Решение № 63 от 27.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С.З., 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М.а като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20245500500008 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Д. М., действаща чрез адв. В. Т., срещу решение № 990/14.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 4069/2023 г. по описа на Районен съд – С.З..

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се доводи за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд, че не е следвало служебно да се произнесе по въпроса за недействителността на клаузата за срок на трудовия договор, т.к. с исковата молба този въпрос е бил въведен като предмет на спора.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени, а на страната бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок въззиваемата страна – Детска градина № *******“ – гр.С.З., представлявана от законния си представител Д.Х.М., действаща чрез адв. Д. К., е подала отговор на въззивната жалба, с който я е оспорила като неоснователна.

Страната е изложила доводи, че обжалваното решение е правилно, т.к. от страна на ищцата не е било направено искане за обявяване на 1 недействителността на клаузата за срок в трудовия договор.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата участва чрез процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени, като на страната бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощник, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждането на направените във въззивното производство разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от обжалване.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Д. М., с която срещу Детска градина № *******“, представлявана от законния си представител Д.Х.М., са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност „учител“ и присъждане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното й уволнение в размер на 7519,15 лв. за период от пет месеца, след 03.07.2023 г.

Изложени са твърдения, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „учител“ в Детска градина № *******“. Трудовият договор бил сключен на 07.09.2022 г. и прекратен със заповед от 12.05.2023 г., считано от 01.06.2023 г.

Ищцата е оспорила уволнението си като незаконно, т.к. било извършено на несъществуващо основание - чл.325, ал.1 т.3 от КТ. Счита, че трудовият й договор е бил сключен в нарушение на разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ и по силата на ал.5 следва да се счита за безсрочен.

С отговора на исковата молба ответникът Детска градина № *******“ е оспорил исковете като неоснователни, като е изложил съображения, че трудовият договор на ищцата е бил сключен за определен срок и прекратен на основание изтичането на този срок. В случая разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ не следвало да намери приложение, т.к. спецификите на работата в 2 детските градини обуславяли сключването на трудови договори за определен срок, съвпадащ със срока на съответната учебна година, поради което в конкретния случай било налице предвиденото в чл.68, ал.4 от КТ изключение, при наличието на знанието и съгласието и на двете страни.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че трудовият договор на ищцата е сключен в нарушение на закона, но тъй като недействителността на клаузата за срок като порок на трудовия договор не бил въведен от страната в процеса по предвидения процесуален ред, то е приел главният иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за неоснователен, а с оглед на това е приел, че и и обусловените искове по чл.344, ал.1 т.2 и т.3 от КТ са неоснователни.

Между страните няма спор по фактите, а единствено по правото.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 07.09.2022 г. Детска градина № *******“ и М. Д. М. са сключили трудов договор, по силата на който на последната е възложено изпълнението на длъжността „учител в детска градина“. Договорът е сключен за определен срок – от 12.09.2022 г. до 31.05.2023 г., а в самият договор не са посочени причини за сключването му за такъв срок. М. Д. М. е постъпила на работа на 12.09.2022 г., а със заповед № А-229/12.05.2023 г., връчена й на 22.05.2023 г., трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1 т.3 от КТ, считано от 01.06.2023 г., поради изтичането на срока на договора.

Установено е, че към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение М. Д. М. е ползвала разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност считано от 29.05.2023 г. до 02.07.2023 г., а полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месец февруари е в размер на 1503,83 лв.

След прекратяването на трудовото правоотношение М. Д. М. е останала без работа, считано и до датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, а обезщетението за оставането й без работа за периода от 03.07.2023 г. до 30.11.2023 г. е в брутен размер от 7519, 15 лв.

Спорният между страните въпрос, на който съдът следва да отговори в настоящото производство, е дали М. Д. М. в процесуалното си качество на ищца, е въвела по надлежния процесуален ред оплакване за недействителност на клаузата за срок в трудовия й договор, посредством което да е обосновала твърдяната от нея незаконност на прекратяването на трудовото й правоотношение.

Според настоящият въззивен съд такова оплакване е било надлежно въведено с исковата молба, макар и в нея изрично да не е упомената думата „недействителност“ и да не е направено нарочно искане за обявяване на клаузата за срок за недействителна.

Това е така, т.к. ищцата е основала иска си по чл.344, ал.1 т.1 от КТ 3 именно на обстоятелствата, че уволнението й е извършено на несъществуващо правно основание поради сключване на трудовия й договор в нарушение на разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ и съответно искане за прилагане на законовата фикция по чл.68, ал.5 от КТ.

Т.е. в исковата си молба ищцата е заявила твърдения, че трудовият й договор е бил сключен в нарушение на закона и искане съдът да констатира това, като приложи предвидената в закона специална санкция – приемане на трудовия договор за безсрочен, а това от своя страна е равносилно на искане за обявяване на недействителността на клаузата за срок в трудовия договор.

Безспорно е утвърдено в съдебната практика разбирането, че недействителността на трудовия договор или отделна негова клауза може да се релевира от всяка от страните в трудовото правоотношение, чрез нарочен иск или чрез възражение.

Доколкото възражението представлява процесуално средство за защита на ответника, с оглед равнопоставеността на страните в процеса следва да се приеме, че ищецът - работник може да се позове на недействителност на трудовия си договор или отделна негова клауза и в обстоятелствената част на исковата си молба като въведе съответното твърдение за противоречието им със закона като основание за твърдяната незаконосъобразност на уволнението си.

Това в случая е сторено от ищцата, а при това положение при извършването на преценката за законността на уволнението съдът следва да изследва въпросът дали са спазени законовите изисквания за сключването на трудовия договор като срочен.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 т.1 от КТ срочен трудов договор може да се сключи за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години, освен ако в закон или акт на Министерския съвет е предвидено друго.

Ал.3 на чл.68 от КТ предвижда, че срочен трудов договор по ал.1 т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпили работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия.

Ал.4 на чл.68 от КТ предвижда, че по изключение срочен трудов договор по ал.1 т.1 може да се сключи за срок най-малко една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.

Такъв договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя.

Чл.68, ал.5 от КТ предвижда, че трудов договор по ал.1 т.1, сключен в нарушение на ал.3 и ал.4, се смята за сключен за неопределено време.

В конкретният случай трудовият договор между страните е сключен като срочен трудов договор по смисъла на чл.68, ал.1 т.1 от КТ, за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, за срок по –кратък 4 от една година.

Не е налице писмено искане от страна на въззивницата за сключването на трудовия договор за посочения в него срок, а в самия договор не са посочени конкретните причини, които налагат сключването му за такъв срок.

В § 1, т.8 от ДР на КТ е дадено легално определение на "изключението", при което в хипотезата на чл.68, ал.4 от КТ може да се сключи срочен трудов договор - това са обективно съществуващи икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер. Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие.

Законът за предучилищното и училищното образование, или издаден от Министерския съвет подзаконов акт за неговото приложение, не предвижда изрична възможност за сключването на срочни трудови договори за по – кратък срок от една година и при изключение от правилото на чл.68, ал.4 от КТ.

Ето защо съдът намира, че трудовият договор между страните по делото е бил сключен в нарушение на чл.68, ал.4 от КТ поради което и на основание чл.68, ал.5 от КТ следва да се счита за сключен за неопределено време.

Поради това и т.к. той е бил прекратен на основание изтичане на срока на договора следва извод, че е прекратен на несъществуващо правно основание, поради което и искът за признаване на уволнението на М. Д. М. за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.

Тъй като уволнението на М. Д. М. е признато от съда за незаконно и в резултат на него тя е останала без работа и понастоящем не е страна по друго трудово правоотношение, основателен се явява и искът за възстановяване на заеманата от нея допреди уволнението й длъжност „учител в детска градина“, поради което и той следва да бъде уважен.

Основателен е и искът за присъждане на обезщетение за оставането на М. Д. М. без работа поради незаконното й уволнение.

Въззивницата е останала без работа поради незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, като това положение продължава и до момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, което е период от време по-дълъг от шест месеца.

М. Д. М. е претендирала присъждането на обезщетение за периода от пет месеца считано от 03.07.2023 г., поради което за времето от 03.07.2023 г. до 30.11.2023 г. следва да й се присъди обезщетение в брутен размер от 7519,15 лв. /седем хиляди петстотин и деветнадесет лева и петнадесет стотинки/, т.е. и този иск следва да бъде уважен в пълния му заявен размер.