Решение № 1639 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1639 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110215726 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, представлявано от управителя В.

М. Ц., чрез упълномощения адв.В. П., срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, №8505080844 – МРРБ-Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е посочено, че на 05.01.2022 г. в 14.21 ч. е установено, с устройство №20421, намиращо се на път А-3 км 8+226, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, нарушение с ППС – специален автомобил „Мерцедес 814Д“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, собственост на „***“ ООД, в Столична община, за движение по път А-3 км 8+226, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване, което е квалифицирано като нарушение на чл.102,ал.2 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл.187а,ал.2,т.3, вр. чл.179,ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена 1 санкция в размер на 2 500,00 лева /като е посочена Банка /БНБ/, банков код и банкова сметка за заплащане на глобата/, и е вписано, че независимо от налагане на това административно наказание се дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на ППС – в размер на 48,00 лева.

Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 11.09.2025 г. – т.е. в законовопосочения 14-дневен срок от получаване на същия /на 09.09.2025 г./ , от лице с правен интерес, срещу акт /електронен фиш/ подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената за това процедура, с оглед на което тя отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата като цяло е основателна.

В жалбата е написано, че електронният фиш е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, с което е засегнато правото на защита на наказаното лице, за което са изложени следните доводи: наказващият орган не е извършил проверка дали доставчикът на Европейска услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ е информирал дружеството за недекларирана пътна такса и дали са взети мерки същото да предекларира данните на ППС; за нарушителя е налице по-благоприятна нормативна уредба, по смисъла на чл.3,ал.2 от ЗАНН, считано от 01.01.2024 г., съгласно изменение на Закона за пътищата /ДВ бр.14 от 2023 г./ - към текста на чл.10б от Закона за пътищата са добавени 3 нови алинеи /ал.7, 8, 9/, които се явяват по-благоприятни за наказаното лице и неспазването им нарушава правата на същото; наложеният размер на санкцията не е съобразен с тежестта на нарушението и не е съответен на Регламент /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. и на Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024 г. по дело № С-61/23; електронният фиш не съдържа императивно предвидените реквизити – не е посочено в какво се изразява изпълнителното деяние, тъй като е налице неяснота по отношение на вида / размера на пътната такса, и нарушението не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма, и в ЕФ не е посочено в какъв размер следва да бъде заплатена дължимата тол такса. В жалбата е направено твърдение, че неотчитането на тол данни, т.е. неподаването на 2 декларация от осигуреното от доставчика на услугата бордово устройство, във връзка с движението на ППС, се дължи на техническа неизправност на поддържаната от АПИ „Електронна система за събиране на тол такси“, в т.ч. и на доставчика на ЕУЕСТ по предоставяне на услугата, който носи отговорност за дейността по предоставяне на услугата електронно събиране на тол такса на територията на Р. България, въз основа на сключен договор с конкретния потребител, затова нарушението не се дължи нито на поведението на шофьора, нито на собственика на ППС. По тези съображения се иска електронният фиш да бъде отменен или при евентуалност - нарушението да бъде преценено като маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

По делото са приложени и:

- разпечатка на нарушението;

- доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а,ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179,ал.3-3в /извлечение/;

- справка за собственост на МПС с рег. № *** с посочен собственик „***“ ООД;

- 2 черно-бели снимки, формат А4, на хартиен носител на визираното МПС с рег. № ***

- становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ към АПИ, в което е вписано, че дължимата сума е 0,78 лева;

В съдебното заседание жалбоподателят „***“ ООД, редовно призован, не се представлява. Не се явява и упълномощения адв.В. П..

Въззиваемата страна - А „ПИ“ - Национално ТОЛ управление, редовно призована не се представлява.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

3

„***“ ООД към месец януари 2022 г. било собственик на ППС специален автомобил „Мерцедес 814Д“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке.

На 05.01.2022 г. в 14.21 ч. горепосоченото ППС се движело в Столична община, по път А-3 км 8+226, тунел „Мало Бучино“, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, което било регистрирано от устройство №20421, намиращо се на път А-3 км 8+226, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, което заснело това МПС, като било установено, че за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, и било прието, че за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Според становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ към АПИ дължимата сума за сегмента била 0,78 лева, като в становището било посочено „За датата и часа на нарушението има получена валидна маршрутна карта №22010519908159 за ППС. В тази маршрутна карта няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката за датата и часа на нарушението. За датата и часа на нарушението няма получена тол декларация“.

Гореизложеното било преценено като извършено нарушение, чл.102,ал.2 от Закона за движение по пътищата, за което бил издаден от МРРБ-Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, с който и на основание чл.187а,ал.2,т.3, вр. чл.179,ал.3б от Закона за движение по пътищата била наложена имуществена санкция в размер на

2 500,00 лева и отделно - да заплати и съответната такса по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на ППС – в размер на 48,00 лева.

Електронният фиш бил получен за „***“ ООД на 09.09.2025 г., на адреса на Дружеството, който бил същият, като на 05.01.2022 г. „***“ ООД обжалвало електронния фиш, чрез упълномощения адв.В. П., на 11.09.2025 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото приложени писмени доказателства, прочетени и 4 приети от съда на основание чл. 283 от НПК, както и от приложените снимки, които този съдебен състав намира за обективни и достоверни, взаимно еднопосочно кореспондиращи по между си и допълващи се.

При така очертаните фактически обстоятелства, въз основа на наличните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в електронния фиш фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът извежда извода, че отбелязаната в обжалвания електронен фиш фактическата обстановка – че в посоченото време - на 05.01.2022 г. в 14.21 ч., посоченото ППС - специален автомобил „Мерцедес 814Д“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, собственост на „***“ ООД, се е движило, без да е платило дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата в размер на 0,78 лева, по включен в обхвата на платената пътна мрежа път А-3 км 8+226, с посока нарастващ километър, в Столична община, установено, с устройство №20421, намиращо се на път А-3 км 8+226, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП, се установява от наличните по делото доказателства, кредитирани от този съдебен състав, т.е. така изложената фактическа обстановка отговаря на действителната такава. Доказателствата по делото обосновават извод, че 5 изцяло формално /предвид размера на дължимата пътна такса/ „***“ ООД е извършило от обективна страна, в посочените в електронния фиш време и място и с посочения автомобил описаното нарушение.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.

Независимо от изложеното до тук, от друга страна, в конкретния случай съдът е категоричен, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай на административно нарушение, относно така описаното в електронния фиш такова. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, както в този случай, това е основание за отмяна на атакуваното НП, защото това нарушение не разкрива по-висока степен на обществена опасност от други нарушения от този вид.

.

Отделно от това, съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. В тази връзка този съдебен състав намира, че липсват доказателства обжалваният електронният фиш да е издаден в преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН, при отчитане, че той е за нарушение, извършено на 05.01.2022 г., като е връчен на наказаното дружество „***“ ООД след 3 години и 8 месеца по-късно - на 09.09.2025 г., на адреса на дружеството, който е бил същият като на 05.01.2022 г. и респективно безпроблемно 6 установим от административнонаказващия орган. От посоченото настоящият съдебен състав стига да извод, че електронният фиш е издаден след преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН, защото няма каквато и да е логика електронният фиш да е издаден навременно, а да е връчен след 3 години и 8 месеца, като липсват и доказателства от страна на административно наказващия орган за противното. Съдът намира, че в нормативно дадените срокове е било възможно да бъде издаден и връчен електронният фиш, че не са били налице каквито и да било обективни пречки за издателя му да спази определения преклузивен срок по ЗАНН и да издаде в него, както и да връчиш електронния фиш. Предвид посоченото настоящият съдебен състав намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл.34 от ЗАНН. Така административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, които не може да бъде санирано от съда, поради което и не може да бъде саниран електронният фиш, с оглед на това и като незаконосъобразен той не може да породи правно валидни последици, не може с него да се ангажира административно наказателната отговорност на наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.