Решение № 5413 от 27.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5413 гр. С., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № [№]211110151332 по описа за 2021 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът [фирма] твърди, че ответникът АЛ. СТ. М. е потребител на топлинна енергия, доставяна в апартамент № [№], находящ се в [адрес], абонатен № [№].

Поддържа, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е доставил в имота топлинна енергия на обща стойност 5548,81 лева, която не е заплатена. В исковата молба се сочи, че АЛ. СТ. М. дължи на [фирма] и сумите 584,50 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2021 г., 58,49 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и 10,55 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 12.04.2021 г.

Изложено е, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество срещу ответника била издадена заповед за изпълнение, но последният възразил срещу нея. Поради това [фирма] предявило исковете, предмет на настоящото дело, с които иска да бъде признато за установено, че АЛ. СТ. М. му дължи 5548,81 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 584,50 лева обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2021 г., 58,49 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и 10,55 лева обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главните вземания от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.

Ответникът АЛ. СТ. М. оспорва предявените искове. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй като липсва писмен договор между страните. Оспорва, че соченият абонатен номер касае партида на топлоснабден имот, 1 представляващ апартамент № [№], находящ се в [адрес]. Счита, че ищецът неоснователно е начислявал за исковия период служебен разход на топлинна енергия при липса на законови предпоставки за това. Поддържа, че не е доказано, че до апартамента не е осигурен достъп за отчитане на изразходваното количество топлинна енергия, както и колко лица обитават имота. Навежда възражение за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на [фирма] на основание чл. 146, ал.

1 ЗЗП, поради противоречие с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. АЛ. СТ. М. твърди, че липсват доказателства по делото, от които да се установява, че е поставен в забава. Сочи, че вземането за възнаграждение за дялово разпределение не следва да се заплаща на ищеца, дори и подобна клауза да е уредена в общите му условия, тъй като същият не е страна по договора, сключен между [фирма] и етажните собственици на сградата, до която се доставя топлинна енергия. Оспорва методиката, въз основа на която [фирма] е начислявало сумите за дялово разпределение на топлинната енергия, като счита, че не е ясно по какъв начин е определен размерът им. Релевира възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - [фирма] счита исковете за основателни и доказани. Твърди, че дяловото разпределение за аб. № [№] е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Уточнява, че в рамките на този период в имота са били монтирани уреди за дялово разпределение с радио-дистанционен отчет, чиито показания са отразени автоматично в електронната му база.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел задължение да я получи и да заплати стойността й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя, тоест без да е необходимо сключването на нарочен писмен договор между топлофикационното дружество и потребителя за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай от заключението на съдебно-техническата експертиза, което се кредита от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в рамките на заявения с исковата молба период процесният имот е бил 2 топлоснабден. Като писмено доказателство е прието копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № [№], том VII, рег.№ [№], дело № 1103/ 2007 г., по описа на нотариус С.Т., от което е видно, че на 15.08.2007 г. правото на собственост върху процесния имот - апартамент № [№], находящ се в [адрес], е прехвърлено чрез договор за покупко-продажба в полза на ответника АЛ. СТ. М.. Следователно въз основа на събраните доказателства и като бъдат съобразени посочените по-горе норми от ЗЕ се налага извод, че последният се явява потребител на доставяната в имота топлинна енергия и съответно купувач по договор за доставка на топлинна енергия, въз основа на който е задължен да заплаща в полза на [фирма] стойността на доставената енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общият топломер в абонатната станция е бил годен измервателен уред и при направена метрологична проверка е констатирано, че съответства на законовите изисквания, както и че технологичните разходи, които са за сметка на [фирма], са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, а между потребителите е разпределено само т.н. „чисто количество” енергия. Вещото лице е посочило, че стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в общ размер 5506,65 лева, формирана от сбора на стойността на топлинната енергия за отопление на имота, стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване и стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Уточнило е, че сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Според заключението в рамките на исковия период в имота е имало 4 радиатора с индивидуален разпределител на разходите за отопление с дистанционно отчитане тип F59, при които не се записват данни в графа „ново показание” в съставяните главни отчети, тъй като показанията им се отчитат дистанционно няколко пъти през отоплителния сезон. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание на 11.03.2022 г. вещото лице е уточнило, че уредите F59 са с дистанционно отчитане, чието показание се отчита директно от информационната система на дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия. От страна на ответника е направено формално оспорване на обстоятелството, че уредите за дялово разпределение са с дистанционно отчитане, но същият не е ангажирал, каквито и да е доказателства, подкрепящи същото. Поради това съдът намира, че възражението е неоснователно. Според заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване в имота се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода, новото показание му според главния отчет, съставен за отоплителен сезон 2018-2019 г., е 510 куб.м., а това според главния отчет за отоплителен сезон 2019-2020 г. – 612,704 куб.м. Тези данни съвпадат с отразеното в главните отчети от 21.04.2019 г. и от 02.04.2020 г. относно показанието на водомер № [№], копия от които са приети като писмени доказателства по делото, както и в представеното от ответника копие от писмо на [фирма], в което са посочени данните, снети от негов проверител при извършен отчет по график на адрес: [адрес], ап. 20 в периода от м.04.2018 г. до м.04.2020 г. От последното е видно, че на 18.04.2019 г. проверителят е констатирал показание на водомера № [№] 509 куб.м., на 21.01.2020 г. – 581 куб.м., а на 21.07.2020 г. – 631 куб.м., тоест в рамките на показанията, снети от представител на [фирма] на 21.04.2019 г. и на 02.04.2020 г., както следва: 510 куб.м. и 612,704 куб.м. Следователно възражението на ответника, че не са верни отчетите на водомера, въз основа на които е изчислена стойността на топлинната енергия, е неоснователно.

С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати на ищцовото дружество сумата 5506,65 3 лева – стойност на топлинна енергия, доставена в апартамент № [№], находящ се в [адрес], абонатен № [№], в рамките на периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. От страна на АЛ. СТ. М. не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че това задължение е изпълнено.

Тъй като се установява твърдението на [фирма], че има вземане към АЛ. СТ. М. за стойността на топлинната енергия, следва да бъде разгледано наведеното от последни я възражение, че част от него е погасено по давност. Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което в полза на [фирма] срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25426/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е подадено на 05.05.2021 г., когато е прекъснат давностният срок. Според чл. 33, ал. 1 от приложимите за процесния случай общи условия на [фирма] за продажба на топлинна енергия за битови нужди, приети с решение по Протокол № 7/ 23.10.2014 г. на съвета на директорите на дружеството, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.0 8.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.