Решение № 1738 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330108937 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „Пловдивска консерва“ АД срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е предявен иск за присъждане на сумата в размер на 13402.38 лева, с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, представляваща средно месечен пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни пълни с гориво, което е собственост на ответника, разположени на пода на площадката на Пловдивска консерва АД, гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода 01.07.2018 г. 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - ******* г.

В исковата молба се излагат подробни съображения, че по силата на договор за изменение на Военновременни запаси № ****** г., сключен между страните, ищецът съхранявал определения запас от гориво на ответното дружество срещу възнаграждение. Договорът продължил действието си до началото на месец ноември *** г., когото бил надлежно прекратен, считано от ***** г., отношенията не били уредени с нов договор.

Въпреки, че между страните не бил сключен нов договор, ответникът не предприел никакви действия по преместване на запаса от гориво от цистерните на ищеца, който продължил действията по опазването му. Тъй като ищецът бил спрял производствена дейност не разполагал с охрана от лица на граждански договор, единствената физическа охрана се извършвала то служители на „Филикон 97“ АД

1

Твърди се, че ищецът е обеднял от невъзможността да използва собствените си цистерни, тъй като били пълни с гориво, респективно е пропуснал да реализира доход от отдаването им под наем.

Твърди се, че ищецът неоснователно е пропуснал да увеличи имуществото си чрез реализиране на средно-пазарен месечен наем от отдаване на собствените си цистерни, като за процесния период, ищецът оценява в размер на 13402.38 лева. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Ангажират се доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът счита предявения иск за недействителен и неоснователен.

Излагат се подробни съображения, за неоснователността на предявения иск.

Ангажира доказателства. Претендира разноски и съответно иска да бъде отхвърлен.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД. За да бъдe уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период в съответния брой цистерни собственост на “Пловдивска консерва” АД, находящи се в гр. Пловдив, бул.

„Коматевско шосе“ № 35, които са пълни с гориво, собственост на ответника, че ответникът се е обогатил за сметка на този ищец със сумата в размер на 13 402.38 лева, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.

По делото е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че между “Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси № ** от ***** г., по силата на който “Пловдивска консерва” АД съхранявало военновременния запас от гориво на ответното дружество срещу възнаграждение, както и че този договор е прекратен в края на ***** г. И че з а процесния период не са налице договорни правоотношение, както и че цистерните, в които се съхранява горивото са собственост на ищеца. От представения договор за съхранение на военновременни запаси № *** от **** г. се установява, че ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е възложила на “Пловдивска консерва” АД да съхранява собствени на ответника военновременни запаси от гориво срещу възнаграждение. От Констативен протокол от ***** г. Се установява, че ищецът „Пловдивска консерва“ АД съхранява дизелово гориво, собственост на ответника в размер на 969.358 тона, като от тях 263 тона се намира в база на Пловдивска консерва, а останалото количество от 706.358 тона – се съхранява на територията на „Б. Р.“ АД, а от договор за наем от 24.04.2009 г. „Б. Р.“ АД е предоставило под наем на “Пловдивска консерва” АД площадка за 2 съхранение на петролни продукти, находяща се в гр. П., ул. „К.“ № **.

От доказателствения масив с установява/ Констативен протокол от ****** г., , протокол за фактическо замерване на промишлено дизелово гориво от **** г. / че при ищеца “Пловдивска консерва” АД се съхранява промишлено дизелово гориво в размер на 969.546 тона, разпределено в 13 броя хоризонтални и 1 бр. вертикален резорвоари на територията на Пловдивска консерва и 3 бр. вертикални резервоари на територията на „Б. Р.“ АД., като по искане на „Пловдивкса консерва“ АД до Агенция „Митници“ с 6 бр.

Протоколи за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки от ****, **** г., **** г., **** г., **** и *****г. , посоченото по-горе количество гориво е преместено от металните резервоари в гр. П., ул. „К.“ № ** на площадка на „Б. Р.“ АД в 13 броя резервоари на “Пловдивска консерва” АД в производствената база на последното дружество на бул. „К.“ № ** в гр. П., като всички 13 резервоара са запечатани с пломби.

Съдът приема, че Протоколите на митническите органи, в частта в която е констатирано количеството гориво, което е открито в цистерните, находящи се в гр. П., ул. „К.“ № ** на площадка на „Б. Р.“ АД в размер на 203.236 тона – тежко гориво и 65.342 мт – газьол и което гориво е запечатано с пломби, представлява официален свидетелстващ документ за тези факти. Това е така, доколкото документите са изготвени от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност, по време на изпълнение на служебните задължения и са обстоятелства, които лично и непосредствено са възприети от съставителя.

По делото не се установиха обстоятелства, които да са довели до промяна на количеството гориво, съхранявано от ищеца. Ответникът не доказа, че е измерено по-малко количество гориво за процесния период. Това не се установява от представените Актове за вземане и разработване на средна проба и сертификати за стоков контрол, протокол за изпитване и експертизи, доколкото в тях липсва измерване на количеството гориво, находящо се в цистерните на ищеца.

Процесното гориво е предоставено за отговорно пазене на ищеца с протокол от органите на Агенция „Митници“ и собственикът им дължи заплащане на разходите, които и щ е ц ъ т прави за съхраняване на имуществото, както и да го обезщети за пропуснатите ползи от съхраняването. Както се установи между „Пловдивска консерва“ АД и ответника липсват договорни отношения, въз основа на които, за процесния период, да се уреждат въпросите по съхраняване на процесното гориво, поради което и вземанията, свързани с него се уреждат по правилата на чл.59 ЗЗД. С оглед изложеното съдът приема за установено по делото, че при ищеца „Пловдивска консерва“ АД за процесния период се съхраняват, в 13 на брой, негова собственост, цистерни тежко гориво в количество 248.192 тона, собственост на ответника, за съхранението на което липсва договорно правоотношение.

От приетата и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че пазарният наем за съхраняване на гориво за процесния период/ съобразно пазарния наем/ е в общ размер на 13402.38 лева, като именно с тази сума ищецът се е обеднил за сметка на обогатяването на ответника, доколкото не е 3 могъл да реализира приход от отдаване на цистерните под наем, за която сума искът ще се уважи.

Като законна последица от уважаване на иска е се присъди върху главницата и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски: 536.10 лева – платена д.т., 1650 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представена разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие и 200 лева – депозит за ССчЕ. Общо напрвени разноски в размер на 2386.10 лева, които следва да се присъдят изцяло.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със седалище и адрес на управеление: гр. София, ул.“Московкса“ № 3 , ДА ЗАПЛАТИ НА „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК 115051642, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35, представлявано от Б. К. сумата в размер на 13402.38 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД, в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода 01.07.2018 -31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 19.06.2023 г, както и сумата в размер на 2386.10 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4