Протокол № 402 от 02.10.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 402 гр. Сливен, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500275 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:42 часа се явиха:

Въззивникът М. И. И., редовно призована се представлява по пълномощие – адв. М. З. от АК – С. З., надлежно упълномощена.

Въззивникът „Гаранционен фонд“, редовно призована се явява представител по пълномощие – адв. Н. П. от АК - С., надлежно упълномощен.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на същото и го ДОКЛАДВА.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв. П., пълномощник на „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на управление гр. ******* против решение № 76/20.04.2025 г. по гр.д. № 408/2024 г. на РС – Нова Загора, с което жалбоподателят е бил осъден да за плати на М. И. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. *******.

1

- сумата от 655.60 лв. - закупени от нея медицински изделия, за лечението на получени в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични увреждания, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 625.00 лв. - част от цялата претенция в размер на 60000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от получените в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични увреждания, както и силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата;

- разноски в размер на 615.94 лв.;

- 63.90 лв.– допълнително определен хонорар на в.л. за изготвена съдебна авто-техническа експертиза;

- 89.41 лв. – допълнително определен хонорар на в.л. за изготвена съдебно-медицинска експертиза.

Решението на НЗРС е било обжалвано и в частта, с която въззиваемата М. И. е била осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата от 546.65 лв. – разноски по делото.

С определение № 453/27.06.2025 г. решение № 76/20.04.2025 г. по гр.д.

№ 408/2024 г. на РС – Нова Загора е било изменено в частта на разноските.

Според него Гаранционен фонд дължи на М. И. разноски в размер на 337.88 лв., М. И. дължи на Гаранционен фонд разноски в размер на 326.65 лв., Гаранционен фонд е осъден допълнително да заплати на адв. З. сумата от 278.06лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано като неправилно и необосновано. Твърди се, че по делото не се е установило, че ПТП при което е пострадала ищцата И. е било причинено от неизвестен извършител. От данните по делото било установено, кое лице е отговорно за настъпване на ПТП – за причинените болки и страдания на ищцата. Правната квалификация на иска била по чл.557, ал.1, т.1 от Закона за застраховането, а не както бил приел съдът чл.558, ал.5 от КЗ.

Освен това ПТП е можело да бъде предотвратено ако ищцата се била движила 2 от правилната страна на пътя и не била носила предмети, които навлизат в пътното платно. Страната счита, че основна причина за настъпване на ПТП е било субективното поведение на ищцата. Излага твърдения за това, че поведението на ищцата следва да се приема за „рисково“. Тя не се била движила от правилната страна на пътя. Нейното поведение било от изключително значение за причинените щети и съдът следвало да приеме наличие на съпричиняване на вредите от 90% за ищцата И.. Тези изводи на жалбоподателя били подкрепени от изготвената по делото САТЕ.

На следващо място в жалбата се съдържат оплаквания за това, че определеното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно завишено. То не отговаряло на действителните претърпени от ищцата болки и страдания. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД била приложена неправилно. Освен това обжалваното решение било незаконосъобразно, тъй като съдът не бил посочил в него банкова сметка, по която евентуално да се превеждат присъдените суми.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Ако съдът приемел, че исковете са основателни се иска да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, да бъде отчетен по – висок принос за причинените щети от страна на ищцата. Претендират се разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, ако то надвишава 550.00 лв.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. З. – процесуален представител на ищцата М. И. И., с който въззивната жалба депозирана от Гаранционен фонд е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че ищцата е недоволна от размера на присъденото и обезщетение, както и поради възприетото от съда становище, че е налице съпричиняване на вредите, поради което е депозирала и тя въззивна жалба, но счита че наведените от Гаранционен фонд възражения са напълно неоснователни. В изложението си страната посочва, че ПТП, при което е пострадала ищцата е било причинено от неизвестен водач на неизвестно МПС и това било безспорно установено от данните по делото (материали от спряното НП на РП). Навсякъде И. била третирана като „пострадало лице“. От изготвената по делото КСМАТЕ било установено, че на 01.08.2025 г. в 3

16:49:01 ч. поведението на водача на МПС е било единствената причина за настъпване на ПТП - водачът не се е движил в своята лента за движение, навлязъл е в насрещната лента и е ударил ищцата. В момента на настъпване на ПТП ищцата се движела по затревен банкет на улицата. Гаранционен фонд не бил оспорил заключението на КСМАТЕ. Водачът на неизвестното МПС бил нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – като с поведението си поставил в опасност живота и здравето на ищцата, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП като с поведението си не бил предпазлив към пешеходците – М. И. и Й. Т., чл.8, ал.1 от ЗДвП като не се движел възможно най – вдясно в платното за движение, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП като се е движел в лявата лента без да е предприел изпреварване/ заобикаляне на ППС, чл.20, ал.2 от ЗДвП като не се е съобразил с конкретните атмосферни условия.

На следващо място в отговора на въззивната жалба е посочено, че всички оплаквания на жалбоподателя касаещи приноса и за вредоносния резултат, степента на съпричиняване, изключването на отговорността на водача на неизвестното МПС са неоснователни. Страната счита, че въобще не е било налице съпричиняване. Според разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП, пешеходците могат да се движат по платното за движение противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най – близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. В случая всички данни по делото сочели, че ищцата се е движила по затревен банкет, поради което въобще не е било необходимо тя да се движи в посока срещуположна на посоката на движение на ППС. В този смисъл била разпоредбата на чл. чл.108, ал.1 от ЗДвП, според която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Законодателят бил приравнил по значение тротоара с банкета като място, по което пешеходците следва да се движат. КСМТЕ била категорична. ищцата не се е движила по пътното платно, поради което не била и длъжна да се съобрази с разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП.

По отношение оплакванията относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ищцовата страна изразява мнение, че от постановеното решение не ставало ясно дали съдът е приел, че справедлив размер общо на обезщетението се явява сумата от 1250.00 лв. или че той е поголям, но се уважава частично предявеният иск. Ако общо дължимото обезщетение било в размер на 1250.00 лв., то тогава то било в силно занижен 4 размер.

Относно непосочването на банкова сметка в обжалваното решение, по която да се преведат дължимите суми, страната счита че това не е основани за отмяната му. В този смисъл била константната съдебна практика. Моли се депозираната въззивна жалба от Гаранционен фонд да бъде оставена без уважение, а предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се деловодни разноски.

На 27.05.2025 г. (п.к.; 26.05.2025г. е бил неработен ден) е постъпила втора въззивна жалба от адв. З., пълномощник на М. И. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с.******* против решение № 76/20.04.2025 г. по гр.д. № 408/2024 г. на РС – Нова Загора.

Решението е било съобщено на страната на 12.05.2025 г.

Извършвайки проверката за допустимост съдът констатира, следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 т. 1,2,4 и 7 , както и на изискванията на чл. 261 т. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК, с оглед на което се явява и допустима.

Депозирана е втора въззивна жалба от адв. З., пълномощник на М. И. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.******* против решение № 76/20.04.2025г. по гр.д. № 408/2024г. на РС – Нова Загора , в частта с която съдът не се е произнесъл по отношение размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която съдът е приел, че е налице съпричиняване в размер на 50 %.

Решението е незаконосъобразно. обжалвано като неправилно, необосновано и

На първо място страната излага оплакване за това, че при постановяване на обжалваното решение РС – Нова Загора не се е съобразил със задължителната и константна практика на ВКС (ТР 3/22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС). При мотивиране на решението си по частично предявения иск, първоинстанционният съд не е съобразил, че решението му ще се полза със сила на присъдено нещо по отношение правопораждащите факти на спорното субективно материално право в друго производство, когато се предяви останалата искова претенция – до пълния и размер. Той не е дал отговор на въпроса дали приема, че общият справедлив размер на обезщетението за 5 претърпените неимуществени вреди е 1250.00лв. или приема, че обезщетението е в по – голям размер от размера предявен с частичния иск.

Страната счита, че ако този порок на решението не бъде отстранен във въззивното производство, ще бъде невъзможно в последващо производство да се получи обезщетение, което да репарира в пълен обем претърпените болки и страдания.

Ищцовата страна счита, че ако въззивният съд приеме, че първоинстанционният съд е приел, че общият размер на справедливото обезщетение е 1250.00 лв., то тогава това обезщетение би било силно занижено и не би било съобразено с установените факти по делото и с константната съдебна практика на съдилищата. В жалбата се изтъква, че понятието „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно и че при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства, при които е причинено увреждането, неговия характер, начина на настъпването, личността на потърпевшия, икономическата конюнктура в страната. В случая се касаело за установено бималеоларно счупване на левия глезен, изразяващо се в счупване на вътрешния и външния малеол на глезена, което представлявало средна телесна повреда. Била е направена операция за фиксиране на глезена, възстановителният период е продължил 158 дни, през това време ищцата е била силно затруднена в движението и самообслужването си, претърпяла е втора операция за сваляне на остеосинтезните средства.

Възстановяването от втората операция продължило около месец – 38 дни.

Целият възстановителен период е бил съпътстван с преживени болки и страдания. Ищцата преживяла сериозен психически срив от претърпяното ПТП. При всички тези данни, страната счита, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000.00лв. – неимуществени вреди. Така частично предявеният иск в размер на 1250.00лв. се явявал основателен и следвало да бъде изцяло уважен.