Решение № 260003 от 09.03.2023, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Варна, __.03.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седемнадесети февруари през през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря М. Иванова, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д.

№ 967 по описа за 2019г.:

Производството е образувано по исковете на М.С.Х. против П.Д.Я. с правно основание чл.23, ал.2 СК за частична трансформация на лично имущество, а именно за приемане за установено в отношенията между страните, че недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ****.***.**.*.*по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул.“П. и.“ № *, бл. *, вх. *, АПАРТАМЕНТ№ 75, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ****.**.*с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв. метра, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра при граници по предходен документ за собственост: от всички страни-коридор, горе-избени помещения от първи сутерен, като самото избено помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 % ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна; и

2. ОФИС № 1, част от апартамент 1, с одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № ****.**.*по кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. „К. М. Т.“ №** в град Варна, Община Варна, Област Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 % идеални части от общите части на сградата под №1 и правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***.**.*, стар идентификатор УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон по плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица: улица „К.

М. Т.“, ул. "Радецки" и УПИ II-8 са

90 % лична собственост на ищцата, придобити чрез дарение от родителите й.

В исковата молба се твърди, че с

РЕШЕНИЕ № 2040 от 15.04.2014 година, постановено по гр. дело № 17 402 по описа за 2013 година на ВРС, XVII състав, е прекратен бракът на страните, сключен на 27.10.1991г., като останали неуредени имуществените им отношения.

Твърди, че процесните недвижими имоти са закупени изцяло със средства, дарени от родителите на ищцата, които са имали средства от земеделско производство.

По отношение на апартамента: цената на сделката, договорена по предварителен договор, е 21000 германски марки, равняващи се на 1722000 неденоминирани лева. Сумата, вписана по НА, е 393 499.00 лева, към 22.05.1996 година е придобитото и заплатено изцяло със средства на родителите на ищцата. Бащата на ищцата е разполагал със спестени суми, които са били в различни банки на територията на град Ш., а част от средствата си родителите държали у дома.

Сделката пред Нотариус е била насрочена за 22.05.1996 година.

На 20.05.1996 година бащата на ищцата е изтеглил от ТБ "ОББ" АД град Ш. в 09:34 часа сумата от 44069.40 лева с разписка № 292, сумата от 52 370.70 лева, с разписка № 293 и сумата от 59 531.00 лева, с разписка № 294. След това е посетил ТБ "Балканбанк" АД, град Ш., от където е изтеглил в 10:20 часа сумата от 105657.50 лева, а от "Банка ДСК" ЕАД, град Ш. сумата от 8500.00 лева. Общата събрана сума от банковите му сметки е възлизала на 270128.60 лева. Останалата сума до 21000 германски марки е дарена от дядото на ищцата Х.Х., който отглеждал разсад в оранжерии и разполагал със средства, който държал у дома. В град Варна са пристигнали бащата на доверителката ми С.Х.Х.и брат й Х.С.Х.и майка й Д.Д.Х., които са донесли изцяло сумата за сделката, която носели и предали пред Нотариуса. Родителите на ищцата й дарили парите, които лично са предали парите в кантората на посредниците по сделката. След това всички заедно са отишли в кантората на Нотариуса, пред който е подписан НА. На деня на сделката родителите й коментирали с ответника, че подаряват тези пари на ищцата, той по никакъв начин не възразил на направеното от тях изявление. Документът за самоличност на ищцата не бил сменен и затова в НА били вписани имената на ответника.

По отношение на офиса: Цената на придобития по време на брака офис е 26 500.00 евро, също изцяло закупен със средства, дарени от родителите на ищцата. На 05.11.2009 година ищцата е изтеглила от банковата сметка на майка си сумата от 4000.00 евро, а останалата сума от 22 500.00 евро е взела от село от родителите си, които добавили още 2500.00 евро. Сумата, която е била заплатена, била в размер на 26 500.00 евро, която сума била вписана в предварителния договор. В НА за собственост е вписана сумата от 31 500.00 лева.

Твърди още, че с оглед уреждане на имуществените отношения между страните при развода, ищцата признала на ответника права, които той няма, а именно че 10 % от собствеността е била придобита в режим на СИО, поради което е сключено бракоразводно споразумение, в което се приема, че придобитото от брака имущество остава в съсобственост. Не са посочени квоти в съсобствеността, поради което исковете за частична трансформация са допустими, въпреки неправилното отразяване на споразумението между страните в решението на съда за развод.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

В него се сочи, че искът е недопустим и неоснователен.

Основанията за недопустимост са следните:

Искът с пр.осн. чл.23, ал.2 СК е предявен в условие на евентуалност, при уважаване на кой да е от исковете по чл.26, ал. 1 и или ал.2 ЗЗД, т.е. при прогласяване нищожността на споразумението. С Решение № 60222/07.01.2022г. по гр.дело 279/2021г. на ВКС 4-то г.о., съдът е отхвърлил предявения от ищцата иск за прогласяване на нищожността на постигнатото между страните споразумение. Поради това ответникът счита, че настоящият иск не следва да бъде разглеждан.

Отделно сочи, че с решение 167/13.12.

2018г. постановено по в.гр.дело 589/2018г. по описа на ВАпС, съдът е обезсилил решение 1037/11.06.2018г. по гр.дело 1876/2017г. на ВОС и е прекратил производството по делото, като производството по него е било образувано по предявен идентичен на настоящия иск.

На трето място счита, че предявеният иск е с правно основание чл.29 ал. 3 от СК, като се претендира съдът да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг - ищцата, с твърдение, че нейния принос в придобиване на имуществото е по-голям и значително надхвърля приноса на другия съпруг - на ответника. Съгласно разпоредбите на чл.31 СК обаче, искът по чл.29, ал.3 СК се предявява в едногодишен срок от прекратяване на брака, който срок към датата на предявяване на иска е изтекъл.

По основателността на иска, ответникът оспорва наведените от ищцата твърдения за произхода на средствата, с които са закупени процесните имоти. Твърди, че вложените при закупуването средства, са изцяло с произход лични трудови доходи на ответника, т.к. години преди придобиването им е работил в чужбина, като средствата е превеждал по банкова сметка ***, а впоследствие е установил, че същата е прехвърляла средствата по сметка на майка си.

Относно средствата за придобиване на апартамента:

За закупуване на жилището ответника е сключил предварителен договор на 18.05.1996г., за цена 21000д. марки и 400000 /неденоминирани лева/. По гр.д. 1876/2017г. на ВОС е прието за безспорно между страните, че цената по тази сделка е 21000д.м. и 400000лв., а цената на офиса е 26500евро. П.Я. е купувач в нотариалния акт поради това, че цената на апартамента е била осигурена и платена изцяло от него, т.к. голяма част от средствата са били осигурени от майката му, която през 1992г. е продала собствения си апартамент в жк. П. /М./ гр.Варна, за цена 360000лв., която сума е разделила между децата си, т.е. на сина си П.Я. е дарила 180000лв. Сумата е била депозирана в MCS bank на срочен депозит при лихва 10% / месечно, по същото време ответника е разполагал и с личен срочен депозит в ПИБ с 5000 д.марки, както и е работил в Варненска корабостроителница ЕАД с високо месечно трудово възнаграждение, с които средства изцяло е издържал семейството си и е спестявал средства за закупуване на семейно жилище. През същия период ищцата е ползвала отпуск по майчинство и е учила в ИУ Варна, поради което изцяло семейството се е издържало от доходи на ответника. Към 1996г. общо спестените средства от ответника са възлизали на 21000д. марки, като на 18.05.1996г. е подписал предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент за договорена цена от 21000д.м. и 400000лева., при курс 82лв. за една германска марка, т.е. договорена цена 21000марки и 4880марки. Семейството на ищцата е помогнало със 3300д.м., а сестрата на ответника с 1585д.м.

Относно средствата за придобиване на офиса:

Сочи, че за периода от 1996г. до

2009г. родителите на ищцата е невъзможно да са реализирали приходи в размер на продажната цена на офиса. Оспорва твърденията, че родителите на ищцата й давали различни суми, които тя да държи по свои банкови сметки. По други дела, водени между страните, ищцата е твърдяла, че средствата за офиса са платени от обща семейна сметка, открита и поддържана по време на брака. През периода до 2009г., ответникът е работил като моряк, в чуждестранни компании с месечни доходи около 12000евро, които са били превеждани по банкова сметка ***. Преговорите с продавача на офиса са водени от ответника, който е заплатил 2500евро капаро в деня на подписване на предварителния договор, но поради заминаване на рейс е следвало през мес. януари 2010г. да бъде финализирана сделката и да се доплати остатъка от продажната цена по тази причина за купувач по предварителния договор е записана ищцата. За периода след заминаването си ответникът е успял да спечели и спести около 6000евро от работата си в компания Селебрити, с която сума е осигурил остатъка от цената за офиса. Преди завръщането на ответника от рейс, през мес. 11.2009г. ищцата е извършила сделката, като е придобила офиса чрез покупко-продажба, но е обяснила на съпруга си, че е взела назаем пари от родителите си, които суми е трябвало да им бъдат върнати. Впоследствие се установява, че парите не са били осигурени от родителите на ищцата, а от неправомерно изтеглени от нея средства от банковата й сметка, в Експресбанк. От сметката си ищцата е изтеглила в брой 8000евро, сумата не е била отразена като изтеглена от сметката й поради софтуерен проблем и същата възползвайки се от грешката е изтеглила в брой същата сума повторно, без да уведоми служител в банката и въпреки, че знае, че не притежава толкова средства по сметката си.

Впоследствие, след като банката е установила грешката е поканила ищцата да върне сумата, неправомерно изтеглена, но поради отказ, банката е завела дело 2872/2010г. PC Ш. за възстановяване на 15670.23лв. главница и 1465,17лв. лихва.

Делото е приключило в полза на банката, но за събиране на средствата е било образувано срещу ищцата ИД 401/2011г. на ДСИ при ВРС, с допълнително начислени такси и разноски, както и са били наложени възбрани върху имотите съставляващи СИО. С цел избягване на опис и публична продан на имотите и цел прекратяване на ИД и начисляване на допълнителни разноски и поради това, че страните са били в брак, ответника сам с личните си доходи е погасил изцяло задълженията й по ИД., така до м.10.2013г. е изплатил по ИД образувано от Експресбанк срещу ищцата сумата 17380лв., като по този начин реално е заплатил /върнал/ средствата послужили за закупуване на офиса в негово отсъствие.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 27.10.1991г. страните по делото са сключили граждански брак, по време на който са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху апартамент № 75, находящ се в гр. Варна, ул.“П.И.“ № 2, бл. 26 с договор за покупко – продажба от 22.05.1996г.