Решение № 260096 от 20.10.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И

Е № гр.Плевен,

20.10.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. при секретаря ..………… Петър П. ..……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 485 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 32/24.02.2020г. по гр.д. №

503/2019г. на РС гр.Никопол /НРС/, съдът е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ МВР гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.П. ***, ЕГН **********, сумата от 1 598,14лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016 год. до 25.09.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 25.09.2019 год., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на общо 590лв., представляваща направени по делото разноски.

Осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ МВР гр.София да заплати по сметка на Никополския районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 64лв.

Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция “Гранична полиция“ към МВР София, представлявана от директора С.К. чрез гл. юрисконсулт Й. С.. Твърди, че НРС неправилно е приложил материалния закон, като се позовава на практика на ВКС - Решение №197 от 07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г., ІVг.о., в което е възприето становището, че при работата на смени /дежурства/, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред. Поради това счита, че е недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл. конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Твърди, че още с ИМ ищецът е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като е създадена несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“, която неправилно е възприета и в обжалваното съдебно решение. Навеждат доводи, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, че нито в ЗДСл., нито в ЗМВР има препращане към нормите на КТ, че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично с тази по КТ, има пряко препращане чрез посочване на конкретни правни норми. Излагат съображения, че НСОРЗ, на която се е позовал НРС, е приложима за работниците и служителите по трудови правоотношения, че разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ е приложима в хипотезата, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневен труд. Твърдят, че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа е установена еднаква продължителност за дневния и нощния труд, а именно 8 часа съгласно чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочено е, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта - 8 часа. В жалбата са посочени различията в нормативната уредба относно регламентацията на извънредния труд за работниците по трудови правоотношения, съгласно чл.143 ал.2 КТ и за държавните служители в МВР, уредена в чл.187 ал.7 ЗМВР.

Оплакват се, че по чл.22 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., часовете, които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на чл.9 ал.2 НСОРЗ не са включени в изчерпателно изброените в нормата хипотези. Дори да се приеме, че следва да се направи преизчисление на нощните часове към дневните, съотношението ще е 8 : 8, което води до равенство, а не до извънреден труд. Считат, че със заключението на вещото лице е прието, че трудът на ищеца както нощен, така и извънреден е заплатен.

В заключение молят Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Никополски РС като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска като им присъди разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 24.09.2020г., редовно призовани, не изпращат представител, като депозират молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ГДГП. Подробни доводи и съображения са изложени в писмена защита. Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на възиваемия и представят Списък по чл.80 ГПК.

Ищецът в НРС и въззиваем в настоящото производство Т.А.П.

***, ЕГН ********** чрез адв.В. В. от ПлАК моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението като законосъобразно. Представя списък на разноските и не възразява по списъка за разноските на другата страна.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, а по същество - за частично основателна, предвид следните съображения:

Между страните няма спор, че ищецът Т.А.П. е в служебно правоотношение за процесния период от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. с ответника и е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

За да постанови обжалваното решение НРС е приел, че отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени

- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22.00 часа до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Поради това намерил, че приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл.187 ал.5 – ал.6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счел, че според чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Хронологията на издадените такива Наредби намерил, че е за периода от 19.08. 2014 год. до 01.04.2015 год. - Наредба № 8121з- 407/11.08.2014год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01.04.2015год. до

29.07.2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/25.05.2015год., която е била отменена с решение

№ 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр.

59 от 29.07.2016 год. От 02.08.2016год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02.08.2016 год.). Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/25. 05. 2015год и № 8121з- 776/29.07.2016год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

Исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, намерил за доказана по основание и по заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза уважил осъдителния иск за периода от 25.09.2016год. до 25.09.2019год. ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба - 25.09.2019год., до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.

Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл.142 ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187 ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3c83881-b0be-4e80-821a-3807984dd6eb