Определение № 7532 от 06.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7532 гр. Варна, 06.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110116027 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена от Н. Б. Т. срещу Р. Д. Т. искова молба, с която се предявява иск за развод по чл.49 СК и иск за издръжка на общото дете Е. Н. Т. на страните за минал период по чл.149 СК.

Постъпил е отговор на исковата молба от Р. Т., в който се поддържа, че РС- Варна не е местно компетентен, тъй като тя живее в Кралство Испания, Барселона, евентуално е с регистриран постоянен адрес в България в гр. Сливен. Поддържа, че исковете са недопустими, тъй като с решение на съд в гр.Барселона е допуснат развод между страните, с което родителските права са предоставени на майката, при която е определено местоживеенето на детето. Към отговора е представен препис от решението на съда в гр.

Барселона, както и приложени 2, удостоверение по чл.39 от Регламент 2201/2003 във връзка с решения по дела за родителска отговорност.

С оглед направените от ответника възражение отговора на исковата молба са връчени на ищеца по иска за развод Н. Б. Т. и ищеца по иска по чл.149 СК Е. Н. Т.. В предоставения срок не е постъпило становище.

РС- Варна намира, че е местно компетентен да разгледа иск по чл.49 СК, доколкото от справка в НБД „Население“ се установява, че постоянния адрес на ответницата е в гр. Варна, а по иска по чл.49 СК се прилага именно общата местна компетентност, определена по правилото на чл.105 ГПК- по постоянни адрес на ответника. Иска по чл.149 СК е предявен по постоянния адрес на ищеца, съобразно възможността по чл.112 ГПК.

Съдът намира, че предявените искове по чл.49 СК и чл.149 СК недопустими, с оглед представените доказателства за влязло в сила решение на испански съд от 2022г., с което е допуснат развод между страните, като родителските права по отношение на детето E-A са предоставени на майката, а бащата е осъден да плаща по 300 евро месечна издръжка на детето.

Доколкото решението, на което се позова ответника е постановено от съд в Кралство Испания- страна членка на ЕС приложим е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца / Регламента/- влязъл в сила на 01.08.2022г.

Съгласно чл. 30 от Регламента решение, постановено в една държава членка, се признава в останалите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура. В чл. 31 е предвидено страната, която иска да се позове в една държава членка на решение, постановено в друга държава членка, представя следните документи: а) препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата автентичност; и б) подходящото удостоверение, издадено съгласно член 36. В случая са предоставени препис от решението на съда в Кралство Испания, както и удостоверение, издадено въз основа на действащия до 01.08.2022г. Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета.

С оглед приложение на регламента, съдът следва да зачете правните последици на поставеното в Кралство Испания решение, с което вече е допуснат развод между страните. В 1 приложение на чл.299 ГПК, спор който вече е решен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, поради което и производството по делото по иска за развод следва да се прекрати.

Издръжка за минало време (чл. 149 СК) може да се търси само когато не е била присъдена такава, а когато въз основа на изменение на обстоятелствата се търси изменение на издръжката, то претенцията е допустима занапред от датата на предявяване на иска / така определение № 16 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 16/2013 г., I г. о. ВКС; определение № 393 от 08.07.2009 г. по ч. гр. д. № 360/2009 г., IV г. о. ВКС и определение № 102 от 06.02.2009 г. по гр. д. № 43/2009 г., III г. о. на Върховния касационен съд/. При тези съображения се явява недопустим иска за присъждане на издръжка за минал период. Още повече, че такава се претендира от родителя, който упражнява родителските права, въз основа на влязлото в сила съдебно решение, постановено в Кралство Испания.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявените искове са недопустими и делото подлежи на прекратяване.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА поради производството по гр.д. № 16027/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав изцяло.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Препис да се връчи на страните. На ищците чрез адв. Д. на адреса в гр. Пловдив. На ответника чрез адв. Р. на адреса в гр. Сливен.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2