Определение № 103 от 30.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив , 30.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20215001000448 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „В. П.“ ООД, ЕИК ... представляван от адв. П.Б. против определение от 13.04.2021г., постановено по т.д. № 17 по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е спряно производството по откриване на производство по несъстоятелност на „Ф.Ф.“ ООД. Според жалбоподателят атакуваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а искането отправено до въззивния съд е същото да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съответните производствени действия и разглеждане по същество.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. № 273733 на 27.04.2021г., а акта, който е подложен на проверка с нея не е редовно връчен на жалбоподателя. Казаното налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

1

С обжалваният съдебен акт е спряно производството по делото, след като съдът е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК – наличието на спорове, решенията, по които са от значение за правилното решаване на спора по молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Ф.Ф.“ ООД. Конкретно е посочено, че образуваните т.д.

№ 84/2019г. по описа на ОС Благоевград и т.д. № 410/2020г. по описа на ОС Пловдив имат за предмет признаване за установено вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на длъжника, като и по двете дела са постановени удовлетворяващи решения, които не са влезли в законна сила. Така съдът е приел, че освен обективното финансово икономическо състояние на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност е необходимо да се изследват и обстоятелствата наложили изпълнението или неизпълнението на задължения по търговската сделка от длъжника, от значение за наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността е приел, че от данните, съдържащи се в образуваните производства се установяват извършени незаконосъобразни действия, които са повлияли пряко на поведението на стопанския субект в търговския оборот, съответно установяването им, респ. отричането им ще обусловят и преценката на съда относно евентуално установено неизпълнение от длъжника.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 621а, ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК относно спиране на производството по съгласие на страните, но намират субсидиарно приложение разпоредбите на процесуалния закон, доколкото в част IV на ТЗ за производството по несъстоятелност няма особени разпоредби.

Следователно останалите основания за спиране по чл. 229, ал.1 от ГПК са приложими, ако са съвместими с характера на производството по несъстоятелност и ако са налице визираните в процесуалния закон предпоставки.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че спирането на производството е постановено по искане на лице, което не е страна в производството по несъстоятелност. В конкретният случай спиране на производството по несъстоятелност съдът е постановил, след като е взел предвид служебно известни му данни за страните и предмета на образуваното т.д. № 410/2020г. по описа на ОС Пловдив, съответно е отчел такива, съдържащи се по делото за другото образувано като т.д. № 84/2019г. по описа на ОС Благоевград. Наличието на преюдициален спор съдът може да зачете и съответно да спре производството по делото при условията на чл. 229, ал.1, т.

2

4 ГПК и без да е сезиран, което всъщност е сторено и в настоящия случай.

Затова и изводът е, че оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от съда при постановяване на оспорения съдебен акт са неоснователни.

С оглед спецификите на производството по несъстоятелност, предмет на молбата по чл. 625 от ТЗ на кредитор, подадена срещу длъжник е установяване на състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, върху което състояние и неговия начален момент се формира силата на пресъдено нещо, чийто субективни предели се разпростират върху всички /чл. 630, ал.3 от ТЗ/, като решението за откриване на производство по несъстоятелност има незабавно действие спрямо всички.

В конкретният случай тази преценка е обусловена от това налице ли е вземане на кредитора, по повод молба, на който е образувано производството с произход търговска сделка, което не е изпълнено от длъжника и каква е причината за това неизпълнение – обективна невъзможност за неизпълнение или непогасяването на задължението се дължи на спорност на това вземане.

Именно по отношение преценката на този факт от значение са образуваните т.д. № 84/2019г. по описа на ОС Благоевград и т.д. № 410/2020г. по описа на ОС Пловдив, които са с предмет искове за признаване за установено несъществуването на вписани по партидата на длъжника обстоятелства, касаещи притежанието на дружествените дялове в „Ф.Ф.“ ООД и представляващия същото дружество.

В този смисъл и отчитайки спецификата на производството по несъстоятелност, въззивният съд счита, че е налице основание за спиране на производството по молбата на кредитор по чл. 625 от ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по цитираните търговски дела, в който смисъл е и оспорения съдебен акт, който като съобразен със закона следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.04.2021г., постановено по т.д. № 17 по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е спряно производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4