Решение № 118 от 28.02.2024, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2035/2023
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 28.02.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 1, изр. 2 · Конституция на Република България
- чл. 39 · Конституция на Република България
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 40 · Конституция на Република България
- чл. 41 · Конституция на Република България
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 57, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Благоевград, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:
Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210102035 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С. А. А., ЕГН ********** против П. С. С..
Навежда се в молбата, че на 03.08.2023 г. в 16,42 часа във фейсбук профила си, на следния линк: *******************************, ответника е направил публикация със заглавие „Отново енергийна афера в #Община Симитли!“.
Твърди се, че в цитираната по-горе публикация, която станала известна на ищеца и прочел в същия ден на публикуването й, ответника е изложил следните неверни твърдения:
„В амбициите на бъдещият енергиен картел в лицето на С. А. и неговият баща — кмета А., освен фотоволтаиците, които притежават чрез фирми на поставени лица, общински и държавни, които смятат да изградят и след това да присвоят в готов и работещ вид. Те имат амбицията да станат и собственици на незаконния МВЕЦ Баба Цвета, като използват Община Симитли и Общински Съвет, за да прекарат наново строителната документация на вече построените и квалифицирани като НЕЗАКОННИ от РДНСК и ненужни от Министерство на енергетиката съоръжения.
Навежда се, че целта е отново чрез поставени лица да станат съсобственици в конкретния ВЕЦ. Твърди се, че той е квалифициран като незаконен и спрян, като от РДНСК са отменили разрешение за строеж на напорен водопровод поради липса на отстъпено право на строеж за изграждане на съоръжение в речните корита. Твърди се, че заповедта е потвърдена от окончателно решение на Върховен Административен Съд.
Навежда се, че горепосочената публикация влияе изключително негативно върху общественото мнение за мен, като очевидната цел на авторът й е да компрометира работата 1 на ищеца като народен представител, избран от избирателите на област Благоевград. Твърди се, че статията е разпространена от ответника, чрез неговия профил във фейсбук и по този начин е станала известна на неограничен брой лица, ползващи интернет пространството.
Публикацията дала повод за голям обществен коментар, като е засегнат е дългогодишния граден от ищеца имидж и добро име, с което се ползва сред обществото.
Навежда се, че отразеното в публикацията, че е участвал ищеца в „бъдещия енергиен картел“ с неговия баща Ап. А., който към настоящия момент е кмет на Община Симитли, е една откровена лъжа. Твърди се от ищеца, че не притежава каквито и да е било дялове от „фотоволтаици“, както се твърди в публикацията на ответника, както е невярно и твърдението, че ги притежава, чрез „фирми на поставени лица“, общински и държавни, които смята да изгради и след това да „присвоим“ в готов и работещ вид. Оспорва се и отразеното в публикацията, че е имал ищеца амбицията да стане собственик на незаконния МВЕЦ Баба Цвета, като използва Община Симитли и Общински Съвет, за да прекара наново строителната документация на вече построените и квалифицирани като „НЕЗАКОННИ от РДНСК и Ненужни от Министерство на енергетиката съоръжения“.
Поддържа се, че в публикацията ответника прави едно невярно и не отговарящо на действителността внушение, че „Целта е отново чрез поставени лица да станат съсобственици в конкретния ВЕЦ! Освен това той е квалифициран като незаконен и спрян като от РДНСКО са отменили разрешение за строеж на напорен водопровод поради липса на отстъпено право на строеж за изграждане на съоръжение в речните корита. Заповедта е потвърдена от окончателно решение на Върховен Административен Съд.“ Ищецът навежда, че това твърдение, освен че е невярно, е и изключително подвеждащо, манипулиращо и злепоставящо, без да е подкрепено с каквито и да е доказателства. Отново, очевидната цел е да бъда представен пред обществото като човек, който безскрупулно присвоява чужда собственост, ползвайки се от служебното си положение.
Твърди се, че в процесната публикация ответника не представя каквито и да е доказателства за неверните си твърдения, а това се прави единствено с цел да се опетни градения от ищеца имидж и добро име, с които се ползва сред обществото. Поддържа се, че не случайно, в статията не се посочва, кои са тези „фирми“ и кои са тези поставени лица, чрез които ищеца и баща му са собственици на фотоволтаици, нито се представят доказателства, че чрез поставени лица са искали да станат собственици на „незаконния МВЕЦ Баба Цвета“.
Навежда се, че в резултат на така изнесени неверни факти, ищеца претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се причинени душевни болки и страдания.
Твърди се, че публикацията засегнала дълбоко ищеца, още повече, че към момента е народен представител от 1 -ви МИР - Благоевград. Твърди се, че след като прочел неверните факти, отразени в процесната публикация, се променил целият му досегашен начин на живот.
Поддържа се от ищеца, че самия той е човек с висок морал и винаги е спазвал действащото българско законодателство. Изпитвал изключително притеснение и за това, как ще бъдат възприети посочените публикации от близки на ищеца, колеги и познати, от избирателите 2 му и от обществото като цяло. Твърди се, че дълбоко е накърнен имиджа на ищеца на човек, известен в обществото, като добросъвестен гражданин. Неверните твърдения в статията засегнали градения от ищеца имидж като народен представител, което му причинило допълнителен емоционален стрес и притеснения.
Поддържа се, че в чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В неговия обсег се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация, независимо от начина на изразяване. Това право обаче не е абсолютно - основания за ограничаването му се съдържат в разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в нормата на чл. 57, ал. 2 КРБ, която не допуска злоупотреба с права, както и упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на другиго, като в обхвата на последните попадат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име, които се накърняват при умишлено унижаване на достойнството на някого чрез неприлично отнасяне с него (обида) или при изнасянето на клеветнически твърдения (съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Както приема и Конституционният съд чрез тълкуване на конституционните текстове, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма (Р. № 7/96г. по к. д. № 1/96г.). В този смисъл възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права.
С оглед на изложеното до настоящия момент се прави довод, че са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, който чрез процесната публикация е довел до знанието на неограничен кръг от хора неверни и непроверени твърдения, позорящи доброто име и авторитет на ищеца, в резултат на което претърпя сочените неимуществени вреди. Последните, които продължава да търпи и понастоящем, се изразяват в преживените от ищеца душевни болки и страдания, стрес, притеснение, водещи до накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж.
Твърди се, че посочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица и са в причинно-следствена връзка от деянието - направената публикация във фейсбук страницата на ответника. В настоящата хипотеза ответника без да представя каквито и да е доказателства относно истинността на публикуваната информация, неправомерно е разпространил до неограничен кръг от хора твърдения, засягащи авторитета на ищеца. Нещо повече — изнесените факти са с голяма степен на укоримост в обществения живот, като тази укоримост е много по-интензивна, когато адресат на твърденията в процесната публикация изпълнява функцията на народен представител.
Поддържа се, че неимуществените вреди имат по-голямо значение от имуществените 3 и за това същите се оценяват по-високо. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални състояния - болки и страдания, дискомфорт, както и другите нематериални последици, възникнали вследствие поведението на ответниците. Посоченото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на базата извършеното непозволено увреждане и причинените от него вреди. Счита ищеца, че същите определени в претендирания размер от 4 900, са адекватни да обезщетят причинените му от страна на ответниците неимуществени вреди, в резултат от непозволено засягане на лични права и законни интереси на ищеца, чест, достойнство, добро име и обществен престиж. С така претендирания от ищеца размер на обезщетение за причинените му от страна на ответниците неимуществени вреди за сумата от 4 900, не е възможно пълно и еквивалентно обезщетяване, но с присъждането им ще получи макар и минимално лично удовлетворение за неправомерните действия на ответника спрямо личността на ищеца.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати сумата в размер на 4 900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от публикация на 03.08.2023 г. в 16,42 часа във фейсбук профила на ответника:************************, със заглавие „Отново енергийна афера в #Община Симитли!“, които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от ищеца душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на моите лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на деянието - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер. Намира го за неоснователен и недоказан. Поддържа се от ответника, че не е автор на твърдяното от ищеца поведение. Независимо, че не е отправял процесиите изявления, в случай, че такива са действително излъчени в интернет - пространството, като допълнителен довод срещу иска, не смята, че те носят признаците на деликт и ищецът е бил засегнат в тези фактически параметри на „душевни болки и страдания", които описва в обстоятелствената част на исковата молба.
Навежда се, че поднесената като извлечение от фейсбук информация няма естество, при което да приписва на ищеца /и посоченото от него друго лице с близка помежду им родствена връзка/ такова фактическо поведение, което да е позорящо или престъпно.
Изразена е оценка на ситуация от страна на евентуалния автор. Самите внушения от исковата молба, които ищецът си представя, че са цели на публикацията, са ирелевантни и не носят връзка с елементи от спорния предмет на това производство. Сочи се, че основните въпроси в настоящия процес са: - Налице ли е излъчена невярна фактическа /не оценъчна по съдържанието си/ информация, съответно има ли осъществено деяние, което да носи признаци на непозволено увреждане? Това на свой ред предполага първоначална оценка на 4 информацията и годността и да бъде приета като основа на деликтно поведение; - При положителен отговор на горния въпрос следва да бъде установен и автор на вредоносно поведение; - Налице ли са вреди, какъв е техният характер, съответно техните последици и засягане на адресата на непозволеното увреждане?
Навежда се, че вредите, които твърди ищецът, са описани най-общо без очертана връзка с време, място и начин на възникване и протичане. Ищецът визира „голям обществен коментар", но не излага в кои обществени нива се е разразил той, нито в каква посока се е развил. Същата позиция може да бъде отнесена и към липсата на описание как евентуално е бил засегнат имиджът на ищеца.