Определение № 85 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901313 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВГ“АД срещу решение №124/27.02.2024г. по т.д.№1026/23 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №966/27.07.2023г. по т.д.№1031/22г. по описа на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на „СНС травел“ЕООД сумата 42 305,82 лв. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД по фактура №1000000273/09.06.2017г., издадена въз основа на договор за сътрудничество от 11.05.2017г., както и сумата 12 868,02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва и разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че договорът от 11.05.2017г. надлежно обвързва дружеството, доколкото по делото е доказано,че същият е сключен от лице без представителна власт, на което търговецът се е противопоставил с узнаването за предявената срещу него искова молба. Във връзка с това излага доводи относно липсата на коментар от страна на съда относно точния момент, в който счита,че търговецът е узнал за действията, извършени от негово име, както и относно липсата на възможност това да стане в по-ранен момент, предвид факта,че подписалото договора лице е счетоводител на дружеството, който 1 едновременно с това отговаря за осчетоводяването на документите. По тези съображения касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до проверка по същество и отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски за производството пред ВКС.

В представеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава приложимост на общото основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК с разрешени, според него, от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? (противоречие с решения по т.д.№425/15г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№34/13г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о.); 2. Какъв е фактическият състав и приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка? Моментът на узнаване елемент ли е от фактическия състав? Чия е тежестта за доказване?; 3.Следва ли да бъде изрично доказан моментът на узнаване при направено възражение за недействителност на сделката по реда на чл.301 ТЗ? чия е тежестта за доказване на момента на узнаване? В случай,че ответникът твърди, че е узнал за сделката при връчването на исковата молба, чия е тежестта за доказване,че ответникът е узнал в поранен момент?; 4.След като е прието,че е налице висяща недействителност при търговските сделки до момента на узнаването, следва ли изрично да бъде установен по делото моментът на узнаване? (по трите групи въпроси – противоречие с решение по т.д.№2994/13г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№87/11г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№431/12г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№546/10г. на І т.о. на ВКС); 5. Чия е тежестта за доказване на отрицателен факт? – „не съм узнал за сключената от мнимия представител сделка“? (противоречие с решение по гр.д.№1584/09г. на ІІІ г.о. на ВКС). С липсата на съдебна практика по въпроса 6. Когато противопоставянето е извършено с отговора на процесуалното действие, от което органният представител е узнал за сключената сделка, приема ли се за своевременно противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ? касаторът обосновава приложимост на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На последно място се поставя въпроси в т. 7. По какъв начин органният представител на акционерно дружество може да узнае за наличието на сделка? Осчетоводяването на фактура в търговските книги на 2 търговец с годишен оборот през съответната счетоводна година в размер над 40 000 000 лв. установява ли,че органният представител на акционерното дружество е узнал за оспорената по реда на чл.301 ТЗ сделка?, в допълнение към които касаторът сочи решение по т.д.№2994/13г. на І т.о. на ВКС, но без да се позовава изрично на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Ответникът „СНС травел“ ЕООД се е противопоставил на искането за допускане на обжалваното решение до контрол по същество с доводи за липса на предпоставки за достъп до касация.По същество е изложил съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Софийски градски съд е сезиран от „СНС травел“ЕООД с предявен срещу „ВГ“АД иск за заплащане на възнаграждение за комисионна услуга по договор за сътрудничество от 11.05.2017г. в размер на неплатения остатък по фактура от 09.06.2017г. – сумата 42 305,82 лв., ведно със законната лихва, както и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 12 868,02 лв. за периода 07.06.2019г.- 05.06.2022г. Срещу така предявените искове ответникът е навел възражения,че договорът и протоколът за извършена услуга от 09.06.2017г. са подписани от лице без представителна власт, като освен това е оспорил като неавтентични и положените от името на дружеството подписи.Поддържал е, че не са изпълнени условията за извършване на плащане,съгласно чл.4 ал.3 от договора (съответният клиент на „ВГ“АД да е сключил договор с дружеството за услугата и да му е изплатил възнаграждение по него), както и че лихви за забава не се дължат.

Първоинстанционният съд е приел в решението си,че договорът от 11.05.2017г. представлява по характера си договор за посредничество, по силата на който ищецът е поел задължение да свърже ответника с клиент 3 срещу възнаграждение, плащането на което е поставено под условие сделката с клиента на ответника да бъде сключена и изпълнена. Направеното от ответника оспорване на автентичността на положените от името на дружеството подписи в договора от 11.05.2017г. и в протокола за извършена услуга, съдът е приел за недоказано, като се е позовал на заключението на графическата експертиза. Приел е,че подписите са положени от лицето Е.К, за която липсват доказателства да е била натоварена в функции да представлява ответното дружество. От това е заключил,че тези частни документи са подписани от лице без представителна власт. Като е взел предвид , че издадената въз основа на договора и протокола фактура за дължимо възнаграждение по него е била надлежно осчетоводена, включена е в дневника за покупките и справката-декларация по ДДС за м. май 2017г., ползван е данъчен кредит и са извършени две частични плащания за погасяване на задължението (обстоятелства, които са установени със заключението на счетоводната експертиза) съдът е направил извод,че следва да бъде приложена нормата на чл.301 ТЗ. Допълнително от доказателствата по делото е намерил за установено и,че сумата по фактурата е начислена във връзка с осъществено от ищеца посредничество между ответното дружество и Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ при осъществяване на кетъринг мероприятие, за което последното сдружение е заплатило на ответника съответната сума. С това са приети за изпълнени предвидените в договора между страните условия за плащане,каквото и частично е извършено.

За да потвърди така постановеното първоинстанционно решение въззивният съд е преценил същото като валидно и допустимо, а по същество е споделил напълно изложените в него мотиви, към които е препратил по реда на чл.272 ГПК. Произнесъл се е по оплакванията срещу него, наведени във въззивната жалба на ответника, като е посочил,че от съвкупния анализ на ангажираните от ищеца писмени доказателства и заключения на две експертизи се установява по еднозначен начин наличието на възникнало търговско правоотношение между страните по договор за сътрудничество от 11.05.2017 г., с конкретно уговорени в него предмет и права и задължения на страните, по силата на който те са се съгласили, че всяка една от тях ще извършва за другата страна посредничество при сделки с трети лица за туристически услуги, организиране на събития, наемодатели и наематели за търговски и 4 офис площи, находящи се на територията на Република България; че при сключване на сделка за туристически услуги, организиране на събития, покупко-продажба или отдаване под наем на недвижим имот, страната, сключила сделката, дължи възнаграждение на страната, която е посредничила за сключването й; че това възнаграждение ще се определя между страните за всяка конкретна сделка и ще се записва в изрично писмено споразумение или протокол, като ще се дължи само когато за конкретната има реално сключен и влязъл в сила договор между изпълнителя и клиента и само след като дължимото възнаграждение от клиента му е било реално заплатено. Посочил е,че по делото е налице подписан приемо-предавателен протокол от 09.06.2017 г. към договора за сътрудничество, в който страните са признали, че е извършено посредничество от страна на „СНС Травел“ЕООД, в резултат на което клиент на „ВГ“АД-възложител е сключил договор за кетъринг мероприятие с възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в размер на 47 754,85 лв. без ДДС или 57 305,82 лв. с ДДС. За неоснователно и опровергано от неоспореното заключение на графическата експертиза съдът е намерил възражението на въззивника-ответник за неавтентичност на подписите,положени в тези документи от името на „ВГ“АД. Приел е, че по този начин страните по делото са се обвързали с валидно търговско правоотношение, по което ответникът се е задължил с плащането на посочената сума, условията за плащане на която са се осъществили, дори да се счете за основателно възражението на ответното дружество, че подписалата документите Е.К не е разполагала с представителна власт по отношение на „ВГ“АД (доколкото липсва представено по делото пълномощно, въз основа на което същата да се легитимира като пълномощник на дружеството). В тази връзка въззивният състав се е позовал на съдебната практика по приложението на чл.301 ТЗ, според която при търговски сделки, сключени при липса или при превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна власт, е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена такава сделка. Като е направил съпоставка с установеното в ЗЗД правило на чл.42 ал.2 за сделките, сключени без представителна власт или извън представителната власт на представителя, съдът е разсъждавал,че в отлика от него, действието на лицето без представителна власт поражда за търговеца правен ефект, който може да отпадне с обратна сила само ако същият се 5 противопостави веднага след узнаването за сключване на договора.

Констатирал е,че в настоящия случай твърденията на въззивното дружество, поддържани пред двете инстанции, че е налице изрично противопоставяне на органния представител на „ВГ“АД на действията на К. срещу извършените от нея от името на дружеството без пълномощия действия, са останали недоказани. От това е заключил, че сделката е породила правното си действие и валидно е обвързала страните по нея. Приел е за установено по категоричен начин, че „СНС травел“ЕООД (в чийто предмет на дейност се включва осъществяването на посредничество при сключване на сделки по занятие) е осъществило посредничество между „ВГ“АД и „Сдружение Национална Лозаро-винарска камара“, в резултат на което са били сключени между тях два договора - за наем и кетъринг. Изпълнението на поетото задължение от страна на ищеца съдът е намерил за установено от факта,че издадената от него фактура за сумата 57 305,82 лв., с основание „посредничество по сделка по договор от 11.05.2017 г.“ е била приета от ответното дружество, което я е осчетоводило, ползвало е данъчен кредит и е извършило две частични плащания за погасяването й, като неплатена е останала сумата 42 305,82 лв.; както и от факта,че са били издадени от ответника на третото лице (Сдружението „Национална лозаро-винарска камара“) две фактури във връзка с проведеното мероприятие, по които са извършени от последното плащания в негова полза. От това съдът е заключил,че е налице приемане на работата без възражения, като предпоставките на чл.4 ал.3 от договора за посредничество за плащане на възнаграждението са били изпълнени и неплатеният остатък за услугата е дължим.