Решение № 16200 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16200 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110102968 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против А. С. О..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответницата А. С.

О., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот с абонатен № ******, находящ се в гр. София, ж***.

Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответницата, но последната не била заплатила дължимата за това цена в общ размер от 453,40 евро (886,78 лева), както и сумата от 6,63 евро (12,96 лева), представляваща сума за дялово разпределение за периода м.08.2022 г. – м.04.2023 г. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 63,56 евро (124,31 лева) за периода от 15.09.2021 г.- 16.02.2024 г., както и сумата от 2,03 евро (3,97 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 16.02.2024 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се 1 начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответницата използвали доставената топлинна енергия през процесния период. До момента обаче не била погасила задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумите, както следва: 453,40 евро (886,78 лева) – главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., както и сумата от 6,63 евро (12,96 лева), представляваща главница за дялово разпределение за периода м.08.2022 г. – м.04.2023 г., обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за забава в размер на 63,56 евро (124,31 лева) за периода от 15.09.2021 г.- 16.02.2024 г., както и сумата от 2,03 евро (3,97 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 16.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2024 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №12713/2024 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. С. О. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че се развела с другия длъжник на 25.10.2021 г., като същият почиал на 10.01.2025 г. Сочи, че той е сключил друг брак през 2023 г., а ответницата накарал да подпише пред нотариус, че се отказва от имотите – ап. 100, ап.

94. Сочи, че няма средства и възможност да заплати задълженията си, като представя решения на ТЕЛК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

2

1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №77, дело №716 от 2006 г. на нотариус Ц.З, от който се установява, че на 18.09.2006 г. С.Т.О и А. С. О. са придобили собствеността върху следния недвижим имот: апартамент №***, находящ се в гр. София,**** 3

Представено е от ответницата като доказателство по делото решение №3293/25.10.2021 г., постановено по гр.д. №33055/2021 г. по описа на СРС, с което е прекратен брака между С.Т.О и А. С. О., сключен на 10.12.1988 г., като е одобрено и споразумение между страните, според което придобитият по време на брака от страните апартамент №***, находящ се в **** остава в режим на обикновена съсобственост при равни квоти.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото се установява, че ответницата е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот, поради което и съгласно горепосочените разпоредби на ЗЕ същата се явява потребител на топлинна енергия за посочения имот и е задължена за ½ от стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Техем Сървисис“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на имот и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 97 куб. м., а количеството ТЕ за БГВ вода е начислено на база 1 потребител поради неосигурен достъп за отчет. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. са в общ размер на 1941,22 лева (992,53 евро), като в сумата не са включени просрочени задължения от 4 предходни периоди.

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от повисока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебнотехническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.