Решение № 684 от 17.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330108598 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове от С. С. В. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД като лишен от правно основание, а при условията на евентуалност – ако съдът прецени, че не целият договор е недействителен, да прогласи нищожността на клаузата на чл. 3, ал.1 от договора като противоречащ на ЗЗД, ЗПК и ЗПП.

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 4 000 лева, но не е върнат изцяло, както и че не е заплатено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в размер на 2 471.46 лева. Посочва се, че сумите не се дължат, доколкото договорът за кредит е недействителен, предвид 1 обстоятелството, че възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК за посочване на действителния ГПР, предвид обстоятелството, че в същия не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. По отношение на последния договор се възразява, че противоречи на добрите нрави, сключен е в противоречие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК и съдържа неравноправни клаузи. Същият бил акцесорен и се явявал недействителен поради недействителността на договора за потребителски кредит. При условията на евентуалност – ако съдът прецени, че не целият договор е недействителен, се претендира, че клаузата на чл. 3, ал.1 от договора е нищожна като противоечащ на ЗЗД, ЗПК и ЗПП. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се възразява за неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че размерът на лихвения процент е в съответствие със ЗПК, като в същия е посочен ГПР в границите на чл. 19, ал.4 ЗПК. В съответствие с нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора били посочени размерът на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В тях не следвало да се включва възнаграждението по договора за поръчителство, доколкото не представлявало общ разход по кредита, тъй като възниквало между различни субекти и след сключване на договора. Във връзка с твърденията за нищожност на договора за поръчителство, се посочва, че в договора за заем не се съдържа изискване за сключване на договор за поръчителство, а посоченото действие е по волята на ищеца.

В указания срок е постъпил и отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който навежда доводи, че договорът за поръчителство не е акцесорен, а представлява самостоятелен договор за поръчка, като не попада в приложното поле на ЗПК. Оспорва се, че чрез договора за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, както и че клаузата за възнаградителна лихва в договора за потребителски кредит е нищожна. Посочва се, че договорът за поръчителство е сключен в съответствие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу С. С. В. за осъждане на ответника да заплати на 2 ищеца на основание чл. 23 ЗПК сумата в размер на 3 945, 38 лева, представляваща главница по недействителен договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е действителен - за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 4 000 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 421, 21 лева – договорна лихва, дължима за периода 06.03.2025 г. – 12.06.2025 г.

В насрещната искова молба се излагат съображения, че към настоящия момент ищецът не бил изплатил задълженията си в цялост. С оглед изложеното се претендира, ако съдът признае договорът за кредит за недействителен, на основание чл. 23 ЗПК да му се заплати чистата стойност по същия на основание чл. 23 ЗПК. Ако бъде отхвърлен иска, да се заплатят дължимите към настоящия момент главница и договорна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ищеца С. С. В., с който се излагат подробни съображения за недействителност на сключения договор за кредит.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 4000 лева, която последният следвало да върне на 17 седмични вноски в размер на 273, 62 лева, при договорен лихвен процент от 45, 00 % и ГПР в размер на 55, 28 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател 3 или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № ***** г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 2 471, 46 лева, разсрочено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от 4 ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед посоченото и предявеният иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за 5 нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция № ***** г., сключен с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от договора за предоставяне на гараниция).

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.