Решение № 283 от 11.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пазарджик, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500440 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.Образувано е по частна жалба вх.

17059/05.05.2026 г. подадена от А. А. М. – длъжник по изпълнително дело № 61/2026 г. по описа на ЧСИ Х. П. , рег. № 904 в КЧСИ, против Постановление от 20.04.2026 г. , с което съдебният изпълнител е отказал да намА. размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева. Сочи се, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум по Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/Наредбата/. Излагат се доводи, че претендираното възнаграждение от 3960,00 евро е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че единствените предприети от взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за изпълнението.

Поради това моли съда да намА. общия претендиран размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като му присъди единствено претендираното възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200,00 лева. Оспорва се и начислената и определена за събиране лихва за забава , като се поддържа, че лихвата за забава е погасена по давност извън 3 –годишния период преди образуването на изпълнителното производство . Моли се съда за произнасяне и по този въпрос, като искането е да се намА. размера на дълга и бъдат приети за събиране само лихвите за последните три години преди образуване на делото.

Взискателят по изпълнителното дело „ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО

ПРЕДПРИЯТИЕ „ ЕИК 201619580 , чрез упълномощеният му процесуален представител , изцяло оспорва жалбата, като сочи, че претендираните размери на адвокатското възнаграждение са до минимумите, посочени в по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредбата и отразяват действителната правна и фактическа сложност на делото. Счита , че и искането за редуциране на част от лихвата за забава , като погасено по давност – също е неоснователно , като се излагат подробни доводи и възражения в тази посока.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата по отношение на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, а в частта за редуциране размера на част от дълга , намира жалбата за недопустима.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото 1 доказателства, намира следното: Изпълнителното дело № 20269040400061 по описа на ЧСИ Х. П. с рег. № 904 , е образувано въз основа на молба от взискатетя – „ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ , ЕИК: 201619580, подадено чрез пълномощник-адв. Б. К. с вх.№ 5048/10.02.2026 и приложен в оригинал изп.лист № 260000/23.01.2026, издаден от ОС Пазарджик по НОХД № 130/2019 против А. А. М., ЕГН:**********, с.**** за събиране на следните суми : -главница- 41 367.63 евро , ведно със законна лихва , считано от дата 21.10.2014 г. до дата на образуване на делото 10.02.2026- 51 008.20 евро-разноски -552,20 евро-разноски -2024.72 евро-разноски-5153.82 евро-разноски-766.94 евро.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

В случая характер на такъв акт има обжалваното постановление от 20.04.2026 г. с които ЧСИ е постановил отказ да намА. приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 3960,00 евро и с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на размера на това адвокатското възнаграждение.

Поради това депозираната жалба в тази й част е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).

По същество.

Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т. 2 от Наредба Nо 1 за възнаграждения за адвокатска работа , минималното възнаграждение в конкретния случай е: т.1 - 200,00 лева за образуване и т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/ 2 от съответното възнаграждение по чл. 7 ал.2.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък отпредвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че съдът може да намА. адвокатското възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален интерес.Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дА. чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.

Поради това и националният съд следва и е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77).

В тази връзка и без да е задължен да се съобразява с размерите посочени в чл.10, т.1 и т. 2 от Наредба Nо 1 за възнаграждения за адвокатска работа, в тежест на съда е да прецени дА. заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай съдът отчита, че взискателят е държавно предприятие , 2 представлявано от адвокат, по силата на договор със законния му представител.

Длъжникът по изпълнителното дело, не е предприел действия по доброволно заплащане на дължимите суми, поради което и без квА.фицирано съдействие от адвокат, взискателят не би могъл да се получи желания резултат - получаване на дължимите суми от длъжника, присъдени със съдебно решение.

С оглед конкретните особености на делото, характеристиките на страните в това производство и като се вземе предвид и цената на иска, който макар и не като основен, но следва да се отчита като критерий за определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение и който размер в конкретния случай е значителен / само дължимата главница е в размер на 41 367,63 евро, ведно с лихва за забава считано от 21.10.2014 г. /, съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 122,71 евро с ДДС за образуване на изпълнителното дело и 3847,46 евро по т.2 от Наредбата - за водене на изпълнителното производство в размер на 1/ 2 от възнагражденията посочени в чл. 7 ал.2 , не е прекомерно. Поради това и в тази й част частната жалба е неоснователна.

Относно искането да се намА. дължимата лихва за забава, като се претендира , че този размер следва да се редуцира до размера на лихвата в периода 3- години преди образуването на изпълнителното дело, поради погасяването й по давност - частната жалба е недопустима. Процесуалният закон не допуска такова обжалване. В случай на неправилно начислени лихви , длъжникът по изпълнението има право на защита, но редът по който тази защита се осъществява, не е жалба срещу действията на ЧСИ. Ако в производството лихвите са незаконосъобразно начислени , съответно ако са събрани в по-голям размер от действително дължимия размер, с това на длъжника се причиняват вреди и обезщетяването на тези вреди се дължи от ЧСИ , като за целта длъжникът разполага с иска по чл. 441 ГПК.

Ако твърди / както е в случая/ , че част от вземанията за лихва за забава не са дължими , тъй като са погасени по давност, то процесуалният път за защита е предявяване на иск по чл.

439 ГПК. Длъжникът обаче няма правото да обжалва действията на ЧСИ по определяне размера на принудително събираните лихви, дори тези действия да са процесуално незаконосъобразни, поради ограничителната разпоредба на чл. 435 ал.2 ГПК Водим от горното, Пазарджишки окръжен съд :

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. 17059/05.05.2026 г. подадена от А.

А. М. – длъжник по изпълнително дело № 61/2026 г. по описа на ЧСИ Х. П. , рег. № 904 в КЧСИ, против постановление от 20.04.2026 г. , с което съдебният изпълнител е отказал да намА. размера на адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност – от 3960,00 евро на 200,00 лева / 102,26 евро /.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.

17059/05.05.2026 г. подадена от А. А. М. – длъжник по изпълнително дело № 61/2026 г. по описа на ЧСИ Х. П. , рег. № 904 в КЧСИ, с искане да бъдат приети за събиране само лихвите за последните три години преди образуване на делото и се редуцира размера на дълга с тях.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, но в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, съдебният акт има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски апелативен съд .

Препис - на страните по производството.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4