Решение № 811 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110170720 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД.

Ищцата твърди, че с издадена фактура №.... от 31.10.2023г. ответното дружество отправило към ищцата претенции за заплащане на сумата от 1 099,14 лев., представляваща цена за предоставени В и К услуги за имот в гр. С., ж. к. Д. 1, бл. вх., ап. начислени за периода 16.10.2020г. – 23.10.2023г. Ищцата оспорила дължимостта на сумата пред ответното дружество. Посочв., че при отчитането на общия водомер и индивидуалните водомери на адреса дружеството не е спазило приложимите разпоредби на чл. 32, ал. 3 и чл. 30 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и на чл. 21, ал. 1 от приложимите общи условия на дружеството. Ищцата оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани от показания на несертифицирано СТИ в несъответствие с изисквания на ЗИ. Ищцата оспорва размера на претендираните от ответното дружество вземания, като излага доводи за неправилно и неточно отчитане на доставеното и реално потребено количество вода в имота. Ищцата оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги. Ищцата оспорва дължимостта на процесната сума поради изтекъл срок на погасителна давност. Въз основа на така изложените фактически твърдения ищцата предявява иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 1 099,14 лев., представляваща цена на доставен ВиК услуги по партида с клиентски №.... за имот, находящ се в гр. С. ж. к. Д. 1, бл. вх ап. за периода 16.10.2020г. – 23.10.2023г. съгласно фактура .... от 31.10.2023г. Претендира разноски.

Ответникът С. в.“ АД е депозирал отговор на исковата молб., в който оспорва иска като неоснователен. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за допуснати нарушения на чл. 8, т. 1 – 15 от приложимите общи условия. Посочв., че ищцата не е осигурявала достъп до имот., не е подавала самоотчет на показанията на водомерите за периода 16.10.2020г. – 29.03.2023г., поради което за периода консумацията е изчислена служебно. Ответникът посочв., че след лично подаден самоотчет от ищцата е издадена процесната фактур., отразяваща реалното потребление в имот., поради което оспорва като неоснователни твърденията за недължимост на процесната сума. Ответникът заявяв., че ищцата притежава качеството на потребител на ВиК услуги, като се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 общите условия, съгласно която потребител може да бъде и наемател на имот., за който се предоставят ВиК услуги. От тук ответникът аргументира доводи за наличие на облигационно отношение между него и ищцата по договор за доставка на ВиК услуги до процесния имот. Въз основа на така изложените възражения ответникът моли за отхвърляне 1 на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закон., достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в размер 1 099,14 лев., представляваща цената за ползвана водоснабдителна услуга за периода от 16.10.2020г. до 23.10.2023г. за имот, намиращ се в гр. С., ж. к. Д. 1, бл. вх ап. кл. № №...., съгласно фактура .... от 31.10.2023г.

Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителностт., за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от странат., която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на задължението, а именно - съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на водоснабдителна услуг., че за периода от 16.10.2020г. до 23.10.2023г ответникът е предоставил в процесния имот водоснабдителни услуги с цен., изискуемост на вземането, че от настъпване на изискуемостта на вземането са налице обстоятелств., водещи до спиране или прекъсване на давността.

Във връзка с възложената му доказателствена тежест ответникът е ангажирал доказателства чрез задължаване на ищцата по реда на чл. 176 ГПК да се яви в открито съдебно заседание и да даде отговор на предварително поставен въпрос, а именно да потвърди дали е собственик, вещен ползвател или наемател на процесния водоснабден имот.

В проведеното единствено открито съдебно заседание ищцата не се явила да даде обяснения по поставения въпрос, като с определението по чл. 140 ГПК съдът изрично й е указал неблагоприятните последици от неявяването й по смисъла на чл. 176, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата за изясняване на които страна не се явила или е отказала да отговори без основателна причин., както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

В настоящия случай съдът прием., че не е налице основание за прилагане на визираните в чл. 176, ал. 3 ГПК неблагоприятни последици по отношение на ищеца. Когато редовно призованата и задължена стран., уведомена съобразно чл. 176, ал. 2 ГПК не се яви за да бъде разпитан., или се яви, но откаже да отговори на поставените й въпроси, законът предполаг., че с това свое поведение тя цели да се отклони от признание на неизгодни за нея факти, и затова овластява съда да счете, че фактите, спрямо които страната е възприела описаното поведение, са доказани. Направеното от страната признание на неизгодни за нея факти е доказателствено средство, установяващо тези факти, като разпоредбата на чл. 175 ГПК задължава съда да прецени това признание с оглед останалия доказателствен материал по делото. В случая, обаче, притежанието на вещно право върху имот., респ. наличието на облигационно правоотношение, обвързващо страните, не са от категорията релевантни факти и обстоятелств., които могат да бъдат установени чрез дадени от ищеца по реда на чл.

176 ГПК обяснения, тъй като са в предмета на доказване, за който доказателствената тежест принадлежи на ответника /за което са му дадени съответни указания от СРС в доклада по чл.

140 ГПК/, при това дължимото за тях доказване е главно и пълно. Ответникът следва да докаже чрез ангажиране на доказателств., обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелств., в частност- наличието на притежавано от ищеца вещно право или сключен договор за наем, обосноваващо извод за възникване на облигационно правоотношение с ответник., като този елемент от приложимия фактически състав не може да бъде установяван чрез даването на обяснения от ищеца по реда на чл. 176 ГПК /така в Решение № 4338 от 13.06.2019 г. по в. гр. д. № 14759/2018 г. по описа на СГС, Решение № 6277 от 26.08.2019 г. по в. гр. д. № 12807/2018 по описа на СГС, Решение № 4821 от 28.06.2019 г. по в. гр. д. № 14131/2018 по описа на СГС/.

Въз основа на така изложените съображения съдът намир., че по отношение на ищеца не следва да бъдат възложени неблагоприятните последици, предвидени в чл. 176, ал. 3 ГПК, т. к. придобиването на качество на собственик, вещен ползвател или наемател на 2 общинско жилище /което се сочи в подаденото становище от ответника от 19.11.2025г./ подлежи на доказване единствено с писмени доказателств., съставляваща задължителна форма за действителност, която се изисква от закона.

Ответникът не е представил писмени доказателства (писмени договори или нотариални актове) в подкрепа на твърденията си, че ищецът е потребител на вода и В и К услуги по смисъла на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и § 2, т. 2, б. "б" ЗРВКУ, поради което съдът намир., че ответникът не е провел успешно доказване на възложения му в доказателствена тежест факт на валидно възникнало договорно правоотношение между ищеца и ответника с предмет предоставяне на водоснабдителни услуги за процесния имот.

Предвид така мотивирания извод на съда за липса на договорно правоотношение между страните, не следва да се обсъждат останалите доказателств., имащи отношение към стойността на водоснабдителната услуга за процесния период, както и възражението за погасяване по давност на вземането.

Ето защо, съдът намир., че отрицателният установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК следва да се уважи.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилат., предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса.

Съдът намира въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Съдът съобрази, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на едно открито съдебно заседание, в хода на което не са представени и приети нови доказателств., процесуалният представител на ищцата се е явил в ОСЗ и е представил предварително писмено становище. По тези съображения съдът прием., че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено но предвидения минимален размер в Наредба №1/2004г. от 09.07.2004г.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. С. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 410 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че Я. В. Б., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С., ул.

„Г...“ №№ ет. не дължи на С. в.“ АД, ЕИК: .... с адрес: гр. С., ж.к. „М.“, Б. № бл.., сумата в размер на 561,98 евро /равностойност на 1 099,14 лв./, представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 16.10.2020г. до 23.10.2023г. за имот, намиращ се в гр.

С., ж. к. Д. 1, бл. вх ап. кл. № ....

ОСЪЖДА С. в.“ АД, ЕИК: .... с адрес: гр. С., ж.к. „М.“, Б. № бл.., да заплати на Я. В.

Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25,56 евро /равностойност на 50 лв./, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА С. в.“ АД, ЕИК .... с адрес: гр. С., ж.к. „М.“, Б. № бл.., да заплати на адв. С.

Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в общ размер на 209,63 евро /равностойност на 410 лв./ – адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4