Решение № 352 от 10.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Перник, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200723 по описа за 2026 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 34-0000001/07.01.2026 г., издадено от И.П.С. – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП на П.

А. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро/1000 лева за нарушение на чл. 127, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари.

В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното постановление. Твърди, че нарушението не е доказано, тъй като товарът се намирал под нивото на бордовете и не било установено негово разсипване или създаване на реална опасност за движението. Позовава се на противоречие между приетата в АУАН и НП значителна неизправност и отбелязания в протокола от крайпътната техническа проверка резултат „изправен“. Поддържа още, че квалификацията на неизправността е извършена формално, снимковият материал не е представен, а описанието на нарушението не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски в размер на 300 евро.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебните заседания. В придружителното писмо и в последващите писмени становища излага доводи за правилност и законосъобразност на наказателното 1 постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Районен съд – Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.12.2025 г. около 09:54:12 часа на АМ „Струма“, при разклона за с.

Боснек, в посока гр. София, П. А. М. управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № ***, категория N3G, с който извършвал обществен превоз на товари по маршрут с. Студена – гр. София, видно от пътен лист № 463505/18.12.2025 г. Автомобилът бил спрян за проверка от служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник К. Д. М. и А. Х. А.. При проверката било установено, че с него се превозва насипен товар – скална маса, който не бил покрит и обезопасен по начин, предотвратяващ разсипването или изпадането му по време на движение. Наличното покривало било събрано и не било разпънато върху товара.

За извършената проверка бил съставен Протокол от крайпътна техническа проверка № 175421/18.12.2025 г. В него елементът „Обезопасяване на товара“ бил отбелязан като проверен, а като резултат от проверката било маркирано „изправен“, като в графата „Разни/бележки“ било вписано „АУАН 00731“.

На същата дата К. Д. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 00731/18.12.2025 г. за нарушение на чл. 127, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. В акта било посочено, че насипният товар не е обезопасен по подходящ начин и е следвало да бъде покрит, така че да не е възможно изпадането му по време на движение. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В законоустановения срок не били депозирани и допълнителни писмени възражения.

Към административнонаказателната преписка бил приложен снимков материал, на който е заснет откритият товарен отсек с превозваната насипна скална маса.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К. М. потвърди констатациите в АУАН. Посочи, че автомобилът се движел пред служебния автомобил с ниска скорост, като от непокрития товар се вдигал прах.

Свидетелят А. А. не си спомни конкретната проверка, но потвърди, че подписът за свидетел в АУАН е положен от него.

Въз основа на съставения

АУАН и материалите по административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, като възприел констатациите 2 за превоз на неподходящо обезопасен насипен товар и квалифицирал неизправността като значителна по т. 20.5.2 от Приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. На основание чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП наложил на П. А. М. административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро/1000 лева.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН № 00731/18.12.2025 г., протокол за крайпътна техническа проверка № 175421/18.12.2025 г., пътен лист № 463505/18.12.2025 г., приложения снимков материал и показанията на разпитаните свидетели. Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението, поради което съдът извърши самостоятелна преценка на доказателствата.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя К. М., който е възприел непосредствено движението на автомобила с непокрит насипен товар, събраното покривало и отделянето на прах при движението му.

Показанията му са последователни и кореспондират с констатациите в АУАН и със снимковия материал, на който се вижда непокритият насипен товар.

Свидетелят А. А. не възпроизвежда конкретни спомени за проверката, поради което показанията му установяват единствено участието му при съставянето на акта, но не допринасят за изясняване на съществените факти.

Обстоятелството, че в протокола за крайпътна техническа проверка графата „Обезопасяване на товара“ е отбелязана като „Проверен“, а крайният резултат – „Изправен“, създава противоречие с останалите доказателства, но не ги разколебава. Тази част от протокола се опровергава от непосредствените възприятия на актосъставителя, от АУАН и от приложения снимков материал, които взаимно се подкрепят и установяват по несъмнен начин, че насипният товар не е бил покрит и обезопасен по изискуемия начин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, видно от приложените по преписката заповеди, и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити.

В двата акта са посочени датата, часът и мястото на нарушението, управляваното от жалбоподателя превозно средство, видът на извършвания превоз и превозваният товар, както и конкретното неизпълнение – превозване на насипна скална маса, която не е обезопасена с покривало по начин, изключващ разсипването или изпадането по време на движение.

Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере фактическото и правното обвинение и да организира защитата си.

3

Съгласно чл. 127, ал. 4 ЗДвП условията и редът за укрепване на превозваните товари се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Член 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. препраща към приложение № 1 относно правилата за оценяване и видовете неизправности при укрепването на товара. В т. 20.5.2 от приложението неподходящото обезопасяване на насипен товар е определено като значителна неизправност.

От доказателствата се установява, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил по автомагистрала „Струма“, превозвайки насипна скална маса, без наличното покривало да бъде разгънато върху товара.

Актосъставителят е възприел непосредствено непокрития товар и отделянето на прах при движението на автомобила, а тези обстоятелства се потвърждават от АУАН и приложения снимков материал. По този начин от обективна страна е осъществено управление на пътно превозно средство с неподходящо обезопасен насипен товар.

Правилно неизправността е квалифицирана като значителна по т. 20.5.2 от приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. За осъществяването на тази хипотеза не е необходимо да е настъпило действително разсипване или изпадане на част от товара, тъй като достатъчно е насипният товар да не е подходящо обезопасен. Деянието е извършено виновно най-малкото при непредпазливост, доколкото жалбоподателят като водач е могъл и е бил длъжен да възприеме, че покривалото не е поставено върху товара.

Отделно от горните съждения съдът намира за необходимо да даде отговор на възраженията, въведени в жалбата., като в тази връзка настоящият съдебен състав намира следното:

Възражението, че не е настъпило действително разсипване или вредоносен резултат, е неоснователно. Съставът е формален и за осъществяването му е достатъчно насипният товар да не е подходящо обезопасен. Точка 20.5.2 от приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. определя това нарушение като значителна неизправност, докато загубата на товар, създаваща опасност за движението, представлява опасна неизправност.

Обстоятелството, че товарът се е намирал под нивото на бордовете и според жалбоподателя бил около половината от капацитета на автомобила, не изключва нарушението. НП не е издадено за претоварване, а за неподходящо обезопасяване на насипен товар. Посочената в жалбата кантарна бележка не е представена, а и би установила единствено теглото на товара. Същевременно актосъставителят е възприел непокрития товар, събраното покривало и отделянето на прах при движението на автомобила.

Действително в протокола за крайпътна техническа проверка графата „Обезопасяване на товара“ е отбелязана като „Проверен“, а крайният резултат – като „Изправен“. Протоколът е неправилно попълнен в тази част и съдът не кредитира отразения в него краен резултат. Това противоречие обаче не е процесуален порок на АУАН или НП и е преодоляно от еднозначното описание 4 в АУАН, снимковия материал и конкретните показания на актосъставителя за непокрития товар и отделянето на прах при движение.

Неоснователно е и възражението, че неизправността е определена формално като значителна. Точка 20.5.2 от приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. изрично квалифицира неподходящото обезопасяване на насипен товар като значителна неизправност. По-тежката квалификация „опасна неизправност“ би била приложима при загуба на товар, създаваща опасност за движението, каквато в случая не е приета.

Възражението за липса на снимков материал се опровергава от доказателствата по делото. Към преписката е приложена снимка, на която се вижда непокритият насипен товар от скална маса с дребни фракции. Снимката кореспондира с констатациите в АУАН и с показанията на актосъставителя.

Не е налице нарушение на чл. 57 ЗАНН. В НП са посочени датата, часът и мястото на нарушението, автомобилът и водачът, видът и маршрутът на превоза, видът на товара, конкретното неизпълнение, необходимостта от поставяне на покривало и правната квалификация на неизправността.

Разположението на товара спрямо височината на бордовете не е съставомерен признак по т. 20.5.2 и липсата на такова описание не ограничава правото на защита.

Предвид всичко изложено дотук съдът счита, че правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1000 лева при констатирана значителна неизправност в укрепването на товара.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този вид. Превозван е непокрит насипен товар от скална маса по автомагистрала, като при движението на автомобила е наблюдавано отделяне на прах. Неизправността е нормативно класифицирана като значителна и създава риск за останалите участници в движението.