Решение № 1404 от 01.12.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501282 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство М. Б. И. обжалва решение № 263176/24.10.2022 г., постановено по гр.д. № 12078/2020 г. по описа на СГС, І-1 състав в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от нея срещу К. И. М. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, в осъдителната му част за осъждането на ответницата да предаде на ищцата владението на гаражна клетка № 4 в полуподземен етаж на бл.1, кота - 2,85 м, находящ се в гр.София, ул. „***“ № ***, ет.-1, с площ от 18,20 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, както и в частта за разноските за сумата от 1600 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно на л.24 от първоинстанционното дело. Внесена е дължимата държавна такса.

Предвид горното подадената въззивна жалба е редовна.

Поддържа се, че в обжалваната си част решението е неправилно, тъй като СГС погрешно е установил фактите относно процесния гараж и въз 1 основа на тях е направил погрешни правни изводи. Поддържа се, че след обявяване за решаване на гр.д.№ 12078/2022 г. са настъпили нови факти, свързани с обстоятелството относно кой го владее, поради което с въззивната жалба са релевирани доказателствени искания.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди на въззивницата направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответницата К. И. М.. Отговорът е депозиран лично.

Оспорва въззивната жалба, като в отговора се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Ответницата К. И. М. обжалва решение № 263176/24.10.2022г., постановено по гр.д. № 12078/2020 г. по описа на СГС, І-1 състав в частта, с която е уважен предявения срещу нея от М. Б. И. иск с правно основание чл.59, ал.3, пр.2 от ЗС и е признато за установено в отношенията между страните, че учреденото в полза на ответницата М. вещно право на ползване върху апартамент № 21, нахоядящ се в гр.София, ул. „***“ № ***, на кота 0, ет.1, вх.Б, бл.1 със застроена площ 103,60 кв.м., е погасено поради неупражняването му в 5-годишен срок, както и в частта, с която е уважен предявения ревандикационен иск за апартамента № 21.

С оглед уточнителна молба вх.№ 15174/28.06.2023 г. подадена чрез особения представител на ответницата - адвокат Р., въззивният съд намира, че това е предмета на въззивната жалба на ответницата. В уточнителната молба е посочено, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил ревандикационния иск за гаражна клетка № 4 и е прогласил за собственик ответницата К. М.. Това твърдение е неправилно, тъй като видно както от мотивите, така и от диспозитива на първоинстанционното решение, ревандикационния иск на М. И. срещу К. М. и по отношение на гаражна клетка № 4 в установителната му част е уважен, т.е. съдът е приел и е установил в отношенията между страните, че именно ищцата е собственик на този гараж, но е отхвърлил искът в неговата осъдителна част за предаване на владението на гаража, поради недоказаност.

Но тъй като в уважената установителна част на иска не е налице въззивна жалба, то съдът намира, че в тази част решението като необжалвано 2 е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена лично от ответницата. Същата е освободена от дължимата държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд от 14.03.2023 г.

Препис от въззивната жалба на ответницата е връчен редовно на ищцата, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор не е постъпил.

В открито съдебно заседание възивни цата-ищца, чрез своя процесуален представител моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззивницата – ответник, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ищцата, поддържа своята въззивна жалба.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от М. Б. И. срещу К. И.

М. обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1.Иск с правно основание чл.59, ал.3, пр.2 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че учреденото с нотариален акт № 189, том ІІІ, рег. № 10194, дело № 515/2005 г. вещно право на ползване върху апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „***“ № ***, на кота 0, ет.1, вх.Б, бл.1, със застроена площ 103,60 кв.м., заедно с 3,93 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, е погасено поради неупражняването му в 5-годишен срок,

2.Иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Б. И. е собственик на описания по-горе апартамент и за осъждането на ответницата К. И. М. да предаде на ищцата владението върху него и

3.Иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Б. И. е собственик на гаражна клетка № 4 3 в полуподземен етаж на бл.1, кота-2,85 м в гр.София, ул. „***“ № ***, ет.-1, с площ 18,20 кв.м., заедно с 4,15% ид.ч.от общите части на полуподземния етаж и от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и за осъждането на ответницата К. И. М. да предаде на ищцата владението върху него.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Ищцата М. Б. И. се легитимира на основание-договор за учредено право на строеж, обективиран в нотариален акт № 189, том ІІІ, рег.№ 10194, дело № 515 от 29.12.2005 г. на нотариус Е. П. с рег.№ *** на НК, надлежно вписан в СВ с вх.рег.№ 75407 от 29.11.2005 г., акт № 134, том LLLLXXVI, дело № 56339/05 г. като собственик на следните недвижими имоти:

-апартамент № 21 на кота 0.00, етаж 1 във вход Б на блок 1 със застроена площ 103,60 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с трапезария и кухня, баня с тоалетна, тоалетна, склад, входно антре и тераси с обща площ 41,98 кв.м., заедно с 3,93% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и на

-гаражна клетка № 4, в полуподземния етаж на блок 1 на кота-2.85, със застроена площ 18,20 кв.м., заедно с 4,15% идеални части от общите части на полуподземния етаж и от правото на строеж върху поземления имот.

Установява се, че ищцата е учредила безвъзмезно и пожизнено вещно право на ползване на майка си-ответницата К. И. М. върху апартамент № 21 след построяването му, което ответницата ще упражнява след въвеждането на апартамента в експлоатация.

Установява се, че сградата, в която се намира и процесния апартамент е построена и на 17.07.2013 г. е издадено разрешение за ползване № ДК-08-С141.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на Т. Д. Т., Б. М. Г., В. И. П..

Свидетелят Т. установява, че живее в процесната сграда, в същия вход на пети етаж. Знае, че апартаментът на М. се намира на първия етаж. Този апартамент не се ползва, стои абсолютно празен, не се вижда хора да влизат и да излизат. Свидетелят установява, че за този имот никога не е плащано за 4 общите части-ток, асансьор, почистване. На свидетеля не му е известно на процесния апартамент, който К. ползва, да е правен ремонт. Доколкото знае терасата на този апартамент наводнява гаражите. Проблем с течащи тераси е имало за почти всички имоти.

Свидетелят Г. установява, че познава страните по делото. От 2016 г. свидетелят живее в същата сграда, на същия етаж, в съседен на процесния апартамент. От 2016 г. процесният апартамент е абсолютно необитаем. Не му е известно в този апартамент да е правен ремонт, никога не е отварян.

Известен му е само един случай, в който е влизано в апартамента - да се проведе общо събрание на което присъствали около 7-8 човека, тъй като времето било лошо. Вътре видял само голи стени. Свидетелят е прескачал на терасата на апартамента на М. от съседна тераса, за да отпуши канализацията, защото иначе се наводняват гаражите. Знае, че към апартамента има гараж, но не знае от кой се ползва. Присъствал на отварянето на гаража от съпруга на М., който нямал ключ от гаража. Видял, че вътре има предмети и зимнина.

Свидетелят три пъти оставял бележка с молба, лицето ползващо гаража да се свърже с телефона първоначално на съпруга на М., а на третия път-свидетелят оставил своя телефон. Тогава се обадила К. и му казала да престане да притеснява човека, който ползва гаража, тъй като това е жена, която е с мъж инвалид и работи нощем като таксиметров шофьор. К. казала, че тя й е предоставила гаража да го ползва и да си оставя лични вещи. Свидетелят Г. установява още, че процесният апартамент се намира в състоянието, в което е оставен от строителя - на замазка. Никога не е имало признаци за живот в апартамента, не са светели лампи.

Разпитана свидетелката П. установява, че познава само К.. Не познава М.. Запознали се по повод пусната от К. обява, че дава апартамент под наем.

Годината била 2015 г. Апартаментът бил в „Манастирски ливади“ на първи етаж. К. завела свидетелката до апартамента, тя го отключила. Жилището се намирало в нова сграда, в която вече живеели хора. Свидетелката установява, че апартаментът бил в състояние за основен ремонт, по-скоро за довършителни работи. В апартамента не можело да се живее, а свидетелката нямала финансова възможност да вложи пари в довършителни работи и за това се отказала да го наеме. След това се срещнали случайно, ответницата се качила в таксито управлявано от свидетелката, разменили си телефоните и по 5 този начин ответницата започнала да ползва таксиметровите услуги, предоставяни от свидетелката. Свидетелката установява, че през 2015 г. имала строителна фирма за ремонти и по този повод ответницата често я викала в апартамента да види течове. Винаги ответницата отключвала жилището. Макар и нова кооперация, в жилището имало течове по стените, по тавана, конденз.

При така установените по-горе факти пред първоинстанционния съд е приел основателност на всички искови претенции, като е отхвърлил като недоказан ревандикационния иск в осъдителната му част по отношение на втория недвижим имот, представляващ гаражна клетка № 4.

Пред въззивната доказателства. инстанция са събирани писмени и гласни

От приетата по делото пр.пр. № 36696/2022 г. по описа на СРП, се установява, че същата е образувана по подадено от М. Б. И. на 19.07.2022 г. заявление, съдържащо твърдения за възпрепятстване достъпа й до собствения й гараж от страна на майка й К. И. М.. Извършване на проверка е възложено на органите на 06 РУ-СДВР и по-конкретно същата е извършена от свидетелката Р. М. М., която при разпита си пред настоящата инстанция установява, че във връзка с проверката посетила на място процесния гараж, но до него нямало достъп. К. трудно съдействала като цяло за снемане на сведение, поради което се наложило свидетелката да я призовава официално чрез други колеги по местоживеене. Макар и много трудно, К. накрая се явила в 06 РУ, при което свидетелката изготвила протокола за предупреждение и сведение, които К. подписала. Свидетелката установява, че от К. разбрала, че гаражът се ползва от наемател и тя му е предоставила достъп до гаража.

Пред настоящата инстанция е разпитан и свидетеля Л. И.-съпруг на ищцата, съответно зет на ответницата, който установява, че заедно със съпругата си искат да ползват гаража, който по нотариален акт се води № 4, но този номер не е изписан на клетката. Гаражът е заключен, опитали ли се да разберат кой го ползва, но не успели, поради което сменили патрона и отворили гаража. Вътре било склад-колела, буркани. Заключили гаража и оставили бележка с телефон за контакт и с молба хората, които са се нанесли там да се обадят и да си приберат нещата. След като минало месец през който 6 никой не се обадил, отишли втори път на място и констатирали, че поставеният от тях патрон е сменен с друг. Отново поставили бележка и отново никой не се обадил. След този случай подали и жалбата до полицията - кварталния инспектор, свидетелката М.. Единственият който позвънил на свидетеля, била К.-майката на М., която му казала да спре да се занимава с глупости и го обиждала.

Разпечатката съдържа 48 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3c21051-9cc8-41f9-b61f-babe2f32aa70