредитните разходи, поради което целият договор бил нищожен. Поддържа, че при включването на начислената неустойка в 1

ГПР, размерът на последния би надвишил допустимия максимален праг, което било самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Отделно от това, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК лихвеният процент и ГПР били посочени единствено като абсолютни стойности, като не били посочени останалите компоненти на лихвения процент, посочени в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че същият е сключен по реда на ЗПФУР и са спазения изискванията на закона. Оспорва доводите за нищожност на клаузата за договорна лихва, като твърди, че същата била индивидуално уговорена. Оспорва доводите на ищеца, че неустойката при непредоставяне на обезпечение следвало да бъде включена при формирането на ГПР по кредита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски

По делото е представено копие на процесния договор за потребителски кредит № 1015304/08.02.2024 г., от чието съдържание се установяват страните по него: ищеца С. Е. С. в качеството му на потребител и ответника "........." ЕООД в качеството на кредитор, както и съдържанието му, като основната му част се състои в размера на кредита от 1400 лв., срока на договора от 18 месеца, ГПР от 62, 95%, ГЛП от 50 %, размера на неустойката от 2 109, 32 лв. - общ размер, платима на части, ведно с вноската за издължаване на главницата и договорната лихва, уговорена при непредставяне на обезпечение.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът установи основателността на предявения иск, поради следното:

По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Видно от договора, кредиторът изначално е заложил годишен процент на разходите, който е по - висок от законово установения минимум от 50 %. Съгласно договора ГПР е 62, 95 %.

Затова, с оглед на посочения в договора ГПР от 62, 95% и обстоятелството, че този размер надвишава максимално предвидения такъв съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК, процесния договор е нищожен на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва от 50 %, чийто размер надхвърлял трикрания размер на законната лихва, като в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима. По изложените съображения както главния иск, така и искането за разноски са основатлени и следва да бъдат уважени, но с оглед на възражението за прекомерност на 2 адвокатското възражение на пълномощника на ищеца, същото следва да бъде намалено от 399, 11 евро /780, 59 лв./ на 400 лв. с равностойност на 204, 52 евро. Платената държавна такса от 192, 24 лв. /98, 29 евро/ се дължи от ответника на ищеца в пълен размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес:

============. П. П. от САК, срещу „.........“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. ............., нищожността на сключения между тези страни договор за потребителски кредит № 1015304/08.02.2024 г., на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. ............. да плати на С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: ============. П. Василев, сторените разноски за държавна такса в размер на 192, 24 лв. /98, 29 евро/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. ............. да плати на адв. П. С. П. - САК, като пълномощник на С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

......, за предоставена безпалтна правна помощ - възнаграждение в размер на 204, 52 евро /400 лв./, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3